Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 910              Година  14.05.2016          Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 220 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „Лотос-АВ“ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ *** с ЕИК 102883443, представлявано от управителя А.В.Т. против решение № 1040-02-76/28.12.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № ТЗ-60#5/20.11.2015г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени обжалвано решение, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас,  редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни – И.М.Х. ***  и А.И. ***, редовно уведомени, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна – М. ***, редовно уведомен, оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 17.12.2012г. между „Лотос - АВ“ ЕООД и Н. А.Х. е сключен трудов договор № 12-001, съгласно който Х. е била назначен на длъжност „работник, озеленяване“, със задължения утвърдени от работодателя по длъжностна характеристика (л.27 и л.29 от делото).

На 05.03.2014г. е сключено споразумение, съгласно което „Лотос - АВ“ ЕООД предоставя на „Бургасцвет – 90 - Танев“ ЕООД работници „озеленители“, във връзка с извършването на съвместна дейност в областта на благоустрояването и озеленяването на обекти (л.30 от делото).

Със заповед №1/30.03.2015г. (л.31 от делото), във връзка с извършване на спомагателни дейности по озеленяване от дружеството-работодател е възложено на Н. Х. следното: 1. Работно място на обект: Винарна „Ренвал“ с.Славянци; 2. Работно време от 07,00ч. до 14,00ч.; 3. Обедна почивка от 11,00ч. – 11,30ч.; 4. Работната седмица включва дните от понеделник до петък вкл.; 5. Продължителността на работата на обекта е до изпълнение на дейностите по озеленяване.

Съгласно дадени обяснения от Г. Г. К. и С. П. И. - служители на „Бургасцвет 90 Танев“ ЕООД (л.24-25 от делото), те заедно с Н. Х. на 03.04.2015г. са работили на обект - Винарна „Ренвал“, с.Славянци и след приключване на работния ден, със служебен автомобил, потеглят за връщане към гр.Бургас, като при пресичане на Ж.П. прелез по пътя за гр.Карнобат, настъпва сблъсък между лекият автомобил, в който са се намирали и преминаващ влак. Събрани са обяснения и от лицето С.В.И. – свидетел (л.26 от делото).

На 04.04.2015г. от МБАЛ Бургас е издадено съобщение за смърт №324 на Н. А.Х., с посочена причина за смъртта: черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма (л.35 от делото).

Със заповед № 04/06.04.2015г.(л.43 от делото) на управителя на „Лотос - АВ“ ЕООД, на основание чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки от работодателят, е наредено да се проведе разследване на злополуката случила се на 03.04.2015г., да се установят конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, видна на уврежданията, както и всички други данни необходими на ТП на НОИ за произнасяне по характера на злополуката. Сформирана е комисия и е съставен протокол за разследване на трудова злополука №1 от 06.04.2015 (л.41 от делото), съгласно който на 03.04.2015г. по път І, км.10+147 между гр.Карнобат и с.Лозарево, Н. Х. е била пътник в лек автомобил, който при  пресичане на Ж.П. прелез претърпява сблъсък с влак, което е довело до смъртта на лицето.

Със заповед № ТЗ-12/09.04.2015г. (л.40 от делото) на Директора на ТП на НОИ Бургас, на основание чл.58, ал.1(2) от КСО, е наредено да се извърши разследване на злополуката от 03.04.2015г. с Н. Х. по сигнал на осигурителя „Лотос - АВ“ ЕООД, за което е сформирана комисия.

С вх.№ ТЗ-60/22.04.2015г.(л.44 от делото), от осигурителя „Лотос - АВ“ ЕООД, в ТП на НОИ Бургас е подадена декларация за трудова злополука с данни за пострадалия, злополуката и увреждането.

С писмо изх.№ ТЗ-60#1/24.04.2015г.(л.22 от делото), на ТП на НОИ Бургас наследниците на пострадалия и осигурителя са уведомени за открито производство на основание чл.58, ал.1 от КСО, по разследване на настъпилата злополука.

С писмо изх.№КРД-660/05.05.2015г. от ТП на НОИ Бургас е поискана информация от Районно управление „Полиция“ гр.Карнобат, за времето и мястото на станалото ПТП, участниците, обстоятелствата при които е станала, както и други данни непредставляващи следствена тайна (л.21 от делото).

Със заповед №Зап ТС-3/05.05.2015г. (л.19 от делото), на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, производството е спряно, във връзка с необходимост от получаване на информация от Районно управление „Полиция“ гр.Карнобат.

С писмо изх.№ТЗ-60#2/06.10.2015г. от ТП на НОИ Бургас, данни за настъпилото ПТП са поискани и от Окръжна прокуратура Бургас (л.18 от делото). В отговор е постъпило писмо с вх.№ТЗ-60#3/13.10.2015г. (л.17 от делото), съгласно което досъдебното производство не е приключило и сведения за участниците в произшествието и механизма на осъществяването му не могат да бъдат предоставени.

В протокол № ТЗ-60#4 от 17.11.2015г. (л.14-16 от делото) на комисия при ТП на НОИ Бургас, са обективирани фактическите констатации от извършено разследване на злополуката с Н. Х., като е направена обща характеристика на работата на лицето преди злополуката и са отразени специфичните физически действия в момента на същата – около 16,25 часа на 03.04.2015г. е пътувала в л.а. „Форд Торнео Конект С“ заедно с още трима души по път ІІІ-705,километър 24+500м. при което на ЖП – прелез, находящ се в близост до с.Вълчин, общ.Сунгурларе настъпва ПТП с влак. Отбелязано е, че се води дознание и е посочено, че на 03.04.2015г. Н. Х. е изпълнявала задачите си по заповед №1/30.03.2015г., с която е определена да изпълнява дейност по озеленяване на обект „Ренвал-Славянци“. В протокола е посочен начинът на увреждане и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

С разпореждане № ТЗ-60#5/20.11.2015г. (л.11 от делото) на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№60/22.04.2015г. от осигурителя „Лотос - АВ“ ЕООД станала с Н. А.Х. на 03.04.2015г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод извършваната работа, а именно при пътуване на пострадалата в служебен автомобил, възниква ПТП с влак на Ж.П. прелез, като същата получава черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 24.11.2015г., видно от приложеното известие за доставяне (л.13 от делото) и е оспорено по административен ред с жалба вх.№ 1012-02-111/08.12.2015г. (л.10 от делото).

С решение № 1040-02-76/28.12.2015г. (л.7 от делото) на Директора на ТП на НОИ Бургас, на основание чл.117, ал.3 от КСО, обжалваното разпореждане е потвърдено. В мотивите е прието, че злополуката е станала по обичайния път при връщане на пострадалата от работа, със служебен автомобил към гр.Бургас.

Решението е връчено на жалбоподателя на 06.01.2015г., видно от приложеното известие за доставяне (л.9 от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 1012-02-7/19.01.2016г.  (л.4 от делото), подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО. С жалбата се прави искане да се отменят решението и потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни. Оспорват се констатациите и изводите на административния орган и се поддържа становище, че злополуката настъпила с Н. Х. не е трудова.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Решение № 1040-02-76/28.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е издадено от компетентен орган, с оглед правомощията предоставени му с чл.117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.

При издаването на решението административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, които да доведат до неговата незаконосъобразност.

В чл.55 и следващите от КСО е уредена процедурата по разследване и установяване на трудова злополука. Съгласно чл.58, ал.3 от КСО разследването на трудова злополука трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В съответствие с разпоредбата на чл.58, ал.6 от  КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на НОИ, на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. На база Протокола и събраните документи при разследване то се открива досие на пострадалия, което съдържа в съвкупност – декларацията за трудова злополука; протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено; разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова; копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката; документи, свързани с медицински и други разходи; други документи, свързани със злополуката. Съгласно чл.60 от КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието, в 7 - дневен срок от декларирането, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването, като подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.117 от КСО.

Не се спори между страните, а и от данните по делото е видно, че гореописаният процесуален ред е спазен и по отношение на злополуката с Н. Х. е издадено разпореждане № ТЗ-60#5/20.11.2015г., потвърдено с решение № № 1040-02-76/28.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което административният орган е признал установената злополука за трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Съответно обжалваното решение е постановено в предвидения в нормата на чл.117, ал.3 от КСО, едномесечен срок от получаване на жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Разпоредбата на чл. 55, ал.2, т.1 от КСО приравнява на трудова и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо, за да е налице трудова злополука е необходимо да бъде установено следното: 1. наличие на внезапно увреждане на здравето; 2. това внезапно увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт;  3. увреждането да е станало по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер

В случая, не е налице спор по делото, че са налице първите два от елементите на фактическия състав - внезапно увреждане на здравето, което е причинило смъртта на пострадалата Н. Х..

Спорът между страните е дали увреждането е станало по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер и касае правилното прилагане на материалния закон.

По делото са разпитани свидетелите И. и М., които изясняват фактите относно организацията на работния ден, задълженията на работниците и тяхното транспортиране по принцип и в деня на инцидента, като от свидетелските им показания се потвърждават както фактическата обстановка установена от административния орган и механизма на настъпване на злополуката, така и фактите относно организацията касаеща транспортирането на служителите сред които и пострадалата Н. в началото и в края на работния ден.

От свидетелските показания на свидетелката И. се установява, че в деня на злополуката Н. Х. е изпълнявала трудовите си функции, като работник -озеленител в полза на „Лотос - АВ“ ЕООД и съгласно заповед №1/30.03.2015г. е изпратена да извършва дейност по озеленяване на обект „Ренвал“ в с.Славянци, като злополуката е станала на връщане от работа, докато е пътувала със служебен автомобил. Свидетелката посочва, че работата на обекта в с.Славянци е започнала в началото на м.април 2015г., като си тръгват всеки ден от там в края на работното време около 14,00 ч., със служебен автомобил който се управлява от Г.К.. На датата на инцидента, са пътували в посока гр.Бургас, като свидетелката посочва, че са спирали двукратно по пътя - в гр.Сунгурларе да се разходят и на полето след едно село, за да си наберат лапад и коприва, тъй като е било последен работен ден – петък. Също така се твърди, че с две от служителките, сред които е Н. Х. е съществувала уговорка да слязат в Айтос, за да не пътуват до гр.Бургас, тъй като автобуса който използват за с.Топчийско/с.Ябълчево „минава оттам и няма смисъл да идват до Бургас и после пак да минават през Айтос“.

Видно от показанията на свидетеля М., същият работи като шофьор в транспортна фирма и  извършва специализиран превоз с автобус от с.Топчийско до гр.Бургас, като сутрин кара работниците от селото до гр.Бургас и после ги връща обратно. Свидетелят посочва, че в деня на инцидента е закарал/оставил Н. на спирката на Окръжна болница Бургас, като на връщане тя не е ползвала автобусния превоз, тъй като го е предупредила, че „ако не се качи от окръжна болница вечерта, ще се качи в Айтос, тъй като ще отиват към Карнобатско“, като свидетелят споделя за подобна практика на транспортиране „от“ и „до“ работа и в други работни дни.

При анализа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира за доказано, че увреждането довело до смъртта на Н. Х. е получено при придвижване от работното и́ място към дома и́, поради което е налице хипотезата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО. В тази хипотеза законодателят не е установил времеви критерий и в закона няма изискване злополуката да е станала в определен срок преди или след работното време. След като са налице предпоставките, установени в чл. 55, ал. 2 КСО, времето на настъпване на инцидента не се явява елемент от фактическия състав на правната норма, определяща дадената злополука като „трудова“, като е без значение факта, че е спирано по пътя и това е довело до увеличаване на времето на пътуване. Релевантният факт е злополуката да е станала по време на обичайния път, но не единствено и само по този път, като изключителен маршрут от пътната мрежа, при което да е изключена всякаква възможност за отклонение от него, независимо за какви нужди от социално-битов характер. Придвижването по обичайния път, означава пътуването да се извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният се придвижва от работното място до местоживеенето си. Безспорно е, че в деня на злополуката, след приключване на работния ден, Н. Х. се е връщала от работа в с.Славянци, като е пътувала в посока гр.Айтос (гр.Бургас), от където да ползва автобус до дома си в с.Топчийско, които път следва да се приеме за обичайния и́ път, съобразно вложения от законодателя смисъл. Обичайният характер на пътуването проличава и от обстоятелството, че Н. Х. се е придвижвала със служебен автомобил, предоставен за ползване за да бъде улеснено пътуването на служителите и целта на придвижването е била именно транспортиране за явяване и прибиране от работа. Предвид всички тези факти, следва да се приеме, че процесното пътуване е съставлявало част от обичайното придвижване на пострадалата от местоработата и́, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Ето защо, в случая са налице материалноправните предпоставки на чл.55, ал.2 от КСО, за признаване на злополуката като трудова, както правилно е приел административния орган.

Следва да се има в предвид, че дали водачът на превозното средство е нарушил правилата на Закона за движение по пътищата и извършеното от него има ли белезите на престъпление е неотносимо към предмета на спора, тъй като те не са част от елементите на фактическия състав на трудовата злополука. В случая са налице предпоставките по чл.55, ал.2 от КСО за квалифицирането на произшествието като трудова злополука и единственото изключение, за да не се квалифицира злополуката като трудова е предвидено в ал.3 на чл.55 от КСО - пострадалия умишлено да е увредил здравето си, което обаче обстоятелство безспорно не е налице.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото разпореждане, поради липса на мотиви. На първо място, съгласно Тълкувателно Решение на ОСГК на ВС № 16/1975г. мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. В случая в издаденото разпореждане е цитиран протокол № № ТЗ-60#4 от 17.11.2015г. на комисия при ТП на НОИ Бургас, в който са обективирани фактическите констатации от извършено разследване на злополуката с Н. Х., тоест от този протокол се установяват мотивите послужили за приемане на злополуката за трудова и издаване на разпореждането. На второ място, предмет на оспорване в настоящото производство е решението на директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно чл.118, ал.1 от КСО, което решение безспорно е мотивирано и не би могло да се приеме, че то е незаконосъобразно поради липса на мотиви на предхождащото го разпореждане. На следващо място, дори и да се приеме, че решението е незаконосъобразно, поради липса на мотиви в издаденото разпореждане, съдът с оглед нормата на чл.173, ал.1 от АПК, е длъжен да реши делото по съществото, тоест да изследва дали злополуката е трудова по смисъла на приложимите правни норми и съобразно установеното да се произнесе по законосъобразността на издаденото решение, като в случая същото се явява правилно.

С оглед на изложеното жалбата на „Лотос - АВ“ ЕООД срещу решение № 1040-02-76/28.12.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лотос - АВ“ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ *** с ЕИК 102883443, представлявано от управителя А.В.Т. против решение № 1040-02-76/28.12.2015г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № ТЗ-60#5/20.11.2015г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: