ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                              Дата 17 март 2009 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,       ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 17 март 2009 год., 

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 220  по описа за 2009  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с жалба подадена от Л.Ц. и Д.Ц.,***, против Писмо № ОС 1098-00-143/28.01.2009 год. на началника на РДНСК – Бургас, с искане за отмяната му като незаконосъобразно, както и против Разрешение за строеж № 198/08.06.2005 год. на главен архитект на община Созопол, ведно с одобрения инвестиционен проект и на забележката-допълнение към разрешението за строеж, с искане за отмяната им като нищожни.

Съдът, след като прецени представените с жалбата писмени доказателства,  тези, съдържащи се в изпратената административна преписка, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателите, намира подадената от тях жалба за процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Писмо № ОС 1098-00-143/28.01.2009 год. на началника на РДНСК – Бургас, издадено по повод на подаден от жалбоподателите сигнал до администрацията на РДНСК – Бургас и други институции, за твърдяно незаконно строителство в УПИ ІХ-5090 по плана на гр.Созопол, извършвано от търговското дружество “БДК – Инвест” ООД. С посоченото писмо, административният орган е посочил наличието на влезли в сила строителни книжа за обекта, представляващи стабилни административни актове и по този начин може да бъде изведена волята му да откаже да издаде заповед за премахване на твърдян незаконен строеж, в какъвто смисъл е било искането на жалбоподателите в сезиращия сигнал. 

Така посоченото писмо и неговото съдържание не разкриват белезите и характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което съдът намира, че липсва годен за обжалване административен акт. В дискрецията на специализирания орган е да издаде заповед по реда на чл. 222 и сл. от ЗУТ, при наличие на изискуемите фактически основания, като отказът да се приложи материалния закон по искане, с което е сигнализиран, не представлява индивидуален административен акт. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването (за администрацията) на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено от жалбоподателя искане. Конкретно в случая - не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава началника на РДНСК да се произнася по искания за спиране, или премахване на незаконни строежи. При упражняване на правомощията си по чл. 224 ЗУТ този орган не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действува служебно. РДНСК не е правораздавателен орган и няма за непосредствена цел защитата на права на граждани или юридически лица. В този смисъл, органите на дирекцията не са задължени да издават, при постъпило искане, актове за спиране или премахване на строежи, пречещи на молителите да упражняват правото си на собственост. При липсата на възможност началникът на РДНСК да бъде правно задължен да спре или премахне строежа по искане на жалбоподателите, не е налице подлежащ на обжалване отказ.

По отношение оспорването на Разрешение за строеж № 198/08.06.2005 год. на главен архитект на община Созопол, ведно с одобрения инвестиционен проект от 01.06.2005 год. и на забележката-допълнение от 03.06.2005 год., съдът намира необходимо да отбележи, че редът за оспорване на тези актове, е този по чл.216 от ЗУТ, но предвид обстоятелството, че се навежда единствено довод за най-тежкия порок – нищожност, няма пречка да бъде приложен направо съдебният ред за оспорване.

Жалбата против посоченото разрешение за строеж и инвестиционен проект е също процесуално недопустима, като подадена от лица, за които не е признат правен интерес от обжалването им. Заинтересованите лица, които могат да обжалват посочените актове, са посочени в нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, в условията на numerus clauses. Жалбоподателите са собственици на съседен имот и не се вместват в нито една от хипотезите на посочената разпоредба, поради което същите не разполагат с право на жалба против издадените разрешение за строеж и инвестиционен проект за обекти, изграждащи се в съседен имот. Липсата на тяхна активна процесуална легитимация е обсъждана многократно в провежданите досега съдебни производства и това е видно от мотивите на постановяваните множество съдебни актове, приложени в административната преписка.

На основание изложените по-горе съображения, жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, поради което и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Л.Д.Ц. и Д.Д.Ц.,***, със съдебен адрес – ***, против Писмо № ОС 1098-00-143/28.01.2009 год. на началника на РДНСК – Бургас и против Разрешение за строеж № 198/08.06.2005 год. на главен архитект на община Созопол, ведно с одобрения инвестиционен проект от 01.06.2005 год. и на забележката-допълнение от 03.06.2005 год., като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 220/09 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:…………...