Р Е Ш Е Н И Е  № 1851

 

Град Бургас, 25.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, ХIII-ти административен състав, на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

 

при секретаря К. Л., с участието на прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 2201 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „В.А.В“ ООД, ЕИК 102825283, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.„Еделвайс“ № 8А, подадена чрез пълномощник, против решение № 243 от 5.07.2018г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д № 380 по описа за 2018г. на НРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 2600/11.12.2017г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „В.А.В“ ООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006г.), във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Искането от съда е за неговата отмяна и за отмяна на наказателното постановление, алтернативно за намаляване размера на наложената санкция от 3000 лева на 500 лева. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на „В.А.В“ ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № F360470/30.10.2017г. от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас за това, че при извършена проверка от служители на ТД на НАП на 26.10.2017г. в стопанисвания от дружеството търговски обект - железария, находящ се в к.к.„Слънчев бряг”, кв.“Камелия 210“, път Бургас - Варна, е установено, че разчетената касова наличност от функциониращото в обекта фискално устройство е в размер на 575,28 лева, фактическа наличност - 1 412,90 лева, въведени пари в касата - 800 лева, ПОС терминал - 31 лева. Констатирана е разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата в размер на 68,62 лева в повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“ на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП сер. АА № 0228528/26.10.2017г.

Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №2600/11.12.2017г. от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за установеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на „В.А.В“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита. По същество е приел, че описано в акта и в наказателното постановление нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че търговецът е осъществил състава на вмененото му нарушение и законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма.

Решението е неправилно в частта относно размера на наложената санкция.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в акта и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика в размер на 68.62 лева между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на такава разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Липсват констатации и доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради което деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,  която предвижда  глоба или имуществена санкция в размер от  3 000 лева  до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.

Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. В настоящия случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното наказателно постановление, обаче, не e посочено, че установената наличност е резултат от продажби, а в акта за установяване на административното нарушение липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.2 изречение второ, а не тези по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, поради което последната е определена неправилно. След като няма данни неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1 – от 500 лева до 2 000 лева. Настоящата касационна инстанция намира за справедлив минималния предвиден в нормата размер на санкцията, поради което същият следва да бъде намален от 3 000 лева на 500 лева.

По изложените мотиви оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде изменено наказателното постановление относно размера на наложената имуществена санкция в посочения смисъл.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІI-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 243 от 5.07.2018г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д № 380 по описа за 2018г. на НРС, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 2600/11.12.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „В.А.В“ ООД, ЕИК 102825283, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.„Еделвайс“ № 8А, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 3 000 лева на 500 лева на основание чл.185 ал.2, изречение последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението е окончателно.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

 

          

  2./