Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 667   /13.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 219/2017 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Б. – Д., в качеството си на управител на „Ванесия“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес село Равда, улица „Христо Ботев“ № 6 против решение № 199/16.12.2016 година по н.а.х.д. № 454/2016 година на Районен съд – Поморие (РС), с което е изменено наказателно постановление № 1883/04.08.2016 година на заместник - директора на ТД – Бургас на НАП (НП), в частта, в която на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000 лева, намалена в размер на 500 лева.

С НП, за нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Счита, че определеното му наказание не съответства на нарушението и санкцията е прекомерна.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 17.07.2016 година в 17:20 часа, в стопанисван от него търговски обект – кафе „Ванесия“, находящ се в град Поморие, е установена разлика от 68,10 лева, между фактическата наличност в касата и отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Извън случаите на продажби, дружеството не е отбелязало всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари в и извън касата) на ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и в книгата за дневните финансови отчети за календарната 2016 година.

При постановяване на оспореното решение, РС е приел, че за да е законосъобразно НП, следва да има съответствие между словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочената правна квалификация на нарушението. В конкретния случай e счeл, че липсва извод на административнонаказващия орган, нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Поради това е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон и съгласно приложимата според съда разпоредба чл.185 ал.1 от ЗДДС, е намалил санкцията на 500 лева.

Решението е правилно.

Съгласно цитираните в НП приложими материални норми от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

            Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи се налага санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл.33 ал.1 от Наредбата.

            В настоящия случай е констатирано, че ФУ има заложени опции „въвеждане” и „извеждане” на сумите, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното НП e посочено, че установената наличност е извън случаите на продажби, липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено верен извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Нарушението, обаче, е налице – сумата не е надлежно въведена нито в касовия апарат, нито в книгата за дневните финансови отчети. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, РС правилно е приел, че нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1, където санкцията е в размер от 500 лева до 2 000 лева.

            Принципното правило е, че съдът не може да извършва преквалификация, когато става въпрос за нови или различни признаци от състава на нарушението, каквито в настоящия случай не са налице. Затова, преквалифицирането на деянието в конкретната хипотеза не е довело до прилагане на закон за по–тежко наказуемо нарушение и увеличаване на наказанието, което да утежни положението на нарушителя.    

            С оглед изложеното, РС – Поморие правилно е изменил процесното НП, като е определил размера на санкцията в предвидения от ал.1 минимум, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/16.12.2016  година по н.а.х.д. № 454/2016 година на  Районен съд – Поморие.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ