Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  992          30.04.2013г.      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, тринадесети състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

  Членове:   1. Чавдар Димитров

                      2. Златина Бъчварова

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 219 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бургас против решение № 1787/ 23.11.2012г., постановено по НАХД № 2801/2012г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 330/06.07.2012г. и наложената на “Келрой естейтс” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя П.Б. имуществена санкция в размер на 450 лева на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси за нарушение на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М., който поддържа жалбата, без да ангажира нови доказателства.

Ответникът – “Келрой естейтс” ООД не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на “Келрой естейтс” ООД против наказателно постановление № 330/06.07.2012г., издадено от кмета на Община Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 450 лева на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. С решението, предмет на проверка в настоящото касационно производство, Районен съд- Бургас отменя наказателното постановление, като приема, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Според правилото на §21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г.) предприятията, които притежават нежилищни имоти и ограничени вещни права на ползване върху тях подават декларации по чл.14 в срок до 30.06.2010г. В настоящия случай е безспорно установено, че на 11.06.2012г. “Келрой естейтс” ООД подава в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас декларация по чл.14, вр. с чл.17 от ЗМДТ. Спорен по делото е въпросът коя е приложимата санкционна норма. Административнонаказващият орган е приложил общото правило на чл.127 от ЗМДТ, според което при неспазване разпоредбите на закона, извън случаите по чл.123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева. Нормата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ предвижда наказание за лицата, които не подадат декларация по чл.14, не я подадат в срок, не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. Сезираният съдебен състав приема, че с §21 от ЗИД на ЗМДТ е въведен нов срок, в който предприятията, притежаващи нежилищни имоти или ограничено вещно право на ползване върху тях, са длъжни да декларират това обстоятелство по реда на чл.14 от ЗМДТ и неизпълнението на визираното задължение следва да се санкционира по реда на чл.123 от ЗМДТ, а не по общия текст на чл.127 от закона.

Предвид гореизложеното, доводите за касация, са неоснователни, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1787/23.11.2012г., постановено по НАХД № 2801/2012г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 330/ 06.07.2012г., издадено от кмета на Община Бургас и наложената на “Келрой естейтс” ООД със седалище и адрес на управление в гр.*** представлявано от управителя П.Б. имуществена санкция в размер на 450 лева на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси за нарушение на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….......         

ЧЛЕНОВЕ: ……………………....

 

                                                                                                                    2……………………...