О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  1916

 

Град Бургас, 13.08.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на тринадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело  № 2193 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по молба на И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.

Искането е мотивирано с невъзможността на молителя да извършва задълженията си като управител на търговски дружества „ХК Черноморец – БС“ ЕАД, „Търговска къща“ ООД, ПФК Нефтохимик, „Благоустройствени строежи“ АД, „Интрейд инженеринг“ АД, затруднения относно основната стопанска дейност на водещото дружество „ХК Черноморец – БС“ ЕАД, чийто седалище е в гр.Приморско, както и да се грижи за родителите си в напреднала възраст и със заболявания, които се налага ежеседмично да води на медицински прегледи.

Съдът, след преценка на изложеното в молбата, представените доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, на И.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелство за управление на водача на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

При извършена служебна проверка съдът установи, че в Административен съд – Бургас е образувано административно дело № 1876/2018г. по жалба на И.Д.А. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с особено искане за спиране на предварителното й изпълнение. Делото е разпределено на IV-ти състав, който се е произнесъл по особеното искане с определение № 1826/31.07.2018г., с което е отхвърлил същото като неоснователно, тъй като жалбоподателят не е доказал противопоставим свой интерес на този защитен с презумцията на закона. Делото против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2018г. от 10:30ч.

На 6.08.2018г. И.Д.А. е подал молба с ново искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., по която е образувано  административно дело № 2113/2018г. С определение № 1877/07.08.2018г. постановено по делото е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, като същото е обжалваемо.

При тези данни съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е процесуално допустимо – при висящо производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно.

Разгледано по същество, е неоснователно.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.166, ал.1 от АПК, разпоредбата на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което намира приложение разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

Съдът намира, че такъв интерес не е установен по делото.

Искането е аргументирано с твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на молителя изключително трудно поправима вреда от невъзможността от транспортирането и придвижването, свързани със служебните му и семейни задължения.

О една страна, не са конкретизирани какви по вид и размер вреди се имат предвид и не се представя убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици, които могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. В този смисъл, не е установен и не е доказан конкретен размер на евентуални преки и непосредствени вреди, които би претърпял.

От друга страна, претендираните в случая вреди са породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. Изземването на свидетелството за управление на МПС е пречка жалбоподателят да управлява лек автомобил. В хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, законодателя не изисква съдът да прави преценка за значимостта на обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото предварително изпълнение, както в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, а се очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт. В случая твърдяните вреди, които евентуално молителят би понесъл, не са в резултат на факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, а са пряко следствие от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

В постъпило по делото допълнително уточнение на молбата са изложени доводи, че процесната заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила, при непроверена фактическа обстановка и в противоречие с целите на административнонаказателния процес, но те има значение за законосъобразността на заповедта. Съдът не обсъжда тези обстоятелства, тъй като са неотносими към спора дали са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

Предвид изложеното съдът приема, че законовата презумпция по чл.166, ал.2 от АПК не е оборена от оспорващия. Не е установена възможността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими по тежест и значимост на презумираните обществени интереси, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта. Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, пети състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001291/17.05.2018г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: