Р Е Ш Е Н И Е  № 1918

 

Град Бургас, 31.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2191 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Лиан кънстракшън сървисис“ ООД, ЕИК 200411352, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 51В, бл.С, ет.6, ап.С17, представлявано от управителя Р.Стефанов, подадена чрез пълномощник – адвокат С. ***, с посочен съдебен адрес:***, партер, против решение № 9 от 2.08.2018г., издадено от главния архитект на община Поморие, с което е възобновено административното производство и отменено разрешение за поставяне № 26 от 26.10.2017г. на преместваем обект: асфалтосмесител, в поземлен имот с идентификатор 00833.9.269 по плана на гр.Ахелой за срок от десет години, издадено от главния архитект на община Поморие.

Жалбоподателят оспорва решението като нищожно, издадено при липса на компетентност, и като незаконосъобразно, поради изтичане на преклузивния срок за възобновяване на производството. Искането от съда е да обяви за нищожно, евентуално да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържат жалбата и искането от съда. Претендират присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им по банков път.

Ответникът – главен архитект на община Поморие, представя административната преписка по издаване на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила като правилен и законосъобразен издадения административен акт. Претендират присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2017г. жалбоподателят е подал до главния архитект на община Поморие заявление с вх.№ ТСУ-2112 за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в поземлен имот с идентификатор 00833.9.269 по плана на гр.Ахелой, към което е приложил скица № 15-494694/10.10.2017г. на поземления имот, издадена от АГКК-Бургас, схема за разполагане на преместваемия обект в поземления имот, договор от 11.10.2017г., сключен между собственика на поземления имот „Трандел“ ЕООД и дружеството жалбоподател, с който собственика на имота дава съгласие за ползване безвъзмездно и безсрочно на част от имота, в която жалбоподателя да ще постави съоръжение, представляващо асфалтосмесител, и други документи. След извършена проверка на представените със заявлението документи, на основание чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, от главния архитект на община Поморие е издадено разрешение за поставяне № 26/26.10.2017г., с което на собственика и ползвателя на имота е разрешено поставянето на преместваем обект: асфалтосмесител, в поземлен имот с идентификатор 00833.9.269 по плана на гр.Ахелой за срок от десет години, като точния вид на обекта е указан в представената и утвърдена схема. По делото не е спорно, че разрешение за поставяне № 26/26.10.2017г. не е обжалвано и е влязло в сила.

На 1.08.2018г. жалбоподателят е подал уведомление с вх.№ 30-3615-4 до община Поморие за настъпила промяна в собствеността на имота, в който ще се постави асфалтосмесителя, като по силата на нотариален акт № 117, том ІІ, дело № 332/10.11.2017г. поземлен имот с идентификатор 00833.9.403 по КККР на гр.Ахелой, със стар идентификатор 00833.9.269, е вече изцяло негова собственост и започва действия по поставянето му.

С решение № 9/02.08.2018г., издадено от главния архитект на община Поморие на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК, във връзка с чл.11, ал.2, т.4 от ЗУЧК и чл.25, ал.1, т.2 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е възобновено административното производство и е отменено разрешение за поставяне № 26/26.10.2017г. на главния архитект на община Поморие. В мотивите на решението е посочено, че поземлен имот с идентификатор 00833.9.403 по КККР на гр.Ахелой, в който е предвидена реализация на преместваемия обект, попада в зона „Б“ по чл.11, ал.1 от ЗУЧК, където според изискванията на чл.11, ал.2, т.4 от ЗУЧК се забранява развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение І на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Констатирано е, че съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-16-1178/18.11.2015г. на кмета на община Поморие, имота попада в смесена обслужваща промишлена зона, в която според чл.25, ал.1, т.2 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони „не се допускат производства с вредни отделяния, като варо-бетонови центрове и асфалтови бази. Констатирано е също, че имота отстои на 1100-1300м. от съществуващи туристически обекти и изграждащ се хотелски комплекс, на 1800м. от населеното място гр.Ахелой и до местност, в която има одобрени планове с инвестиционни намерения за курортно строителство. Предвид тези факти и обстоятелства е прието от  административния орган, че реализацията на инвестиционното предложение на жалбоподателя в имота блокира възможността за развитие на приоритетния за община Поморие отрасъл, какъвто е туризма в района на крайбрежието между гр.Ахелой и гр.Поморие. На следващо място е посочено, че на 13.03.2018г. в сградата на народно читалище „Светлина 1934“ в гр.Ахелой е проведено обществено обсъждане на намерението за изграждане на асфалтова база, направена е подписка и всички присъствали 112 човека единодушно са гласували против изграждането на асфалтова база, респективно поставяне на асфалтосмесител. Отчетено е, че защитата на обществения интерес е от особено значение при издаване на административния акт. Поради това е прието, че към момента на висящността на административното производство по издаване на разрешението за поставяне това обстоятелство – несъгласието на голяма част от жителите на гр.Ахелой, не е било известно на административния орган, поради което се явява ново такова от съществено значение за издаване на акта, което при решаването на въпроса от административния орган не е могло да му бъде известно. С тези мотиви е отменено издаденото разрешение за поставяне № 26/26.10.2017г. на главния архитект община Поморие. Решението е съобщено на жалбоподателя с писмо изх. № 30-3808-1/03.08.2018г., получено на 6.08.2018г., и е обжалвано от него пред Административен съд-Бургас с жалба вх. № 8984/09.08.2018г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Развилото се и приключило с оспореното решение № 9/02.08.2018г. на главния архитект на община Поморие производство представлява такова по отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт - разрешение за поставяне № 26 от 26.10.2017г. на преместваем обект: асфалтосмесител, в поземлен имот с идентификатор 00833.9.269 по плана на гр.Ахелой за срок от десет години, издадено от главния архитект на община Поморие в полза на дружеството жалбоподател.

Производството по чл.99 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, при наличие на някое от предвидените в чл.99, т.1-7 от АПК основания. Възобновяването по глава седма от кодекса е възможно при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт (общ или индивидуален); необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл.99 от АПК основания. Предвид това, че производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет, възможността да го инициират е предоставена на органичен кръг субекти. Това са административният орган, прокурорът и омбудсманът – при всички хипотези по чл.99, и страните в административното производство – за основанията по чл.99, от т.2 до т.7 от АПК.

В конкретния случай производството е възобновено от административния орган, който разполага с правото да инициира възобновяване на административното производство на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради издаването му при липса на компетентност. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена, като в разпоредбата обектите са изброени примерно и неизчерпателно според наименованието и вида им. Според ал.2 на чл.56 от ЗУТ, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главният архитект на общината. Общински съвет Поморие е приел на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ Наредба № 6 за реда и  условията  за  поставяне  и  премахване  на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община Поморие. Съгласно чл.13, ал.1 от тази наредба, разрешението за поставяне на преместваеми обекти за търговия и други обслужващи дейности на закрито върху терени  държавна, общинска и частна собственост  се издава от кмета на общината или упълномощено от него лице. В случая разрешението за поставяне на преместваемия обект № 26/26.10.2017г. е издадено от главния архитект на община Поморие, упълномощен за целта от кмета на община Поморие, поради което този орган, който го е издал, е компетентния да възобнови производството по реда на чл.99 от АПК. Актът не подлежи на оспорване по административен ред, а на пряко обжалване по съдебен ред съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ, поради което в това специално производство, за разлика от визираната в АПК изборност за обжалването пред по-горестоящия административен орган или пред съда, кметът на общината не се явява горестоящ административен орган спрямо главния архитект на общината.

В чл.102 от АПК са предвидени сроковете, в които би могло да се иска възобновяване на производството и съответно то да бъде възобновено. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1 от АПК, възобновяването на производството по чл.99, т.1 от АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Съгласно чл.102, ал.2 от АПК, възобновяване на производство по чл.99, т.2 от АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Крайният едногодишен срок започва да тече от момента на възникване на обстоятелството, обуславящо отмяната – откриване на новото обстоятелство или новото писмено доказателство. Визираните срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността за право на искане, съответно възобновяване по инициатива на административния орган, поради което производство не следва да се образува.

Основателни  са възраженията на жалбоподателя, че оспореното решение е издадено след изтичане на визираните в чл.102 от АПК преклузивни срокове за издаването му.

Относно първото посочено в решението основание по чл.99, т.1 от АПК, тримесечният срок от влизане в сила на разрешение за поставяне № 26/26.10.2017г. е изтекъл на 10.11.2017г., тъй като разрешението не е обжалвано в 14-дневния срок, визиран в чл.215, ал.4 от ЗУТ. Към дата на издаване на оспореното решение – 2.08.2018г., разрешението за поставяне на преместваемия обект е влязло в сила и с изтичането на преклузивния срок по чл.102, т.1 от АПК се погасява възможността за възобновяване на производството. 

Относно второто посочено в решението основание за отмяна по чл.99, т.2 от АПК се сочи ново обстоятелство от съществено значение за издаването на акта, което при решаването на въпроса от административния орган не е могло да му бъде известно, а именно изразеното на 13.03.2018г. при проведено обществено обсъждане несъгласие на голяма част от жителите на гр.Ахелой за изграждането на асфалтова база в имота и поставяне на асфалтосмесител, на което обществено обсъждане е присъствал и главния архитект на община Поморие. Преклузивният тримесечен срок за издаването на акт със съдържание като оспорения започва да тече от 13.03.2018г. – на която дата главният архитект е узнал за соченото ново обстоятелство за отмяна на административния акт, и изтича на 13.06.2018г. Към дата на издаване на оспореното решение – 2.08.2018г., е изтекъл преклузивния срок по чл.102, т.2, изр. първо от АПК, което е достатъчно основание за отмяната му. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт.

Решението е незаконосъобразно и поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Съгласно чл.103, ал.1 от АПК, административният орган е длъжен да конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт и да разгледа искането за възобновяване по реда на глава шеста от АПК. В случая жалбоподателят е придобил права от влязлото в сила разрешение за поставяне. Същият не е уведомен, конституиран или изслушан преди произнасянето на главния архитект на община Поморие с оспореното решение, което съществено нарушава административнопроизводствените правила по издаването на акта.

Отделно от изложеното, според настоящия състав не е налице основанието по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на производството.

За да възобнови административното производство и отмени влезлия в сила акт, главният архитект се е позовал на ново обстоятелство от съществено значение за издаване на акта – гласувалите на проведеното обществено обсъждане жители на гр.Ахелой против инвестиционното предложение на жалбоподателя. Тълкуването на разпоредбата на чл.99, т.2 от АПК налага изводът, че под “нови обстоятелства от съществено значение” следва да се разбират такива факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Обстоятелствата трябва да са и от съществено значение за произнасянето на органа и вземането им предвид да наложи различно разрешаване на въпроса. Съдът намира, че в случая не е налице ново обстоятелство. От една страна, провеждането на обществено обсъждане не е част от фактическия състав и предпоставка за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, в което производство се извършва проверка относно съответствието на приложените към заявлението документи за собственост на имота, в който ще се постави асфалтосмесителя, и схемата за разполагане на преместваемия обект с нормативните изисквани. Наред с това, от протокола за проведеното обсъждане е видно, че целта на обсъждането е жителите на гр.Ахелой да изразят своето мнение относно изграждането на асфалтова база в поземлен имот с идентификатор 00833.9.403 по КККР на гр.Ахелой, т.е. във връзка със заявено от жалбоподателя друго инвестиционно предложение в имота, различно от това по издаденото му разрешение за поставяне на преместваемия обект асфалтосмесител.  От друга страна, изразеното на 13.03.2018г. несъгласие с инвестиционното предложение не се явява новооткрито доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, което е съществувало до датата на издаване на отмененото разрешение за поставяне на преместваемия обект, но не е било известно на страните в административното производство, и което от своя страна да е довело до невъзможност административният орган да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство.

По изложените мотиви съдът приема, че административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и своевременното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя разноски за настоящата съдебна инстанция в общ размер на 1 250 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за образуваното производство и 1 200 лв. договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 8.08.2018г. и преводно нареждане.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, пети състав,

Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ решение № 9 от 2.08.2018г., издадено от главния архитект на община Поморие, с което е възобновено административното производство и отменено разрешение за поставяне № 26 от 26.10.2017г. на преместваем обект: асфалтосмесител, в поземлен имот с идентификатор 00833.9.269 по плана на гр.Ахелой за срок от десет години, издадено от главния архитект на община Поморие.

ОСЪЖДА община Поморие да заплати от бюджета си на „Лиан кънстракшън сървисис“ ООД, ЕИК 200411352, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 51В, бл.С, ет.6, ап.С17, представлявано от управителя Р.Стефанов, съдебно-деловодни разноски в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: