ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2017, 09.11.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД               ХVІІІ Административен състав

На девети ноември                                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА НИКОЛОВА

 

Секретар: Г.С.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова

Административно дело номер 2191 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 13:30  часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ТРАСТА КОМЕРСБАНКА“ АД /в ликвидация/, редовно призован, се представлява от адв. С.Е. с пълномощно на лист 31 по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ – гр. Бургас, редовно призован, се представлява от ст.юрисконсулт Е.Т.с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

 

По хода на делото:

 

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

СТ.ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Производството е образувано по жалба на „ТРАСТА КОМЕРСБАНКА“ АД - в ликвидация против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №0216052592-004-001/12.05.2017 г., издаден от Д.в ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение №180/28.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите.

ДОКЛАДВА постъпилата по делото с писмо вх.№ 8372/08.08.2017 г. административна преписка.

 

СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по жалбата и да направят искания по доказателствата:

 

АДВ. Е.: Поддържам изцяло жалбата. Въпросът е изцяло правен. Единствено ще представя извлечение от банковата си сметка за изплатения хонорар в размер на 6626,60 лева като доказателство за плащането на преведения ми хонорар от наредителя К.И.– ликвидатор на банката и мой упълномощител.

Нямам искания по доказателствата.

Твърденията ми в жалбата са свързани изцяло с правилното прилагане на правните норми. Не е нужно изчисление на претендираната от нас лихва за забава върху главницата от 793917,67 лева за периода от 11.04.2016 г. - до 09.05.2017 г. При използване на калкулатора в електронната страница на НАП, върху сумата на главницата следваше да ни бъде възстановена сумата за лихва в размер на 87063,65 лева. Това са мои изчисления, но съм използвал калкулатора от страницата на НАП. Затова изчисление не са нужни специални знания. Заявявам и че това е претенцията на дружеството. Тази сума е претенцията на дружеството. Считам, че органът по приходите, имайки своите административни правомощия, не е имал законовото основание да спира възстановяването на сумата на 11.04.2016 г. Освен това следва да отбележа, че за да има спиране на ревизионно производство, каквото в случая не е налице,  изискванията на закона са да има издадена заповед за това спиране. В случая няма такава заповед, т.е. органът по приходите без спазване на процедурни правила даже е и в грубо нарушение на тези правила - не е възстановил претендираната от нас сума за лихва. Неговото обяснение, че претендираната от нас сума за лихва не следва да се уважи, тъй като признавайки правото ни на вземане под формата на данъчен кредит, приходният орган се оправдава, че не сме посочили сметка в банка, по която да бъде възстановена тази сума. Ще заявя, че притежавайки собствената си оперативна самостоятелност, органът по приходите можеше появявайки инициативност, такава каквато би следвало да е присъща на такъв орган, можеше да открие по служебен ред банкова сметка ***вземане, по която да възстанови претендираната от нас сума. Още повече, че в случая става дума за чуждестранна банка, която е извършвала плащания на територията на България, включително и по сметки на НАП за дължими данъци, по които е възникнало правото на данъчен кредит. Нашето мнение е, че някой в НАП не си е свършил работата, както следва, и невъзстановявайки сумата, е ощетил бюджета със сума за лихва, която ни бе възстановена ефективно,  но от друга страна - задържайки сумата за периода от 11.04.2016 г. до 09.05.2017 г., е нанесена вреда под формата на дължима лихва на представляваното от мен дружество.

 Да се приключи събирането на доказателства. Нямам искания за доказателства. Моля да ми се даде думата по същество. Не оспорвам компетентността на органа, издал процесните документи, подписани с електронен подпис. Лицата, които са ги издали и подписали, сме информирани, че са упълномощени и имат конкретните права да извършват тези действия и електронните им подписи към датата на подписването на документите са валидни.

 

СТ.ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Оспорвам жалбата като неоснователна. Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

При необходимост и ако бъда задължена от съда, ще представя доказателства за валидността на електронните подписи, положени под електронните документи, издадени в хода на проверката във връзка с обжалвания акт. Предвид изявлението на процесуалния представител на защитата, и липсата на конкретни възражения в тази посока в неговата жалба, считам, че не е необходимо представянето им.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представената с писмо вх.№ 8372/08.08.2017 г.  административна преписка като доказателства по делото /л. 2 до л. 61/. Приема днес представените от страните документи.                                            

 

Предвид липсата на доказателствени искания и като счете делото за изяснено от фактическа страна,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ХОД на делото по същество:

 

АДВ. Е.: Моля да уважите жалбата като се съобразите с изложените в нея правни и фактически доводи. Считам, че липсва правно основание за спиране на производството по възстановяване на дължим от бюджета данъчен кредит. Приложената по делото заповед е с правно основание чл. 34, който визира спирането на ревизионното производство. В случая не сме изправени пред хипотеза за ревизионно производство, поради което считам, че липсва такова основание за извършване на спирането. Освен това обжалваният административен акт не е съобразен с изричната норма на чл. 92, ал.10 от ЗДДС, предвиждаща, че данъкът, подлежащ за възстановяване независимо от спиранията и прекъсванията, се възстановява с лихва за периода от когато е станал изискуем. Подробни съображения съм изложил в писмено становище, което представям ведно със списък на разноските по делото.

 

СТ.ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Считам жалбата за неоснователна. Считам, че някои от възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, не кореспондират с доказателствата по делото, защото измежду тях фигурират заповеди за спиране на производство, за които се твърди, че не са издавани, които именно очертават периода за спиране и датата на възобновяване на това производство във връзка с акта за прихващане и възстановяване. Както е посочено и в потвърдителното решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, тези заповеди, първата от 11.04.2016 г., а следващата от 11.07.2016 г., са връчени на жалбоподателя и не са били обжалвани, каквато възможност е съществувала. През целия период, за който производството е било спряно, жалбоподателят е имал възможност да реагира и да се сложи край на това спиране и респ. на неговото процесуално бездействие, което е било единствената причина за спирането. Само, че не го е сторил. Получил е изрични указания за това. Бил е информиран за точните действия, които е трябвало да предприеме, за да бъде възобновено производството, като единствено е следвало да посочи № на банкова сметка, ***, по които да бъде възстановена сумата. Както е посочено в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас, и мотивите на същото, на практика се получава, че жалбоподателят претендира лихва за забава за период, когато той практически по своя воля е проявил процесуално бездействие, което би могло да продължи неопределено време и ми се струва не само незаконосъобразно и неправилно да се начисляват лихви за този период, чиято продължителност зависи само от него. На практика според мен означава от едно свое незаконосъобразно поведение да черпи положителни за него последици. Други мотиви са изложени в същото решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.Бургас, които няма да повтарям. Моля съда при произнасянето си по този правен въпрос по приложението на закона, да ги съобрази. Претендирам и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3065,00 /три хиляди шестдесет и пет/ лева, изчислени въз основа на материалния интерес по Наредба 1, като по отношение на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждения, правя възражение за прекомерност. Считам, че протичането на делото в едно заседание и характера предмета на спора, не обуславят този размер.

 

АДВ. Е.: Първо ще кажа, че претендирания от нас размер е 87063,65 лева. Съгласно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, заплатеното възнаграждение е в рамките на чл.1 от Наредба 8. Следва да кажа, че делото представлява абсолютна правна сложност, както и фактическа сложност. Освен това заявявам, че ние не сме имали противоправно поведение, от което сега да черпим права. Позоваваме се на нищожност на заповедите за спиране на възстановяване,  тъй като липсва правно основание за тяхното издаване. Никъде в никой процесуален закон, нито в ДОПК,       нито в ЗДДС, е предвидена правна възможност за спиране на възстановяването. Инициативата е от наша страна за посочване на изрична банкова сметка, ***, а органът по приходите, защитавайки бюджета, не трябваше да допуска просрочие при възстановяването. Считам, че съдебната институция, в частност Административен и Върховен съд, са органите, които следва със своите решения, да отменят именно такива бездействия на приходната администрация, защото в противен случай хората, които работят там, получават възнаграждения без да имат основания защо. Ако съдът не научи контролният орган да работи правилно, инициативно прилагайки основните принципи на данъчния процес, то органът ще продължава да допуска такива грешки и в бюджета да изтичат такива пари, които дойдоха при нас под формата на лихва за забава.

СТ.ЮРИСКОНСУЛТ Т.:  Независимо от твърденията на адв. Е., производството по прихващане и възстановяване е именно производство и като такова дори да не е ревизионно, се подчинява на общите правила на ДОПК. В тази част са и разпоредбите спиране на възобновяването и прекратяванията на производствата.

 

 

Съдът СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 13:52 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: