Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

    668     /13.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 218/2017 година 

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р.Т.П., на длъжност началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, адрес – град Бургас, улица „Янко Комитов“ №34 против решение № 1945/21.12.2016 година по н.а.х.д. № 5685/2016 година на Районен съд – Бургас (РС), в частта, в която е отменено наказателно постановление № 16-0769-002610/14.09.2016 година (НП).

С НП, на Ж.М., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал.1 от ЗДвП и за нарушение на и чл.6 т.1, на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, са наложени съответно: административно наказание „глоба” в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, както и „глоба“ в размер на 100 лева. РС е отменил НП в частта за нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат възражения, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява се, че формално са допуснати нарушения на Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредбата), но не е доказано тези нарушения да са довели до опорочаване на кръвната проба.

Иска се отмяна на решението на РС в обжалваната част и потвърждаване на НП.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваната част от НП М. е наказан за това, че при извършена проверка на 25.08.2016 година, в 20:51 часа, в град Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ на кръстовището с улица „Струга“, с посока на движение хотел „Мираж“ – хотел „Космос“, е констатирано, че управлява лек автомобил „Рено Сценик“ с регистрационен № ***, след употреба на алкохол 0,69 промила, установено с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“ с фабричен № ARBB 0059, като след извършена химическа експертиза № 881/26.08.2016 година, концентрацията на алкохол в кръвта на М. е определена на 0,65 промила.

За да постанови решението си, съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в предвидените от закона срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и ал.57 от ЗАНН. Съдът е констатирал, обаче, че е допуснато съществено нарушение на процедурата за вземане на кръв за лабораторно изследване, уредена в чл.14 и чл.15 от Наредбата. Служителите на сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР са взели кръвната проба и са я отнесли до лабораторията, без да е поставена в хладилна чанта, в указаната от Наредбата температура, а това е обусловило съмнение относно действително отчетеното количество алкохол в кръвната проба. Отделно, РС е приел, че едновременното отразяване в НП на двете показания – от техническото средство и от химическия анализ, създава колебания кой точно резултат е възприел наказващия орган.

Затова НП е отменено в частта, относно нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

            От фактическа страна по делото е установено, че М. е спрян за проверка, при която с техническо средство е установено, че управлява автомобила след употребата на алкохол – установен на 0,69 промила. По издадения талон за медицинско изследване в МБАЛ - Бургас, от М. е взета кръв за анализ. Кръвната проба е била предадена на актосъставителя, който я е пренесъл в ОД – Бургас на МВР без да използва хладилна чанта.

На 26.08.2016 година е изготвена химическа експертиза. При извършеното изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта на М. 0,65 промила.

            С Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства , а именно с техническо средство и/или лабораторен анализ. Наредбата определя местата, в които се извършва медицинското освидетелстване и вземането на кръвна проба, количеството кръв и начина, по който да се извърши изследването.

            Съгласно чл.14 от Наредбата, пробите от кръв се съхраняват от момента на вземането до изпращането им в лабораторията при температура + 4° С. В нормата на чл.15 ал. 1 от Наредбата е предвидено изискване, взетите проби от кръв да бъдат изпратени за анализ в специализираните химически лаборатории или съответната регионална дирекция на вътрешните работи не по-късно от 72 часа, след вземането им, в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения.

В конкретния случай, тези изисквания не са изпълнени. Както правилно е установил РС, пробата е пренесена на ръка от контролния орган, съставил акта, като последният изрично е заявил в показанията си, че не разполага с хладилна чанта.

            Настоящата касационна инстанция приема, че тези нарушения действително поставят под съмнение резултата от извършеното химично изследване. Установеният процесуален  ред за пренасяне и изследване на пробата има за предназначение създаване на условия за обективно и коректно установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на водача. Затова пробата следва да бъде доставена за изследване от лице, което не е част от администрацията, установяваща нарушението и – евентуално - налагаща наказанието за извършването му. Съответно пробата следва да бъде съхранявана при условия, които биха минимизирали неблагоприятното въздействие на външни фактори.

По делото пред РС е установено, че след получаване на кръвната проба не са спазени както изискването за пренасяне на пробата за изследване от трето лице, така и за специалните условия, при които следва да бъде извършено пренасянето (в хладилна чанта и при температура ненадхвърляща + 4° С). Доколкото тези задължителни изисквания не са съобразени, резултатът от изследването на получената кръвна проба е бил компрометиран.

Решението следва да се остави в сила.

По изложените съображения, на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1945/21.12.2016 година по н.а.х.д. № 5685/2016 година на Районен съд – Бургас.

 

 Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: