Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 428           11 март 2016  година                  град  Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти състав, в открито  заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                               

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1 Златина Бъчварова

                                                                      2.Атанаска Атанасова

Секретар С.К.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административно дело номер 218 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1  ЗАНН  във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите – гр.Бургас, против решение № 81/30.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 238/2015г. по описа на Районен съд- Малко Търново, с което е отменено наказателно постановление № 731 от 07.09.2015г.  на  директора на РДГ- Бургас, с което на К.Г. *** за нарушение на  т.25 буква „е” и „ж” от Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ и на основание чл.270  от Закона за горите /ЗГ/ и е наложена глоба в размер на 100.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е постановено в противоречие със закона. Моли съда да го отмени и да потвърди наказателно постановление № 731 от 07.09.2015г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите- Бургас. Не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – К.Г.Г., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото становище я намира за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Малко Търново да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Малко Търново, с решение № 81/30.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 238/2015г. по описа на съда, е отменил наказателно постановление № 731 от 07.09.2015г.  на  Директор на РДГ- Бургас, упълномощен със Заповед – РД49-199/16.05 2011 на Министъра на земеделието и храните, с което на К.Г. *** за нарушение на  т.25 буква „е” и „ж” от Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ  и на основание чл.270 ЗГ е наложена глоба в размер на 100.00 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя - в АУАН е посочена като нарушена нормата на т.25 и т.42 от  Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ и чл.257 ,ал.1,т.1 от ЗГ , а в НП е посочено,че е нарушена нормата на т.25 буква „е” и „ж” от Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ.

Санкцията е наложена на К.Г.Г.  за това, че на 30.01.2015г., на територията на ТП „ДГС Звездец“  не вписва задължителни реквизити-точен адрес на доставка и показания на километража в превозен билет КС 247138/003448 от 30.01.2015г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 001942/18.05.2015г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основното възражение на касатора е, че в случая не е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като в НП е дадена правилна правна квалификация на нарушението и нередовността в  АУАН е изправена по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.

Оспореното решение е правилно като краен резултат, макар по мотиви, различни от изложените в него.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че несъответствието между правната квалификация в акта и в наказателното постановление  е накърнило правото на защита на К.Г.Г.. Нарушителят не е лишен от възможността да разбере какво точно нарушение му е вменено, тъй като същото е описано детайлно и ясно, посредством всички съставомерни елементи както в АУАН, така и в НП. Допусната нередовност в АУАН, изразяваща се в неправилна правна квалификация на нарушението е преодоляна  - НП е издадено, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, при безспорна установеност на деянието,  самоличността на нарушителя и неговата вина, като в същото е посочена точната нарушена правна норма. Г., следователно,  е могъл да организира ефективно защитата си в процеса.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че деянието, така, както е описано в АУАН и в НП не е съставомерно. Административнонаказателната отговорност на Г. е ангажирана на основание чл.270 ЗГ, съгласно която се налага наказание глоба от 50.00 до 500.00 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100.00 до 1000.00 лева , ако не е предвидено по-тежко наказание, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. В случая извършеното от Г. деяние е квалифицирано в НП като нарушение на т.25 буква „е” и „ж” от Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ. С цитираната заповед са утвърдени образците на превозните билети с необходимите реквизити и правила относно тяхното издаване, съхраняване, отчитане, както и на указания относно тяхното попълване,  но същата не е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7 ЗНА по приложението на ЗГ, а вътрешноведомствен такъв, за който не се изисква обнародване. Предвид това не може да се приеме, че като е извършил описаното в акта и в НП деяние, Г. е осъществил състава на административно нарушение, за което е санкциониран на соченото в НП правно основание.

С оглед изложеното, отговорността на Г. неправилно е ангажирана на основание чл.270  ЗГ за нарушение на т.25 буква „е” и „ж” от Заповед №722/18.10.2012г. на ИАГ при МЗХ. Като е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХIV– ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/30.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 238/2015г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

Решението е окончателно.

                           

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

        

 

                                                                                       2.