РЕШЕНИЕ

 

Номер    1694                       10.10.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2186 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Северин Демирев в качеството си на ЕТ „Кристал-Северин“ – Северин Димитров, с ЕИК 812035440, със седалище и адрес на управление с.Равда, ул. „Струма“ №16 чрез адв.А.,*** против решение № 234/26.06.2018г. постановено по а.н.д. №357/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №2057/2017г. от 08.03.2018г. издадено от Бойка Александрова Гашева – за началника на Митница Бургас, с което на основание  чл. 126, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2027,52 лева, на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на Държавата стоката, предмет на нарушението – 205 литра етилов алкохол с различно алкохолно съдържание по обем, подробно описан в обжалваното наказателно постановление, с общ размер на дължимия акциз 1013,76 лева и на основание чл. 124а, ал.1 във връзка с  чл. 126 от ЗАДС, едноличният търговец е лишен от право да упражнява дейност с акцизни стоки в обект, представляващи два броя помещения, пригодени като склад и склад за амбалаж, находящ се в избеното помещение на приземния етаж на хотел "ЕЛВИРА" и търговски обект – магазин за хранителни стоки, неразделна част от сградата на хотел "ЕЛВИРА", за срок от 1 месец.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и  незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Митница Бургас, редовно уведомена, се представлява от ю.к. Ламбов, който оспорва касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при извършена на 13.07.2017г. проверка от  митнически служители в търговски обект – хотел „Елвира“, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, стопанисван от касатора, в "избено помещение" и по-точно в помещение, пригодено за склад на амбалаж били открити общо 4 броя ПВЦ туби от по 10 литра всяка, съдържащи безцветна и кафеникава течност с мирис на алкохолен продукт. В друга стая, пригодена като склад, били открити други 13 броя ПВЦ туби, съдържащи безцветна, зеленикава и кафеникава течност с мирис на алкохолен продукт. Измереното общо количество на течностите в ПВЦ тубите отговаряло на 145 литра. По думи на управителя на хотела, съдържанието в тубите било алкохолен продукт, а именно - мента, мастика, ракия, водка и джин. Чрез служебен денситометър ANTON PAAR DMA 35n бил измерен 60,1 ° алкохолен градус на безцветна течност с мирис на ракия. В присъствието на Демирев митническият екип взел сборни проби от различните течности за лабораторен анализ. Проверяващите изискали от Демирев да представи документи, удостоверяващи плащането, начисляването и обезпечаването на акциза, но такива не били представени. Проверката продължила, като в санитарен възел към търговски обект- магазин за хранителни стоки, неразделна част от хотела, били открити нови 6 броя ПВЦ туби от по 10 литра всяка, пълни с кафеникава течност с мирис на алкохолен продукт. Течностите в тубите били изпитани със служебния денситометър, като се установило, че в 3 броя туби алкохолният градус отговаря на 37,5°, а в другите 3 броя- на 46,4°. В присъствието на Демирев били взети сборни проби за лабораторен анализ. От Демирев били снети писмени обяснения, в които същият собственоръчно описал, че всички констатирани в хода на проверката ПВЦ туби с различен цвят и мирис на алкохолни продукти били закупени от него с цел предлагането им на клиенти на хотела. Констатираните общо 205 литра наливен алкохол в общо 23 броя ПВЦ туби били иззети с Опис на иззетите веществени и писмени доказателства. На 17.07.2017 г. пробите били изпратени в Централна Митническа Лаборатория за анализ, от който било установено, че се касае за алкохолни продукти на база етилов алкохол, с добавени вода, оцветители и аромати, с различно алкохолно съдържание по обем, подробно описано в обжалваното наказателно постановление, годни за консумация. От извършената проверка на търговския обект и последвалите я митнически лабораторни експертизи било установено, че на 13.07.2017 г. в хотел "Елвира" и прилежащите към него избено помещение и санитарен възел, стопанисван от ЕТ „Кристал-Северин“ – Северин Димитров, са държани общо 205 литра етилов алкохол /представляващи акцизна стока по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗАДС и подлежащи на облагане с акциз съгласно чл. 21, т.1 от ЗАДС/, в нарушение на императивно въведеното с  чл. 126, т.2 от ЗАДС задължение да се държат акцизни стоки, ведно с документи, от които да може да се констатира, че е заплатен, начислен или обезпечен дължимия за тях акциз, доколкото към момента на проверката не са представени документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

         За така установеното нарушение, на жалбоподателят – едноличен търговец бил съставен акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителят, присъствал при установяване на нарушението. Сочи, че не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на атакуваното НП. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства търговеца безспорно е нарушил визираната в НП разпоредба на чл. 126, т.2 от ЗДвП, поради което е бил законосъобразно санкциониран. Въз основа на установените по делото факти, съдът не констатира наличието на основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Що се отнася до наложеното на едноличния търговец административно наказание, съдът като взе предвид, че същото съвпада с предвидения в закона минимум, счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние и е напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК. Намира, че правилно наказващият орган е приложил и нормата на чл. 124, ал.1 ЗАДС.

         Така постановеното решение е правилно.

         В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва тяхното преповтаряне. Не  са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

         Настоящият съдебен състав намира изложените в касационната жалба доводи, че иззетия алкохол, във връзка с който е издадено процесното НП е бил предназначен за лична консумация за неоснователни. Такива възражения се излагат едва пред касационната инстанция и същите представляват голословна защитна теза, предвид липсата на доказателства в подкрепа на тях.

         Касационната инстанция счита, че с оглед установената фактическа обстановка, от писмените доказателства съдържащи се в административната преписка и гласните такива, събрани в съдебното производство пред въззивния съд, по безспорен и категоричен начин се установява, че касатора е осъществил, от обективна и субективна страна е осъществен състава на  чл. 126, ал.1 ЗАДС, според който лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

         В случая правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора. Отнетите в полза на държавата стоки предмет на нарушението, по реда на чл.124, ал.1 от ЗАДС, не могат да обосноват извод за незначително количество. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти, автомобили). Със ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство. Затова при преценката дали деянието по чл.126 от ЗАДС представлява маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици схващани като всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Както е приел и първоинстанционният съд, случаят не е от категорията на „маловажните“, тъй като двойният размер на дължимия акциз за стоките, предмет на посочените в НП нарушения, надхвърлят 50 лв. Напълно се споделят изложените от въззивният съд мотиви за липсата на приложение на чл.28 от ЗАНН.

         С оглед изложеното, поради неоснователност на касационните оплаквания и липса на отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/26.06.2018 г. постановено по НАХД № 357/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                       

                                                                            2.