Р Е Ш Е Н И Е  № 772

 

Град Бургас, 20.04.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 217 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на Д.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против заповед № 17-7779-000101/07.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от началника на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за 190 дни, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008389197 и два броя регистрационни табели № А0701НА.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че при неправилно приложение на закона административният орган е приел, че е налице законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. Счита, че изтичането на срока, за който е издадено свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), само по себе си не прави водача неправоспособен, и то за управляваната от него категория МПС. В този случай правоспособността за управление на МПС не се губи и той, като правоспособен водач, е поискал издаване на ново СУМПС и притежава такова със срок на валидност до 10.11.2022г. Поради това счита, че както към момента на проверката, така и към настоящия момент не е изгубил своята правоспособност по отношение на МПС категория В. Като аргумент в подкрепа на тези твърдения сочи установената от законодателя неточност в редакцията на разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП към датата на издаване на заповедта относно кръга на субектите, по отношение на които следва да се налага тази ПАМ, в резултат на което същата е изменена – обн. в ДВ, бр.2 от 2018г. Отделно намира, че с непосочването в разпоредителната част на заповедта на данни за МПС, каквото е изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 170400/07.11.2017г. за това, че на 7.11.2017г. около 10:35 часа, в с.Ливада на ул.“Четвърта“ в посока с.Тръстиково, управлява собствения си лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № А0701НА без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При извършената проверка е установено, че издаденото на водача СУМПС е с изтекъл срок на валидност до 28.03.2017г. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 17-7779-000615/04.12.2017г. от началника на РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 17-7779-000101/07.11.2017г., издадена от началника на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, на основание чл.22 от ЗАНН спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, а именно за 190 дни, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № № 008389197 и два броя регистрационни табели № А0701НА за установеното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на Д.А. е съставен АУАН № 170400/07.11.2017г. за това, че на 7.11.2017г. около 10:35 часа, в с.Ливада на ул.“Четвърта“ в посока с.Тръстиково, управлява личния си лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № А0701НА без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, тъй като при проверката е установено, че издаденото на водача СУМПС е с изтекъл срок на валидност до 28.03.2017г. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на Д.А. на 3.01.2018г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата му до съда против заповедта е подадена на 15.01.2018г., чрез административния орган.

По делото са представени и приети като доказателство заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.43, ал.4, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, вр. чл.165 от ЗДвП, и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Бургас, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, и СУМПС № 283428318/10.11.2017г., удостоверяващо, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от категории „АМ“, „А1“, „А2“, „А“, „В1“, „В“, „С1“, „С“ и „Ткт“ със срок на валидност до 10.11.2022г.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началникът на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и представените от ответника заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й и подпис на издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката – установени при извършената на 7.11.2017г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаване на заповедта по чл.171, т.2а от ЗДвП. Деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна, е обосновано от фактическа и правна страна.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с непосочването в разпоредителната част на заповедта на данни за МПС е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. От една страна, в обстоятелствената част на оспорения акт се съдържа подробно описание на управляваното от него МПС и в разпоредителната му част са посочени отнетите две регистрационни табели на МПС с № А0701НА, съответстващи на описаните такива в обстоятелствената част на акта. От друга страна, противоправното поведение, послужило като основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП е конкретизирано и индивидуализирано – жалбоподателят е управлявал МПС с притежавано от него СУМПС с изтекъл срок на валидност, с което е предоставена възможност на адресата на акта да разбере на какво основание и за какво нарушение на ЗДвП му е наложена ПАМ, респективно възможност да осъществи ефективно правото си на защита.

Спазени са приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП (в редакцията към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.77 от 2017г.), съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което съставлява административно нарушение.

В случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил на посочените в акта дата и място без да притежава валидно СУМПС, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност. Поради това съдът приема, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил забраната по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Това нарушение е юридическия факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен срок.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП спрямо водачи на МПС, на които срокът на валидност на съответното СУМПС е изтекъл.

Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, поставено в зависимост от две групи изисквания: 1) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, 2) физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред – изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен в случаите, когато водачът е извършвал управлението на МПС в нарушение на установените правила, довели до загубване на правоспособността. За разлика от установените при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение, установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа годност има срок на валидност, т.е. не е налице законова презумпция за постоянна физическа годност на водача. Затова и съгласно чл.15, ал.2 от Наредба І-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяната на СУМПС, включително при изтичане на срока за валидност, водачът представя карта за оценка на физическата годност. Физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това, правото на управление на МПС е срочно право. Срочността е отразена в официалния удостоверяващ правото документ – свидетелството за управление на моторно превозно средство. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. По аргумент от §1, т.2, б.“ж“ от ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС с изтекъл срок на валидност е нередовен български личен документ. Следователно, прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. Материалноправно основание за прилагане на ограничението би било налице както когато водачът изобщо не притежава СУМПС, или СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред, или е иззето поради загуба на правоспособността, или водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, така и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

Независимо от изложеното, според настоящия съдебен състав наложената принудителна административна мярка не е съобразена с целта на приложимия закон.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая приложената ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС за 190 дни, при положение, че междувременно – на 10.11.2017г., се е снабдил с валидно СУМПС, надлежно удостоверяващо правото му да управлява МПС от вида на това с прекратена регистрация. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС означава, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, в т.ч. на изискването за медицинска годност за управление на МПС, поради което нито водача, нито притежаваното от него МПС представляват опасност за движението по пътищата. От факта, че скоро след прилагане на ПАМ е подновил СУМПС се налага извода, че описаното в оспорената заповед нарушение на ЗДвП е преустановено, следователно – постигната е предвидената в чл.171 от ЗДвП цел.

По изложените мотиви съдът приема, че е налице основание по чл.146, т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените в настоящото съдебно производство разноски общо в размер на 370 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 360 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 17-7779-000101/07.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от началника на Районно управление - Камено към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо Д.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за 190 дни, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008389197 и два броя регистрационни табели № А 0701 НА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, съдебни разноски в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: