РЕШЕНИЕ № 394

 

08.03.2017 година, град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар: И.Л.

прокурор: Галя Маринова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело номер  217 по описа за 2017 година.

 

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Митница Бургас, чрез юрисконсулт Наталия Минкова, против решение № 1932/19.12.2016 година по н.а.х.д. № 4898/2016 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление (НП) № 772/05.08.2016г. на началник на Митница - Бургас, с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на „ПИК КО“ АД е наложено административно наказание - имуществена санкция в  размер на 39 335,07лв. /тридесет и девет хиляди триста тридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, а именно: антидъмпингово мито – 32 779,22 лв. и ДДС – 6 555,85лв.

Касаторът – редовно и своевременно призован, се представлява от редовно упълномощен представител - юрисконсулт Мартин Ламбов.

В касационната жалба поддържа, че решението на РС – Бургас е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон, както и необосновано, като за това излага подробни аргументи. Иска отмяна на оспорваното решение.

Ответникът – „ПИК КО“ АД, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас пледира неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Ответната страна - „ПИК КО“ АД, с ЕИК ***  е санкционирана за това, че на 10.09.2014 г., при митническото оформяне на стока „лимонена киселина“ при режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление“ с ЕАД 14BG001007H0034322/10.09.2014г., е осъществило състава на чл. 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, изразяващо се в частично избягване заплащането на митните сборове и публични държавни вземания /антидъмпингово мито и ДДС/, събирани от митническите органи, в  размер на 39 335,07лв. /тридесет и девет хиляди триста тридесет и пет лева и седем стотинки/, както следва: антидъмпингово мито – 32 779,22 лв. и ДДС – 6 555,85лв. и следва да носи административнонаказателна отговорност по този текст.

За да постанови оспорваното решение РС е приел, че в процедурата по издаване на АУАН и НП са спазени формално изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Споделя становището на административнонаказващия орган, че доклада на ОЛАФ и приложените към тях документи са редовни писмени доказателствени средства, от категорията на официалните документи  и тяхното използване в производството е допустимо и необходимо. Приема обаче, че въпреки външната изрядност на акта и НП, в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното дружество, а именно непосочване на митническата стойност. Така от една страна, АУАН и НП не съдържат пълно и изчерпателно описание на всички елементи от обективния състав на нарушението, а от друга – дружеството, а и съда не е в състояние да провери фактическата обоснованост и вярност на твърденията за размерите на дължимите, респ. избегнати за плащане публични вземания. От друга страна съдът счита, че „ПИК КО“ АД е действало добросъвестно и правомерно и липсват доказателства дружеството да е било наясно с действителния произход на стоката, тъй като то се е ползвало от документите, придружаващи стоката. За да се приеме наличието на митническа измама, съда излага аргументи, че е следвало да се установи по безспорен начин знанието на санкционираното дружество, че стоката не е с произход Малайзия, а е произведена в Китай.

Решението на РС е  валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящия съдебен състав подкрепя изложените в решението мотиви, относно доказателствената стойност на доклада на ОЛАФ и приложените към него документи. Счита обаче, че не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, които да доведат до отмяна на оспорваното наказателно постановление.

Съгласно нарушената в случая разпоредба на  чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ, за митническа измама се наказва онзи, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. В конкретния случай, субектът на нарушението е санкциониран за това, че е избегнал частично заплащане на митни сборове и други публични държавни вземания.

Както се вижда от текста на разпоредбата законодателят не е предпоставил наличието на издаден индивидуален административен акт, с който е определен размера на тези избегнати вземания, като предпоставка за приложение на тази разпоредба, както и като предпоставка за определяне на съответстващото се наказание и неговият размер. Що се отнася до неясноопределения размер на санкцията, следва да бъде уточнено, че той съответства на избегнатите митни сборове и др. държавни вземания. Самите митни сборове и ДДС се определят на база декларираната от самото лице митническа стойност, която не е оспорена или изменена от наказващия орган, а приложената спрмо нея ставка както за дължимото мито, така и за ДДС е нормативноустановена и съшо не подлежи на преценка или изменение. В тази хипотеза съдебният състав намира за необосновано твърдението за засягане правото на защита на ответника по касация поради неизвършване на изчисленията на митните сборове и другите публични държавни вземания в самия санкциониращ акт, поради което не споделя мотивите на РС, че непосочването е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното дружество.

За да са налице обективните елементи на състава на митническата измама е нужно да е установен субект на нарушението, за който са събрани достатъчно данни, посредством допустими доказателствени средства, че е избегнал или че е направил опит да избегне заплащане на митни сборове или други публични държавни вземания.

Настоящият съдебен състав, не приема изложените в обжалваното съдебно решение изводи, че за да е налице митническа измама, по безспорен начин е следвало да се установи знанието на дружеството, за обстоятелството, че стоката не е с произход Малайзия, а е с произход Китай. С оглед съдържанието на съпътстващите стоката документи въз основа, на които ответната страна е декларирала неверен произход на стоката, настоящия състав счита, че дружеството не е положило необходимите усилия, за да установи дали тези документи са с вярно съдържание или обратното.

Представения и ползван от „ПИК КО“ АД документ, описан като изходящ от Министерството на външната търговия и промишлеността на Малайзия (без да е подпечатан и подписан от същата администрация), следва да бъде кредитиран в светлината на заверения на гърба му печат (на Министерството на външните работи на Малайзия) – (оригинал на л.36, с превод на л.35 от н.а.х.д. №4898/2016г.) където се манифестира, че печатът на Министерството на външните работи на Малайзия удостоверява автентичността на положения подпис на лицето Джасмани Марди, но не носи отговорност за верността на информацията, съдържаща се в горния документ. Самата длъжност или функция, която това лице заема и качеството, в което същото е положило подпис под съдържанието на документа също е неизяснено и недоказано от страна на дружеството.

Още нещо, при положение, че достоверността на сертификата за произход е сериозно разколебана от констатациите в доклада на ОЛАФ, който според РС е годно доказателствено средство, тежестта на доказване, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, е върху дължащото митата лице (в т.см. Решения на Съда на ЕС по дело C‑293/04 и по дело C‑438/11). Настоящият сертификат за произход е подписан и подпечатан от износителя и от длъжностно лице от Търговската палата на Малайзия под контрола на Министерството на международната търговия и индустрията (ММТИ). Видно от преводът му (л.26 от н.а.х.д. № 4898/2016г.), длъжностното лице на Търговската палата на Малайзия е декларирало, че доколкото му е известно и без да носи отговорност за това, съдържащата се в сертификата информация е вярна т.е. налице е изявление на издателя на сертификата, че не е в състояние да гарантира истинността на информацията в него. Сертификатът не е подкрепен с доказателства относно произвеждането на стоката на територията на Малайзия.

В случая съдът установи, че акционерното дружество на 10.09.2014г. е подало в МП „Пристанище Бургас – център“ ЕАД за режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление“ /внос/ с декларирани стоки – лимонена киселина (код по КН 2918 14 00), с държава на изпращане Малайзия. В Централно митническо управление на Агенция Митници бил получен доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), за проведено разследване поради съмнения за избягване на конвенционални и антидъмпингови мита при допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки – лимонена киселина и соли, и естери за лимонена киселина, декларирани с произход Малайзия, за който се подозира, че са с произход Китай. Разследването е установило, че реално контейнерите са били изпратени от Народна Република Китай в Малайзия – в Свободна търговска зона (FCZ) в Пристанище Кланг, от където, след единствено претоварване на стоката, същата била отново изпратена, с други контейнери към ЕС, в това число и към България. Констатирано е, че има само реално претоварване на стоката – лимонена киселина, с произход Китай, което не я прави с произход Малайзия. С оглед на така констатираното е съставен АУАН и НП, с които правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Съгласно чл. 234 ал.2 т.1 от ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1. В настоящия случай, АНО правилно е определил наказанието, в размер на 100% от размера на избегнатите публично държавни вземания – антидъмпингово мито.

Що се отнася до твърдението на РС, че „ПИК КО“ АД е действало добросъвестно и правомерно, и че не е доказано по безспорен начин знанието за произхода на стоката, поради което липсва и виновно поведение, следва да се отбележи, че административнонаказателната отговорността на търговеца има обективен характер и въпросът за вината и изобщо субективната страна като елемент от фактическия състав на нарушението – не следва да се разглежда при налагане на имуществената санкция.

Като е приел, че е допуснато процесуално нарушение, че обвинението е недоказано по несъмнен и категоричен начин и е отменил наказателното постановление, РС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Затова, на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл. 218 от АПК, във връзка  чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение №1932/19.12.2016 година по н.а.х.д. № 4898/2016 година на  Районен съд – Бургас и вместо него постанови:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №772/05.08.2016г. издадено от началник на Митница – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: