РЕШЕНИЕ  № 404

 

11.03.2016г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  В.П.

прокурор: Георги Дуков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  217 по описа за 2016   година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 67 против Решение № 1791/16.12.2015 г. постановено по НАХД № 3390/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № И-2-0559-1/06.07.2015 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69а, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 9220,80 лева.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и неоснователно. Твърди се, че допуснатите неточности не са от съществените, защото е явна техническа грешка и не е ограничено правото на защита на дружеството. Посочва се, че няма спор между страните, че замърсяването е в следствие на разлива. Счита, че съдът неправилно е приравнил замърсяването на непредвидими природни явления и не са допуснати съществени нарушения водещи до отмяна на НП. Иска се отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в съдебно заседание се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД против Наказателно № И-2-0559-1/06.07.2015 г. г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69а, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 9220,80 лева.

За да постанови обжалваното решение,  РС - Бургас е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в липса на задължителни реквизити на НП, необоснованост на фактическите констатации. Обосновал е извода, че по същество на спора нарушението изобщо не е осъществено от дружеството. Приел е, че дружеството нито е причинило, нито е допуснало да настъпи замърсяване на земната повърхност. При тези мотиви първоинстанционния съд е отменил процесното наказателно постановление.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

Съдът не споделя заявеното в касационната жалба твърдение, съгласно което, оспореният съдебен акт на БРС е незаконосъобразен, неправилен и неоснователен. Действително, чл. 40 от Закона за опазване на околната среда гласи, че юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. Сочената норма е обвързана с  §1, т.16, от ДР на закона, която дава легално определение на понятието “вредни изменения на почвата” а именно, нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло. Вредните изменения на почвата са изчерпателно изброени, като нормата на буква “а”, определя като такова вредно изменение химическото замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност.

За да е изпълнен фактическият състав на чл.40 от закона, вредните изменения следва да са извършени виновно, от собственици и/или ползватели на имота, или от такива, на съседните имоти. В случая безспорно е  установено, че в района на с. Братово, има вредно изменение на почвата на 100 кв.м., но кой го е извършил не е установено. Наказващият  орган не е събирал доказателства в тази насока и очевидно е приел, че щом разливът е от тръбопровод, собственост на дружеството, то замърсяването е извършено от него, но не е посочил кои са действията, с които е извършено нарушението. Събраните по делото доказателства обосновават извода, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД нито е допуснал, нито е причинил разлива на гориво, в случая замърсяване на земната повърхност. Правилно първоинстанционния съд е съобразил разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждани или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. От начина и местата на вземане на пробите, отразени в съответните протоколи, подписани с възражения, става ясно,че част от тях са взети от място, където няма почва, както и от места, където се е разливала замърсена вода от автомобилите изпомпващи. Освен това от така взетите проби само в две проби е установено превишение на допустимото съдържание на нефтопродукти, което означава, че неправилно е определен размерът на замърсената площ, а оттам и размерът на санкцията, който се явява функция на замърсената площ, съгласно нормативно предвидената формула за изчисляването й.

Гореизложеното налага извода, че наказателното постановление е издадено без да са изяснени всички факти и обстоятелства относно извършителя на визираното нарушение. Преценката на наказващият орган относно нарушителя е незаконосъобразна, тъй като соченият за извършител не е установен по безспорен начин, което от своя страна води до незаконосъобразност на наложеното наказание и е основание за отмяната на наказателното постановление.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1791/16.12.2015 г. постановено по НАХД № 3390/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

ЧЛЕНОВЕ: