РЕШЕНИЕ

 

№    1701           10.10.2018 година     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2179 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М.Я.Е., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. С.С. *** против решение № 1045/16.07.2018г. постановено по а.н.д.№ 1486/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-005919 от 03.01.2018г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на чл.104а и на чл.137а, ал.1 от с.з., на основание чл.183, ал.5, т.1, ал.4, т.6 и ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 200 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на  М.Е., който заявява, че ако не са налице процесулани пречки да се даде ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие. С молбата са представени писмени доказателства – Заповед за командироване от 02.11.2017г., пътен лист и разпечатка от дигитален тахограф.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, касаторът Е. е санкциониран за това, че на 02.11.2017г., около 14:35 часа в община Камено, на път Втори клас №II-79, в посока с.Константиново – гр.Бургас, управлява товарен автомобил „Мерцедес 2541 Л Актрос“ с рег.№ СА 7939 НТ, като при временна организация на движението с пътен светофар, работещ в нормален режим, навлиза в регулираната отсечка на забраняващ червен сигнал. Ползва мобилен телефон без устройство „свободни ръце“ и не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на касатора, който го е подписал с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че са спазени разпоредните на чл.40-44 и чл.57-58 от ЗАНН. По същество счита, че Е. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените му с НП три административни нарушения.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършените нарушения и тяхното авторство за безспорно доказани.

Относно нарушението по т.1 от НП:

Съгласно чл.6, т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Съобразно чл.30, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение.

Забранителния характер на червената светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /в сила от 18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на пътните превозни средства (ППС) се използват видовете светлинни сигнали: 1.б."а" със зелен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП); б.б) с червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи: "червена светлина - означава "Преминаването е забранено".

В чл.31, ал.7 от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани от светофарите, като значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че нарушителят е преминал именно на червен сигнал на светофарната уредба. Същото е посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд актосъставителят убедено потвърждава, че МПС управлявано от Е. е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Показанията му са еднопосочни и не противоречат на изложеното в актовете. Доказателства, които да оборят наведените твърдения не са представени от санкционираната страна, нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. От показанията на свидетеля Девиденко отново не може по категоричен начин да се установи какъв е бил цвета на сигнала на светофарната уредба, на който е преминал автомобила. Относно определеното за това деяние наказание, размерът му е законоустановен и същия е фиксиран на 100 лв.

По отношение на нарушението по т.2 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

В настоящата хипотеза, съобразно събрания по делото доказателствен материал, не се отрича, че водача на товарния автомобил – Е. е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство. Спорът е относно това дали санкционираното лице само е държал устройството без да е разговарял с него, поради това, че МПС което е управлявал е имало вградено хендсфри система или не. Тази теза, изложена както от санкционираното лице, така и от свидетеля Девиденко, противоречи на изложените в АУАН и НП обстоятелства и на показанията на актосъставителя. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Това обаче, не е сторено нито с показанията на свидетеля Девиденко, нито с доказателствата представени пред касационната инстанция. Наличието на такова вградено в превозното средство устройство – „хендсфри“ би могло да се докаже и с други доказателства, различни от свидетелските показания, на лице, което както е приел и въззивния съд, е колега на Е. и е лице, чиято безпристрастност не е убедителна.

По отношение на нарушението по т.3 от НП:

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, поради което е наложена "глоба" в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение на  чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Както се посочи по-горе в случая е налице разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Докато описаното в акта и НП се подкрепя от показанията на актосъставителя, то самото възражение на касатора и несъгласието с установеното от административнонаказващия орган не е достатъчно лицето да докаже своите твърдения. В тази връзка напълно се споделят и мотивите на първостепенния съд, относно заинтересоваността на свидетеля Девиденко, поради което и касационната инстанция не кретитира показанията му.

Предвид изложеното, като е стигнал до същите изводи и е потвърдил НП, Районен съд – Бургас е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/16.07.2018г. постановено по а.н.д. № 1486/2018 по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                         2.