О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  1954

 

Град  Бургас, 16.08.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на шестнадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2177 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.60 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на Р.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на приложената със заповед № ФК-500-0268505/26.07.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – автосервиз, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Марагидик“ № 13, стопанисван от Р.Т.К., и забрана за достъп до обекта за срок от тридесет дни, обективирано в заповедта.

Жалбоподателят оспорва разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразно. Твърди, че не са посочени конкретни фактически основания за допускане и не е обоснована и доказана конкретна необходимост от разпореденото предварително изпълнение. Счита, че налагането на ПАМ преди съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление води до нарушаване правото му на защита. Искането от съда е за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразно.

Ответникът представя административната преписка по издаване на акта.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, представените с административната преписка доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на жалбата:

От доказателствата по делото се установява, че на 24.07.2018г. в 12:45 часа е  извършена оперативна проверка на търговски обект – автосервиз, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Марагидик“ № 13, стопанисван от Р.Т.К.. При проверката е установено, че в търговския обект се извършват авторемонтни услуги от Р.Т.К., но същият, в качеството си на лице по чл.3 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.

Констатациите са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0268505/24.07.2018г., към който са приложени събраните при проверката доказателства. Прието е, че е нарушен състава на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. изрично регламентира задължението на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово задължение – невъвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издал заповед № ФК-500-0268505/26.07.2018г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б” от ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложил принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – автосервиз, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Марагидик“ № 13, за срок от тридесет дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка и на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60, ал.1 от АПК, е разпоредил предварително изпълнение на приложената ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в 3-дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. От представените по делото доказателства се установява, че жалбата против разпореждането е подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК – заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 31.07.2018г., видно от разписката за връчване на екземпляр от заповедта, и жалбата до съда против заповедта е подадена по пощата на 3.08.2018г. Същата изхожда от надлежна страна – адресат на акта, и е в изискуемата форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата против разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е неоснователна.

Разпореждането е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и представените от ответника заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и заповед № 2106/30.03.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл.60, ал.1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В случая обжалваното разпореждане е мотивирано, като в него е посочено и обосновано основанието за допускане на предварителното изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК. Съдържа достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно дейността на търговеца, обстоятелствата относно извършеното нарушение на императивни норми, водещо до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отразяват чрез фискално устройство обороти и не се отчитат приходи, създадената организация на работа в обекта, непозволяваща проследяване на реализираните услуги. Посочено е, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ е допуснато за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Обосновано е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Съдът приема, че е налице защитим значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, налагащ в случая необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта досегашното фактическо положение, указващо на трайно поведение на данъчния субект, свързано с отрицателни последици за фиска. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита извършваните в обекта авторемонтни услуги обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения. С допуснатото предварително изпълнение се постига превенцията при защита на събирането на публичните вземания, като се има предвид, че жалбоподателят не е изпълнил нормативно регламентирани разпоредби за отчетността при продажба на услуги.

Неоснователно е възражението в жалбата, че налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление е недопустимо. Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, но тази мярка не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината и доказаността на нарушението, като чрез нея се реализира единствено диспозицията на правната норма и в този смисъл предприемането й по никакъв начин не е обвързано с наложената в производството по ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето имуществена санкция.

По изложените мотиви искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповед № ФК-500-0268505/26.07.2018г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.60, ал.5 и ал.7 от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на приложената със заповед № ФК-500-0268505/26.07.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – автосервиз, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Марагидик“ № 13, стопанисван от Р.Т.К., и забрана за достъп до обекта за срок от тридесет дни, обективирано в заповедта.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: