РЕШЕНИЕ

 

№    718          13.04.2018 годинаград Бургас

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 216 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на В.Д.Н., в качеството си на управител на „Елит-88“ ЕООД, ЕИК: ****със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул. „Митрополитска“ №12 и съдебен адрес:*** – адв. П.Ч. против решение № 579/22.11.2017г. постановено по а.н.д. № 2052/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 24-001451 от 28.08.2018 год., издадено от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като е намален размера на имуществената санкция наложена на дружеството за извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, от 2 000 лв. на 1 500 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че е следвало да се приложи нормата на чл.415в от КТ. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, алтернативно да се измени НП, като се приложи санкцията по чл.415в от КТ.

          В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище /л.28/, в което се поддържат изложените в касационната жалба аргументи.

         Ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.София, редовно уведомена, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 24.07.2017 г., в 16:10 часа при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: кафе сладкарница „ЕЛИТ“, находящ се в гр. Несебър, ул. „Струма“ №11, стопанисвано от „Елит-88“ ЕООД е установено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, в деня на проверката не държи в обекта поименен график за месец юли 2017г. за работа на работниците и служителите.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, подписна и предявен на нарушителя. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Несебър е приел, че в административнонаказателното производство не са констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон, деянието е правилно квалифицирано, но намира, че размерът на наложената санкция е необосновано завишен и несъответстващ на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което изменя НП като намалява санкцията от 2 000 лв. на 1 500лв.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Предвид това изложените в тази насока аргументи на касатора са неоснователни.

         От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице, в качеството му на работодател не представя екземпляр от поименен график за месец юли 2017г. за работа на работници и служители както повелява нормата на чл.403а, ал.1 от КТ. Нормата на чл. 403а от КТ, вменява на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, на местата, на които се полага наемен труд, с което се дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Ето защо, след като някой от посочените документи не се намира в проверявания обект, правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение.

         Съдът намира за неоснователни доводите за прилагане на чл. 415в от КТ, тъй като за да бъде приложена тази норма, са необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. В случая не е доказана  първата от посочените предпоставки, а именно нарушението да е отстранено веднага. Работодателят е бил наказан за това, че не държи на разположение на контролните органи екземпляр от поименните графици за работа за месец юли 2017г. При проверката на място е установено, че този документ не се държи в обекта, като не е бил представен до нейното приключване, поради което няма как да се приеме, че нарушението е отстранено веднага. Дружеството е санкционирано именно за това, че не държи екземпляр от тези документи в своя обект, в който се полага наемен труд, а не че не разполага с такива.

         Съобразявайки обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и при липсата на мотиви за определяне размера на санкцията, правилно РС-Несебър е приел, че размера на наказанието следва да бъде сведен до предвидения в чл.414, ал.1 от КТ минимум.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579/22.11.2017г. постановено по а.н.д. 2052/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                           

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                        2.