Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 775         Година 21.04.2016          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Й.Б.

Прокурор: Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 216 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Т.Д. в качеството му на ЕТ „Д. – С – Д. Д.в“, гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ *** с ЕИК 812096315 срещу решение № 1859 от 23.12.2015г., постановено по н.а.х.д. № 2586 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява срещу установената фактическа обстановка и счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 от ЗАНН. Оспорва съставомерността на констатираното деяние. Посочва, че неправомерно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като срещу него се води наказателно производство. Прави искане да се отмени обжалваното решение и потвърденото наказателното постановление.

Ответникът –Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-020244937/05.01.2015г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл.8, ал.4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на основание чл.413, ал.2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на соченото за нарушител лице, като те отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. По същество е приел, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, с което е нарушил чл. 275, ал. 1 от КТ  и правилно е бил санкциониран на посоченото основание. Наложената имуществена санкция под средния размер е намерена а съобразена с обществената опасност и тежестта на нарушението, тъй като в резултат на същото се е стигнало до причиняването на смърт на работник.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което неоснователни са поддържаните от касатора възражения в тази насока. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени датата, мястото и обстоятелствата касаещи извършеното административно нарушение, фактическите и правни основания послужили за ангажирането на отговорността на касатора.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Здравословни и безопасни условия на труд” дадена в §1 от ДР на ЗЗБУТ вр. с §1, т.18 от ДР на Наредба № 2, това са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното деяние, тъй като касаторът не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗБУТ. Съгласно посочената разпоредба  Работното оборудване се поддържа и своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите“. В случая, в качеството си на „работодател”, едноличния търговец не е спазил законоустановените изисквания за поддържане и ремонтиране на работното оборудване, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите, като не е поддържал и своевременно ремонтирал през целия период на използването му товарен автомобил с влекач, в следствие на което полуремаркето се откача от влекача и причинява смърт на работник. С това деяние е осъществен състава на административно нарушение, което правилно е квалифицирано като такова по чл.413, ал.1 от КТ.

Наложената на работодателя имуществена санкция в средния предвиден от законодателя размер е определена в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и съобразена с целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, който размер съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като за същото деяние срещу лицето се води наказателно производство. С обжалваното наказателно постановление  е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца, в качеството му на работодател и на същия е наложена имуществена санкция, докато наказателно отговорно е физическото лице извършител, срещу което се води наказателното производство.

По изложените съображения и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1859 от 23.12.2015г., постановено по н.а.х.д. №2586 по описа за 2015г. на Районен съд гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                2.