Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 849                 Година 12.04.2013                      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 216 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от А.К.Т. в качеството му на ЕТ „Трендтех-А.Т.”, гр.Бургас с ЕИК *** срещу решение № 1877/12.12.2012г. постановено по н.а.х.д. № 3575 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, а НП издадено в противоречие с разпоредбата  на чл.57 от ЗАНН. Посочва, че неправилно му е наложена имуществена санкция по чл.355, ал.1 от КСО. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 42840-О-0120381 от 23.03.2012г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване" при ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване вр. чл.2, ал.2 и чл.З, ал.З, т.1 от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни на работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица и на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена „имуществена санкция” в размер от 500 лева. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от с.з. По същество съдът е намерил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството гласни и писмени доказателства, като установеното нарушение е действително осъществено и безспорно доказано. Посочено е, че не са налице предпоставки за квалифициране на същото като „маловажен случай”, приложената от наказващия орган санкционна разпоредба е намерена за относима, а наложената имуществена санкция за справедливо определена в минималния предвиден в закона размер от 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

В случая действително съставения АУАН не е подписан от лицето посочено като свидетел, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото то не е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Също така, следва да се има в предвид и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които обстоятелство в случая са налице. 

Съгласно нормата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: - декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този смисъла е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8, вменяваща задължение на гореизброените лица да подават в компетентната ТД на НАП декларация образец 6, съгласно приложение № 4, като според чл.3, ал.3, т.1 от същата Наредба, не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд „ГВРС” и данъкът по чл.42 от ЗДДФЛ. Отнесено към настоящия случай, търговеца е следвало да подаде декларация образец 6 до 30.12.2011г., за м.ноември 2011г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски за всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. Декларацията е подадена на 10.01.2012г. с вх.№ 023581200131578, тоест  след законоустановения срок.

Санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО регламентира налагане на глоба, респ. имуществена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4, чл.6, ал.8, чл.7, чл.8, ал.2, т.1 и чл.158 от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им. В ал.2 на чл.355 от КСО е предвидено административно наказание глоба в размер на 250 лева, за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Видно от изложеното, отговорността за неизпълнение на общото задължение за деклариране на определени обстоятелства в срок е предвидена в нормата на чл.355, ал.1 от КСО, като в чл.355, ал.2 от КСО, е предвидена санкция за неизпълнение на задължение в установените срокове, но от страна на физически лица. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такава възможност не е предвидена в чл.355, ал.2 от КСО, поради което няма как извършеното административно нарушение от търговеца да бъде квалифицирано като такова по чл.355, ал.2 от КСО и да му бъде наложена предвиденото в тази норма административно наказание глоба, в какъвто смисъл са изложените от касатора възражения.

В случая за касатора безспорно е налице нормативно задължение за подаване на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО и доколкото в законоустановения срок - до 30.12.2011г. това не е сторено, като декларация образец 6 е подадена едва на 10.01.2012г., то напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО. Определената от  административно наказващият орган санкция е в предвидения от законодателя минимум, като касационната инстанция намира същата за справедлива.

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законо съобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1877/12.12.2012г. постановено по н.а.х.д. № 3575 по описа за 2012г. на Районен съд - гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

       2.