РЕШЕНИЕ

 

Номер   1700                        10.10.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2166 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Северин Демирев в качеството си на ЕТ „Кристал-Северин“ – С.Д., с ЕИК 812035440, със седалище и адрес на управление с.Равда, ул. „Струма“ №16 чрез адв.А.,*** против решение № 2349/02.07.2018г. постановено по а.н.д. № 356/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2059/2017г. от 08.03.2018г. издадено от Б. А. Г. – за началника на Митница Бургас, с което на касатора на основание чл.123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките – предмет на нарушението са отнети в полза на държавата, а на основание чл. 124а, ал. 1 вр.  чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на търговеца е наложено административно наказание лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки в обект, представляващ помещение, пригодено като склад в избеното помещение на приземния етаж на хотел "ЕЛВИРА", находящ се в с. Равда, община Несебър, ул. „Струма“ № 16, за срок от 1 месец.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и  незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Митница Бургас, редовно уведомена, се представлява от ю.к. Л., който оспорва касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП отговорността на касаторът е ангажирана за това, че на 13.07.2017г. при извършена от митнически служители проверка в търговски обект – хотел „Елвира“, находящ се в с.Равда, община Несебър, стопанисван от ЕТ „Кристал-Северин“ – С. Д. е установено в избено помещение на приземния етаж, в една от шестте стаи, пригодени за различни нужди на хотела, в помещение пригодено като склад наличието на 30бр. бутилки високоалкохолни напитки: водка „Руская“ 19 бр. по 0,5л. и уиски „Джони Уокър“ 11 бр. по 1л. без бандерол.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е подписан от представляващия търговеца без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и НП намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че постановлението е и материално законосъобразно. Съобразно данните по делото, съдът прави извод, че едноличния търговец безспорно е нарушил забраната на чл.99, ал.1, т.3 от ЗАДС и е държал в стопанисвания от него търговски обект посочените акцизни стоки  без бандерол, въпреки че такъв е бил задължителен. Първоинстанционният съд не споделя възраженията на търговеца, че стоките предмет на нарушението са били за лична консумация. Не намира, че е налице и условие за прилагане на разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС и чл.28 от ЗАНН. Съдът приема, че правилно е определено и наказанието.

         Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира изложените в касационната жалба доводи, че иззетия алкохол, във връзка с който е издадено процесното НП е бил предназначен за лична консумация за неоснователни. Тези възражения са обсъдени и от въззивната инстанция, като изложените мотиви се споделят напълно и не е нужно тяхното преповтаряне.

Нарушението е установено по несъмнен начин. В случая правнозначимият факт е, че е установено държането от търговеца на посоченото в АУАН и НП количество акцизни стоки – 30 бр. бутилки алкохолни напитни без бандерол в нарушение на чл.99 ал.1, т.3 от ЗАДС.

Съгласно чл.123, ал.2 от ЗАДС, на юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

В конкретния случай, нарушението е описано коректно в обжалваното НП, съобразно една от формите на изпълнителното деяние по чл. 123, ал.2 от ЗАДС – „държи“. Описанието на фактите в АУАН и в НП съответства напълно на правната квалификация, дадена от актосъставителя и наказващия орган. Затова, не е налице допуснато нарушение на процесуални правила в административнонаказателното производство, неотчетено от РС.

Съобразно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, като с ал.2 е определено, че маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора. Отнетите в полза на държавата стоки предмет на нарушението, по реда на чл.124 ал.1 от ЗАДС, не могат да обосноват извод за незначително количество. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти, автомобили). Със ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство. Затова при преценката дали деянието по чл.123, ал.2 от ЗАДС представлява маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици схващани като всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния случай е неприложима нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, тъй като двойният размер на дължимия акциз за стоките, предмет на посочените в НП нарушения, надхвърлят 50 лв.

Неоснователно е и направеното от процесуалният представител искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.126б от ЗАДС е специална и изключва приложимостта на общата норма на чл. 28 ЗАНН.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239/02.07.2018 г. постановено по НАХД № 356/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                            2.