Р Е Ш Е Н И Е  № 1968

 

Град Бургас, 5.11.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2164 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК 130463628, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите Й.Куглер и З.Диков, против заповед № 18-0769-001806/23.07.2018 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо дружеството-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и са отнети два броя регистрационни табели № СВ1509АС и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 800129453.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че тя страда от съществени пороци, които, както поотделно, така и в своята съвкупност не са в състояние да ангажират административнонаказателната отговорност на дружеството. Сочи, че според вписванията в търговския регистър е налице колективно/съвместно представителство на дружеството винаги от две лица и счита, че вписвайки само З.Диков като получател на заповедта за прилагане на ПАМ издателят й е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, изразявайки се в ненадлежното й връчване, което според него не може и не би следвало да поражда неблагоприятните правни последици в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за дружеството. Намира за допуснато и друго съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се във връчване на заповедта на пълномощник, за който не е извършена проверка за валидност с оглед съвместното представителство на дружеството, така и за делегираните права в представеното пълномощно. На следващо място твърди, че заповедта не съдържа правните основания за издаването й съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в разпоредителната й част е посочена камо конкретната правна норма на чл.171, т.2а без да е упоменат нормативния акт, чиято правна норма се цитира. Искането от съда е за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като недопустимо приложена в противоречие на законовите разпоредби, съответно като незаконосъобразно издадена при неспазване на изискванията на ЗАНН и за възстановяване на регистрацията на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ1509АС. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Излага допълнителни доводи за отмяна на заповедта като счита, че неправилно принудителната административна мярка е насочена към дружеството-жалбоподател, тъй като то не е предоставило процесния автомобил на неправоспособното лице, а автомобилът е бил отнет противозаконно от това лице, на което впоследствие е прекратено трудовото правоотношение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 18-0769-001806/23.07.2018 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, спрямо „Щрабаг“ ЕАД е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 800129453 и два броя регистрационни табели № СВ1509АС. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на 23.07.2018г., около 03:15 часа, в гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ по ул.“Лиляна Димитрова“ до дом № 23, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ1509АС, собственост на „Щрабаг“ ЕАД, е управляван от Й.А.П., който не е притежавал свидетелство за управление на МПС – бил е неправоспособен. На Й.А.П. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер.Д № 0711819/23.07.2018г., в който описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на 24.07.2018г. на упълномощено от дружеството лице Н.П.. Жалбата до съда против заповедта е подадена от дружеството на 7.08.2018г., чрез куриер.

По делото са представени от ответника и приети като доказателства заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Бургас, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, справка за нарушител/водач за Й.А.П. и пълномощно, с което З.Диков, в качеството му на член на съвета на директорите на „Щрабаг“ ЕАД, упълномощава Н.П. да представлява „Щрабаг“ ЕАД вместо него пред всички участници в гражданския и търговски оборот, пред държавните и общинските власти на територията на Република България и навсякъде, където е необходимо и се налага извършване на правни и фактически действия с оглед интересите на дружеството.   

По делото са представени от жалбоподателя и приети като доказателства трудов договор № 265/30.11.2017г., сключен между работодателя „Щрабаг“ ЕАД и работника Й.А.П., назначен на длъжност „работник строителство“, писмени обяснения от работника, обяснение от обектов и технически ръководители и заповед № 262/31.07.2018г. на работодателя за дисциплинарно уволнение на Й.А.П. за доказване твърденията на жалбоподателя, че на въпросната дата автомобилът е бил противозаконно отнет от Й.А.П., който по-късно е бил спрян от органите на МВР и установен, че е управлявал с това превозно средство неправоспособен. След издаване на заповедта за налагане на ПАМ от лицето са снети обяснения по Кодекса на труда и работникът е бил уволнен.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма от материално и териториално компетентен административен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и представената от ответника заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ú и подпис на издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ú законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката – установени при извършената на 23.07.2018г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаване на заповедта по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на ПАМ, е обосновано от фактическа и правна страна.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед не съдържа задължителен реквизит по чл.59, ал.2 от АПК. Не е налице неяснота относно правното основание за издаването й, като в нея е посочено, че се издава на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. Наред с това, противоправното поведение, послужило като основание за издаване на заповедта, е конкретизирано и индивидуализирано в обстоятелствената й част – „Щрабаг“ ЕАД е собственик на автомобил, който е бил управляван от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба от ЗДвП, с което е предоставена възможност на адресата да разбере на какво основание и за какво нарушение на ЗДвП му е наложена мярката.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити за съдържание и ред за съставяне. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в ненадлежно връчване и неправилно вписване само на един от членовете на съвета на директорите като получател на заповедта за прилагане на ПАМ, което според него не може и не би следвало да поражда неблагоприятните правни последици в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за дружеството. По принцип, за бъде основание за незаконосъобразност и отмяна на административния акт, нарушаването на административно-производствените правила следва да е от степен на същественост, достатъчна, за да повлияе върху акта по същество. Ненадлежното връчване на заповедта e процесуално нарушение, което има значение само за срочността на оспорването, но не влияе върху законосъобразността на акта. В случая жалбоподателят е упражнил правото си да оспори законосъобразността му в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Не е порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, който да прави атакуваната заповед незаконосъобразна и да налага отмяната й като незаконосъобразна вписването само на един от представляващите дружеството като получател на акта. Видно от разпоредителната й част, мярката правилно е приложена спрямо юридическото лице – собственик на автомобила, което е в достатъчна степен индивидуализирано чрез посочване на точното му наименование, ЕИК и актуални седалище и адрес на управление.

Спазени са и приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което съставлява административно нарушение.

В случая административният орган е приел наличието на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Й.А.П. е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил на посочените в акта дата и място без да е правоспособен водач. Тези констатации не се отричат и не са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл.150 от ЗДвП. Това нарушение е юридическия факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.

Жалбоподателят твърди материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като автомобила му е бил отнет от посоченото лице противозаконно и не следва дружеството да е неин адресат. При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта, е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на друго лице, различно от собственика на автомобила, дори това лице да е управлявалия автомобила неправоспособен водач.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК 130463628, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите Й.Куглери З.Диков, против заповед № 18-0769-001806/23.07.2018г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо дружеството-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, и са отнети два броя регистрационни табели № СВ1509АС и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 800129453.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: