РЕШЕНИЕ

 

    2029          09.11.2018 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:

прокурор:

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2162 по описа за 2018 година.

 

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на „Оникс Импекс“ ЕООД, с ЕИК 203545822, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ж.к. „Орфей“, бл.3, вх.В, представлявано от управителя Н.Г.К., чрез адв.А.В. – САК и съдебен адрес: *** и касационна жална на Митница Бургас, чрез старши юрисконсулт М.Л.и двете против решение № 925/02.07.2017г. постановено по а.н.д. № 1864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

         С касационната жална подадена от „Оникс Импекс“ ЕООД се оспорва решението в частта, с която съдът е потвърдил наказателно постановление (НП) № 2271/2017г. от 22.03.2018г. издадено от началника на Митница Бургас, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 130 078,14 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. В жалбата се излагат възражения, че в оспорената част решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна в оспорената му част и отмяна на НП.

         С касационната жалба подадена от Митница Бургас се оспорва решението в частта, с която районният съд е отменил НП № 2271/2017г. от 22.03.2018г. издадено от началника на Митница Бургас, с което на основание чл.234, ал.4 от ЗМ присъжда „Ониск Импекс“ ЕООД да заплати 146 286,71 лв., представляващо 100% от равностойността на стоката – предмет на нарушението по митническа стойност. В жалбата се навеждат доводи, че в оспорваната му част, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отменено НП и потвърждаване изцяло на издаденото от началника на Митница Бургас НП № 2271/2017г. от 22.03.2018г.

         Касаторът „ОНИКС ИМПЕКС“ ЕООД редовно призован, не изпраща процесуален представител, депозира становище , с което възразява против приетите в касационната инстанция писмени доказателства, поради обстоятелството, че са получени от Митница Бургас по повод друг съдебен спор.

         Касаторът Митница Бургас, редовно и своевременно уведомена, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и оспорва тази на Оникс Импекс ЕООД.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното решение в потвърдителната му част и отмяната му в отменителната, с последици по потвърждаване на НП изцяло.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбите за неоснователни по следните съображения:

         С наказателното постановление, „Оникс Импекс“ ЕООД е санкционирано за това, че на 07.10.2015г. на МП „Пристанище Бургас център“, код BG001007, при митническо оформяне на стоки с митническа декларация с MRN 15BG001007H003906 2/(20151007)20151017 дружеството е избегнало пълно заплащане на антидъмпингово мито в размер на 108 398,45 лв. и частично заплащане на други публични държавни вземания, събирани от митническите органи – ДДС в размер на 21 679,69 лв., или общо в размер на 130 078,14 лв., като е декларирало в кл.34 а/ тайвански произход вместо китайски произход на стока №1 – винтове за дърво от ръждаема стомана 12 385 200 бр. РХ=28 /1819 кашона, конт.№ MSKU5650750 и на стока №2 – винтове за бетон ръждаема стомана /рапидни/ 883 200 бр. РХ=31 /1197 кашона/, конт.№ MRKU8728254.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на представителя на дружеството и подписан от него. В законоустановения срок, срещу акта са постъпили писмени възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентен орган в изискуемата форма и с нужните реквизити. Съдът намира, че в НП се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН като обстоятелствата, свързани с нарушението са подробно описани и дават възможност на дружеството-нарушител да разбере какво е повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение и да се защити срещу него. Счита, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Достига до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, водещи до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя и съответно до опорочаване и незаконосъобразност на административнонаказателното производство срещу него. По същество, според районният съд, се установява, че стоката-скрепителни елементи, изпратена от Китайска HP в Тайванска свободна зона Каошунг /Kaohsiung/ и разтоварена от контейнери GKSU3 560847, SITU2853720, SLSU2080897, UETU2ЗЗ6676, след претоварване (операция която не променя произхода на стоката, т.е. запазила е китайския си произход) е изнесена за Република България с други контейнери MRKU8728254 и MSKU5650750. Тъй като стоките в контейнери MRKU8728254 и MSKU5650750 са с произход от Китай, те подлежат на ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за нетната цена преди обмитяване. Съдът приема, че произхода на стоките се установява от доклада на ОЛАФ, който установява наличието на извършван в ЕС внос на скрепителни елементи от Китай, прикрити като такива, произведени в Тайван. В този смисъл, съдът счита възражението за недоказаност на китайския произход на стоката за неоснователно. Въззивният съд счита, че постановлението следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по  чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и му е наложена имуществена санкция в размер на 130 078,14 лв. По отношение на втората точка от диспозитива на наказателното постановление, съдът сочи, че е посочено, че жалбоподателят следва да заплати "100% от равностойността на стоката, предмет на нарушението" т.е. прието е, че стоката е предмет на нарушението. Видно обаче от всички събрани доказателства, включително и направените констатации от митническата администрация- нарушението се изразява в частично незаплащане на дължимите към държавата сборове, а не в недеклариране на стоките пред митницата или неплащане на дължимите митни сборове по повод вноса. Напротив по делото са събрани достатъчно материали и не се спори за това, че стоката е декларирана пред митницата и вземанията на държавата по повод на този осъществен от жалбоподателя внос са били реализирани в частта им и в размера, изчислен първоначално с оглед декларираното от дружеството. Редно е да се отбележи освен това, че само във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се говори за внос или износ на стоки, докато първата такава, към която безспорно спада и извършеното нарушение е свързана с незаплащане на митни сборове, като нормата на чл. 234, ал.4 от ЗМ не би следвало да намери приложение. Приема, че НП следва да бъде отменено в частта, с която се присъжда левовата равностойност на вещите в размер на 146 286,71 лева. Нещо повече, в НП липсват каквито и да било твърдения, че стоките, внесени на територията на страната липсват или са отчуждени, за да се прибегне до втората алтернатива на ал.4 на чл. 234 от ЗМ- присъждане на левовата им равностойност, което е още един аргумент за това, че същото се явява незаконосъобразно в тази част. На практика липсват въведени факти за налагане на тази мярка, което обезателно препятства възможността на жалбоподателя за защита.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         Напълно се споделят и изложените в оспореното съдебно решение мотиви, относно доказателствената стойност на доклада на ОЛАФ и приложените към него документи.

         Касационният съд намира за правилно решението на въззивният съд, в частта, в която потвърждава НП №2271/2017г., с която за нарушение на чл.234, ал.1 от ЗМ, на „Оникс Импекс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 130 078,14 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

         Съгласно нарушената в случая разпоредба на  чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ, за митническа измама се наказва онзи, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. В конкретния случай, субектът на нарушението е санкциониран за това, че е избегнал частично заплащане на митни сборове и други публични държавни вземания.

Както се вижда от текста на разпоредбата законодателят не е предпоставил наличието на издаден индивидуален административен акт, с който е определен размера на тези избегнати вземания, като предпоставка за приложение на тази разпоредба, както и като предпоставка за определяне на съответстващото се наказание и неговият размер, поради което изложените в тази насока възражения, настоящият състав намира за неоснователни.

Относно размерът на санкцията, следва да бъде уточнено, че той съответства на избегнатите митни сборове и др. държавни вземания. Самите митни сборове и ДДС се определят на база декларираната от самото лице митническа стойност, която не е оспорена или изменена от наказващия орган, а приложената спрямо нея ставка както за дължимото мито, така и за ДДС е нормативноустановена и също не подлежи на преценка или изменение.

По касационната жалба на началника на Митница Бургас:

С издаденото наказателно постановление, освен наложената имуществена санкция по чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.4 от ЗМ, е присъдено заплащането на 146 286,71 лв., представляващи 100 % от равностойността на стоката, предмет на нарушението по митническа стойност.

Съответен на установените по делото факти и обстоятелства е изводът на районния съд, че в случая неправилно административнонаказващият орган е приел, че предмет на нарушението е стоката – внесените скрепежни инструменти, вследствие на което неправилно е присъдил неговата равностойност. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение, изразяващо се в частично незаплащане на дължимите към държавата митни сборове. Следователно, предмет на нарушението не са внесените винтове, за които не са платени част от тези дължими митни сборове, и чл.234, ал.4 от ЗМ е неприложим. Както посочва и районния съд в мотивите на решението, внос или износ на стоки е изрично визиран във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническа измама – чл.234, ал.2, т.2 от ЗМ, докато първата такава – чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, касае избягването на пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания. Поради това, правилно е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление в тази му част.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационните жалби за неоснователни.

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIX– ти административен състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 925/02.07.2018г., постановено по н.а.х.д. № 1864 по описа за 2018г. на Районен съд-гр.Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:     1./                                      

 

 

                                                         2./