РЕШЕНИЕ

 

      812                             дата  05 май 2017г.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 27 април 2017 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С.А.

Прокурор: Христина Дамянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 215 по описа за 2017 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.Т.М. *** против Решение № 534/28.12.2016г., постановено по НАХД № 2115/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000415 от 16.09.2016г., издадено от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министъра на транспорта (Наредбата) и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв., както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, необосновано и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва съставомерността на вменените му нарушения, като възразява, че към момента на проверката е разполагал с необходимата фактура за превоза № 86/01.09.2016г., която е била издадена за целия период от 01.09.2016г.-30.09.2016г., която ме у била дадена от работодателя и която той е представил на проверяващите органи на място. Алтернативно се иска случаят да се квалифицира като маловажен. Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, поради неправилна преценка на съда, че процесната фактура е била относима към предходен период.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът М. е санкциониран за това, че на 07.09.2016г., в гр.Несебър, в стария град, до централна автобусна спирка, в качеството му на водач на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, извършва случаен превоз на пет броя пътници без редовно издадена фактура, като не представя и талон към свидетелството за управление на МПС. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на М. на соченото основание. Представената от водача фактура за превоза № 86/01.09.2016г. е счел, че се отнася за превозна услуга извършена през предходния месец август 2016г., като се е позовал на наличния договор за транспортна услуга, видно от който тя се извършва на база месечно отчитане в края на всеки месец, поради което е приел, че към датата на нарушението – 07.09.2016г. тази фактура не може да се обвърже с този превоз. Нарушението относно непредставяне на контролния талон към свидетелството за управление на МПС също е било доказано, в частност то не се оспорва от водача, поради което е потвърдил изцяло издаденото наказателно постановление.

Решението е правилно.

Касационните оплаквания са свързани изключително с вмененото нарушение на чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министъра на транспорта (прил.ред.),  която разпоредба задължава водачът, който извършва случаен превоз да разполага по време на работа и да представи при поискване от контролните органи фактура за превоза. При проверката водачът е представил фактура  № 86/01.09.2016г., с посочено в нея основание – транспортна услуга съгласно сключен договор за превоз, с данъчна основа 27650лв. и начислен ДДС в размер на 5530лв., като претендира, че това е именно фактурата за процесния превод, респ. че тя се отнася за превоза за целия м.09.2016г., както е посочил в касационната жалба. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд относно невъзможността тази фактура да се обвърже с процесния превоз. Тя е издадена на 01.09.2016г. и с основание може да се приеме, че е в съответствие с договореното по чл.6 от Договора за транспортна услуга от 30.09.2014г., видно от който плащането на превозната услуга се извършва на месечно отчитане, т.е. в края на всеки месец изпълнителят издава данъчна фактура за извършената услуга, платима до 30 дни след предоставянето на възложителя.  В този смисъл, обоснован е извода на съда, че фактурата, при липса на записан в нея месец, за който се отнася плащането, следва да се приеме, че е относима за услугата извършена през м.08.2016г. Тя не може да се приеме за относима за м.09.2016г., понеже е договорено отчитане в края на периода, т.е. транспортните услуги извършени през м.09.2016г. ще се отчетат в края на този месец. Не е договорено плащане за всеки отделен превоз, за да се приеме, че тази фактура е относима само за този  конкретен превоз, а още повече, че е на значителна стойност, поради което съдът приема, че е била издадена за предходен отчетен период и е неотносима за превозите, извършени през м.09.2016г. Въззивният съд е обсъдил и неприложимостта на института на маловажния случай, които мотиви и настоящият съд споделя.

            Като е стигнал до аналогични изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, за което не се констатират отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ  в сила Решение № 534/28.12.2016г., постановено по НАХД № 2115/2016г. на Районен съд Несебър.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: