Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1880                           26.10.2018 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XIX-ти административен състав,

на осемнадесети октомври                  две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря М. В.

с участието на прокурора Андрей Червянков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2159 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Медиа гайд България“ ЕООД против Решение № 790/13.06.2018 г., постановено по НАХД № 1745/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е изменено Наказателно постановление № 02-0011449/29.12.2017г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.302, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., която е намалена на 1500лв.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не ангажира становище по обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба от „Медиа гайд България“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-0011449/29.12.2017г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -Бургас, постановено по НАХД № 1745/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Районен съд-Бургас е изменил наказателното постановление, като е намалил размерът на имуществената санкция от 4000лв. на 1500лв.

 За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че наказващият орган правилно е определил наказателно-отговорното лице, деянието е правилно квалифицирано, но е приел че санкцията е завишена, тъй като не са взети предвид краткия срок, през който лицето Лефтеров е престирало работна сила, работата му не е била свързана с непосредствени рискове доколкото не е участвал в изграждането на скеле, поради което я намалил до 1500лв.

 Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 14.10.2017г. свидетелят Стайкова извършила проверка на обект, находящ се в гр. Бургас: „Саниране на блок 17 в ж.к. „Изгрев“. На място установили до бл.17 група лица, сред които и св. Абдул Лефтеров, които изграждали строително скеле и носели парапети, метални листи и др. На място бил техническият ръководител на обекта, от когото разбрали, че дружеството – изпълнител на СМР е жалбоподателя „Медиа гайд България“ ЕООД. Всички, намиращи се на обекта работници се вписали в списък на работещите (л. 22), след което всеки един от тях попълнил и индивидуална справка по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ (л. 23). А. Лефтеров също попълнил посочените документи, като посочил, че работи като „общ работник” с работно време от 08-17 часа с 1 час почивка и възнаграждение от 30 лева на ден. В хода на проверката се установило, че Лефтеров бил на 15 години-непълнолетен.

На 31.10.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда“ бил съставен АУАН с № 02-001449, в който горепосочените факти са квалифицирани, като нарушение по чл. 302, ал.2 КТ и актът бил надлежно връчен. Възражения не били депозирани. На 29.12.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 302, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.1 от КТ била определена „имуществена санкция” в размер на 4000 лева.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Районният съд подробно е изложил мотивите си, аргументирайки направените изводи от правна и фактическа страна. Посочени са дейностите, които е извършвало лицето Л. в момента на проверката, неговата възраст, доколкото същата е съставомерен признак на деянието, както и липсата на разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл.302, ал.2 от КТЛицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.“ Безспорно по делото е установено, че лицето Лефтеров, установено на обекта е извършвало трудова дейност, било е на 15години е нямало разрешение от Инспекцията по труда да бъде приет на работа, поради което районният съд правилно е приел, че извършеното от фактическа страна е с правна квалификация по чл.302, ал.2 от КТ.

Правилно е определена и административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ. При разглеждане на размерът на имуществената санкция, районният съд е изложил подробни аргументи за причините, поради които я определя в по-нисък размер, които настоящата инстанция изцяло споделя.

В касационната жалба жалбоподателят отново преповтаря възраженията, които е направил пред първата инстанция, която мотивирано е изложила съображения защо не ги приема. Настоящата съдебна инстанция също счита, че независимо, че са представени писмени доказателства, а именно анекс от 15.05.2017г. между „Медиа гайд България“ ЕООД и Национален център за саниране на сгради„, с който по взаимно съгласие страните са прекратили договор от 04.05.2017г. с предмет „Сграда с административен адрес гр.Бургас, жк Изгрев, бл.17”, поради забрана да се използват подизпълнители „Медиа гайд България” ЕООД е продължила да осъществява строително-монтажни дейности на обекта, използвайки наети лица . Видно от представената книга за инструктажите на „Медиа гайд България” ЕООД е вписан блок 17, като място на осъществяване на дейността, представляващия „Национален център за саниране на сгради”ЕООД Кирил Балабанов е упълномощено лице по време на проверката на „Медиа гайд България” ЕООД, той собственоръчно е зачеркнал в представеното копие на книгата за инструктажите името на  „Национален център за саниране на сгради”ЕООД и е вписал „Медиа гайд България” ЕООД. Освен изложеното в представената по делото Идентификацонна карта /л.54/, подписана от Кирил Балабанов се установява, че именно жалбоподателят изпълнява дейностите за посочения бл.17, к-с „Изгрев“, гр.Бургас. Изложените обстоятелства, установени от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, обсъдени във взаимовръзката им водят до извода, че „Медиа гайд България”ЕООД, в качеството си на работодател на 14.10.2017г.,  е допуснал до работа А.Г.Лефтеров, ЕГН ********** без необходимото разрешение от дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, който е престирал труд на обект саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.17, вх.А и Б. С допускането на работа на непълнолетно лице без необходимото разрешение от дирекция „Инспекция по труда“  работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.1 вр. с чл.302, ал.2 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, счита, че следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Бургас, ХІХ-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

  ОСТАВЯ В СИЛА решение Решение № 790/13.06.2018 г.,постановено по НАХД №1745/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.