Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1954                                    01.11.2018 година                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XIX-ти административен състав,

на осемнадесети октомври                  две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря М. В.

с участието на прокурора Андрей Червянков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2158 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ПРИМО ТУР“ ООД, ЕИК 102868498, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.“Александровска“ № 115, вх.А, ет.4 против Решение № 902/27.06.2018г. постановено по НАХД №1878/2018г. на Районен съд-Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 1943 от 23.08.2017г., издадено от зам. Директор на ТД на НАП Бургас, в частта на санкцията, която е намалена до 3000лв.

 Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Излага подробни съображения. Възразява, че приемането на паричната сума е инцидентно приета от домакина и представлява част от дължимата сума за поддръжка на сградата. В офиса на дружеството, находящ се в гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №17 има регистриран и функциониращ касов апарат, от който е издадена фактура и касова бележка, след отчитането на сумата от домакина. В заключение жалбоподателят счита, че фиска не е ощетен, поради което е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска да се отмени решението и наказателното постановление. В съдебно заседание, представител не се явява и не взема допълнително становище по жалбата.

Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление  № 1943 от 23.08.2017г., издадено от зам. Директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., като я намалил до 3000лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено, като санкционираното лице е извършило от обективна и субективна страна, вмененото му нарушение като е приел, че се извършват плащания в брой без в обекта да има монтирани и въведено в експлоатация фискално устройство. Районният съд е обосновал извод, че отговорността на касатора е правилно ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като е приел, че нарушението води до неотразяване на приходи, но е намалил размерът на санкцията до минималния от 3000лв., поради липса на други нарушения.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 11.08.2018г., в търговски обект –хотелски комплекс „Стамполу“, находящ се в гр.Приморско, ул.“Раковина“ №4 Ж.Х.У.на длъжност домакин е приел сумата от 3000лв. в брой от „Рудбият-Приморско“ ООД в офиса в гр.Приморско, ул. „Раковина“ №4 без в обекта да има регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. За получената сума Ж.У.е издал приходен касов ордер №10 от 18.07.2017г.. Допълнително е извършена справка в ТД на НАП-Бургас, при която е установено, че към дата 18.07.2017г. дружеството не е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство с адрес гр.Приморско, ул. „Раковина“ №4.

 За така констатираното нарушение, на 14.08.2017 година, е съставен акт за установяване на административно нарушени/АУАН/, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Актът за нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидените срокове в чл.34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, че отговорността му неправилно е ангажирана. Съгласно  

 

 

 

чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.  лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.Субекти на това задължение са лицата по чл.3 от от Наредба Н-18/2006г., които извършват продажби на стоки или услуги във или от търговски обект. Законодателят е дал легална дефиниция на търговски обект § 41 от ДР на ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

При така изложената правна регламентация безспорно се установява, че деянието е правилно квалифицирано, тъй като от фактическа страна е установена сделка, като служител на дружеството е получил пари в офиса на дружеството в гр. Приморско за предоставяна услуга, поради което за дружеството като лице по чл.3 от от Наредба Н-18/2006г.  е въникнало задължение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. да монтира, въведе в експлоатация и използват регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Като е нарушил регламентираното в посочената Наредба задължение жалбоподателят е осъществил неизпълнение на задължение към Държавата, поради което му е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

С оглед наложената санкция жалбоподателят възразява, че не е осъществен от обективна страна състава на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като липсата на фискално устройство не е довело до неотразяване на приходи. В подкрепа на становището си представя фактура №343 от 18.07.2018г. с посочено плащане в брой на сумата от 6655,69лв., с предмет договор за стопанисване с получател „Рудбият-Приморско“ ООД,  същата сума е отразена в дневния финансов отчет от касов апарат, находящ се в офис на жалбоподателя в гр.Бругас. Настоящият касационен състав не приема за достоверна версията на жалбоподателя, тъй като на първо място получената сума по ПКО е повече от два пъти по-малка от регистрираната в касовия апарат в офиса в гр.Бургас, по тази причина е неустановяване с надлежни доказателства от страна на жалбоподателя не се констатира идентичност между сумата по ПКО и сумата по касовия апарат. Освен изложеното по делото са приложени обяснения от лицето, получило паричните средства, в което се сочи, че по принцип в офиса се приемат плащания за обслужване на общите части на сградите и тяхното стопанисване срещу което се издава разходен касов ордер. Т.е. в офиса на дружеството –жалбоподател в гр.Приморско се приемат плащания за извършвани услуги, поради което са налице предпоставките на горепосочените разпоредби и жалбоподателят е следвало да регистрира фискално устройство за търговския обект.

В заключение следва да се отбележи, че посочената съдебна практика решение №1042 от 21.06.2017г. по НАХД № 1688/2017г. по описа на БРС е постановено при различна фактическа обстановка и не може да бъде отнесено към настоящия казус.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 902/27.06.2018г. постановено по НАХД № 1878/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.