Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           657                              13.04.2017 година                                        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.Д. и прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 214 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.13, ал.11, вр. ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ).

Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие –Бургас, против решение №10/23.11.2016г., постановено по адм.д.№ 12/2015г. по описа на Районен съд - Бургас, с което са отменени Решение № 1-110/27.07.2015г., Решение № 1-111/28.07.2015г., Решение № 2214Д/27.07.2015г., Решение № 2214М/27.07.2015г. и Решение № 2214ТВ /27.07.2015г., всички издадени от Общинска служба „Земеделие“ –Бургас, с които на основание чл.13, ал.5, вр. с ал.10 от ЗВСГЗГФ, са изменени и отменени Решение І-109 от 07.04.2015г. на ОС „Земеделие“ –Бургас, както и Решения 2214 ТВ от 15.04.2015г. 2214Д от 15.04.2015г. и 2214М от 15.04.2015г. на Общинска служба „Земеделие“ –Бургас. С обжалваното решение Районен съд-Бургас е върнал преписката на Общинска служба „Земеделие“ –Бургас за ново произнасяне с единен и подробно мотивиран акт по възстановяването, респективно отказа за възстановяване на всички имоти.

Касаторът счита атакуваното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощените юрисконсулт К. и юрисконсулт Ч., които подържат жалбата на изложените в нея основания и пледират за уважаването й.

Ответникът по касация – Сливенска митрополия, чрез редовно упълномощените адвокати-И. и Д., представят писмен отговор на касационната жалба, с който искат същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди оспореното съдебно решение.

Заинтересованата страна – Регионална дирекция по горите Бургас (РДГ-Бургас), пред съда се представлява от редовно упълномощения юрисконсулт  М., който пледира за отмяна решението на районния съд. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита в която излага основания за становището си.

Заинтересованата страна – Държавно горско стопанство Бургас (ДГС-Бургас), чрез редовно упълномощения адв.М., представя писмен отговор в който поддържа жалбата.

Заинтересованата страна –Изпълнителна агенция по горите, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно на материално-правно основание.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 16.08.2012г. съдебно решение № І-109/22.11.2010г. по в.гр.д.№ 1461/2010г. на Бургаски окръжен съд (л.145-149 от делото на РС), по предявен иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е прието за установено  по отношение на ОСЗ-Бургас, ОСЗ-Созопол, ОСЗ-Приморско, при участието  на заинтересуваните страни ДГС-Бургас и Държавна дивечовъдна станция Ропотамо, (сега ДЛС-Ропотамо), че Сливенската епархия на Българската православна църква, представлявана от Сливенския митрополит Й., е носител на правото на възстановяване собствеността върху следните недвижими имоти: Гора  от 12000дка в землището на с.Черноморец (бившо Свети Никола), обл.Бургаска, при граници: мера, метоха, съзлък Буруку, отманлийска река, Анатемата, Бургаския път и долчината на Дедов Ганов кладенец, както и Гора от 20000дка  в землището на с.Саръ муса (с.Веселие), обл.Бургаска, при граници: попов бент, петървъджийска долчина до върха й по пътя за язлата кладенеца, Убкеслътара и до османски юрт.

В изпълнение на това съдебно решение, ОСЗ-Созопол издала протоколно решение, с което на Сливенска митрополия е признато в землището на с.Черноморец правото на възстановяване в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ върху имот с площ от 12`000дка, представляващ гора, находяща се в м.Св.Никола, при същите граници, посочени в съдебното решение. От своя страна, ОСЗ-Приморско-Царево издала протоколно решение, с което на Сливенска митрополия е признато в землището на с.Веселие, правото на възстановяване в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ върху имот с площ от 20`000дка, представляващ гора, при границите посочени в съдебното решение. Всяко едно от постановените решения е влязло в сила.

Министърът на земеделието и храните, на основание  чл. 13 ал.10 от ЗВСГЗГФ, във връзка с доклад на заместник-министъра за допуснати нарушения при прилагане на ЗВСГЗГФ и правилника за прилагането му, е отправил до ОС „Земеделие“ Приморско-Царево искане да преразгледа и измени решението за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на Сливенската митрополия в землището на с.Веселие, Община Приморско, издадено на основание чл. 13, ал.5 от закона. Министърът е дал и писмени указания до директора на ОД“Земеделие“-Бургас във връзка с одобрения доклад и направените искания за изменение на решенията на общинските служби. Посочено е, че при проверката е установено нарушение на процедурата по чл. 17 от ППЗВСГЗГФ, което налага възобновяване работата на комисията. Същата следва съвместно да определи териториите, в които ще се възстановяват горите на Сливенската митрополия, след което да се нанесат върху картна основа, като се състави списък на местности, в които ще се възстановява правото на собственост. Указано е заедно с изпълнителя на техническите дейности, комисията да извърши анкетиране и да установи местоположението на съществуващите на терена стари реални граници и новите граници определени за възстановяване. Посочено е, че едва след приключването на тези дейности ОС „Земеделие“ следва да се произнесе с решение за признато право на собственост. Отбелязано е, че предвид представените топографски карти на Военен архив - Троян от 1937 г. и възможността за определяне на стари реални граници, комисията по чл.17 от ППЗВСГЗГФ следва да определи тази възможност, като вземе предвид нормата на чл.17 ал.8 от ППЗВСГЗГФ.

В изпълнение на това искане директорът на ОД „Земеделие“ - Бургас  със заповед е възложил на комисията по чл. 17 от ППЗВСГЗГФ да преразгледа процедурата по уточняване на горските територии за изпълнение на решение № І -109/22.11.2010 година по гр. д. № 1461/2010 година на БОС. Проведени са няколко заседания на назначената комисия, видно от представените пред РС протоколи. На заседанието от 01.06.2015г. за първи път са представени заверени копия от една топографска карта от 1937г. за землището на с.Росен, една топографска карта от 1907г., карта от ЛУП-ГСУ Черно море, една топографска карта от 1937г. за землището на с.Ново Паничарево и три планшета от ЛУП. Решено е, тъй като разчитането на топографски карти изисква специални знания и умения, към работата да бъде привлечен външен експерт, който да уточни предполагаемите стари реални граници. На заседанието на 11.06.2015г. тези материали са предоставени на външния експерт. Последвало е заседание на комисията на 19.06.2015г., на което тя е установила кординатите на имотите, идентифицирани по трайни топографски елементи от 1937г.

ОС „Земеделие”-Бургас в изпълнение разпореждането по чл. 13, ал. 10 на ЗВСВГЗГФ на МЗХ, е постановила обжалваните в настоящия съдебен процес Решение № 1-110/27.07.2015г., Решение № 1-111/28.07.2015г., Решение № 2214Д/27.07.2015г., Решение № 2214М/27.07.2015г. и Решение № 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие”-Бургас, с които възстановяването правото на собственост е извършено в стари реални граници.

В производството пред Районния съд също е била извършена и приета съдебно-техническа експертиза Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по делото е извършило идентифициране на описания в съдебното решение № 109/22.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 1461/2010г. по описа на БОС имот -  гора от 12000 дка в землището на гр. Черноморец (бивше Свети Никола) с граници, подробно описани в заключението. Границите на имота са изчертани с червена линия върху копие от топографската карта от 1937г. - /Приложение 1/. Площта на така индивидуализирания имот възлиза на 5553 дка. Съгласно заключението на вещото лице идентифицираният имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС не съвпада с границите на имотите, възстановени с Решение № 1-110 /27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, Решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас (с което се допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас), Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, Решение 2214М/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас., Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас. Възстановените имоти с решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, с което се изменя и допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас са нанесени върху комбинирана скица от кадастралната карта на гр. Бургас и индивидуализирания имот по топографската карта от 1937г. - /Приложение 3/. Възстановените имоти по Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, Решение 2214М/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас и Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие”  Бургас не са показани на тази скица, защото са възстановени в други землища и очевидно не могат да съвпадат с процесния имот. Към експертизата е приложена комбинирана скица на идентифицираният имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС, нанесен върху копие от картата към горскостопанския план от 2014 год. на ТП ДГС Бургас - /Приложение 2/. Съгласно заключението на вещото лице към момента на постановяване на решение № 1.1 В/10.03.2015г. на ОС „Земеделие” Приморско-Царево и Решение № 2213/10.03.2015г. на ОС „Земеделие” гр. Созопол, е имало необходимата площ от 32000 дка държавен горски фонд за възстановяване правото на собственост на Сливенска митрополия на БПЦ, признато по съдебно решение № 1-109/22.11.2010г. на БОС в териториалния обхват на дейност на ОС „Земеделие” гр. Созопол за община Созопол и ОС „Земеделие” Приморско-Царево за община Приморско.

По реда на чл.168, ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил проверка на акта. Направил е съпоставка. Приел е, че оспорените актове са немотивирани, което препятства упражняването на съдебен контрол, като и че идентифицираният имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС не съвпада с границите на имотите, възстановени с Решение № 1-110 /27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, Решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас (с което се допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас), Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас, Решение 2214М/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас., Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Бургас. Районният съд е отменил цитираните решения и е върнал преписката на Общинска служба „Земеделие“ –Бургас за ново произнасяне с единен и подробно мотивиран акт по възстановяването, респективно отказа за възстановяване на всички имоти       

Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно. При така очертания предмет на касационната проверка и при извършения по-горе внимателен преглед на релевантните за спора факти, се очертава извода, че преценката на районния съд за законосъобразност на атакуваните решения на ОСЗ-Созопол е правилна.

Съгласно чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници, като в решението се описват размерът на имота, неговото местоположение (местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилагат скица на имота и таксационна характеристика.

Тъй като в случая правото на Сливенска митрополия за възстановяване на процесните горски имоти е установено с влязлото в сила съдебно решение на Бургаски окръжен съд, следващия важен въпрос при извършването на реституцията е бил да се изследва дали към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт са били налице положителните и/или отрицателните материалноправни предпоставки за възстановяване на собствеността в стари или възстановими реални граници. Първите от тях са уредени в чл.4, ал.1 от ЗВСГЗГФ, а именно – правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в площ и граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизане в сила на закона съществуват или са възстановими. Наличието на тази положителна реституционна предпоставка за реално възстановяване на собствеността в стари или възстановими граници е установено по несъмнен и категоричен начин, както в административното производство, така и пред районния съд.

Въз основа на топографската карта на Военен архив Троян от 1937г., картите на горско-стопанския план, вещото лице в хода на административното производство е идентифицирал и дал в цифров вид границите на процесните имота, трансформирал е тези граници в координатната система от 1970г. и е съвместил получените резултати с цифровите модели на горско-стопанските карти, КВС и КК. Тези негови изводи са подкрепени и от извършената в хода производството пред районния съд съдебно-техническа експертиза .

При това положение при установяването, че след издаване на протоколно решение от ОСЗ-Созопол за признаване в землището на с.Черноморец правото на възстановяване в нови реални граници върху гора с площ от 12000дка и на протоколно решение на ОСЗ-Приморско-Царево за признаване в землището на с.Веселие правото на възстановяване в нови реални граници върху гора с площ от 20000дка, че за тези територии могат да се идентифицират стари реални граници, продължаването на процедурата и възстановяването на имотите в нови граници с последващи решения, всички на ОСЗ-Созопол, е било извършено в нарушение на закона и при наличието на нови писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ, както това правилно е било констатирано от министъра на земеделието и храните.

Нито с процесните  решения, които са били предмет на оспорване пред районния съд, нито с непосредствено предхождащите ги признавателни решения –

ОСЗ-Созопол е постановила обезщетяване за имотите в невъзстановената им част. Правилно и законосъобразно ОСЗ в изпълнение искането на министъра е изменила предходните решения по възстановяването в нови реални граници, но същевременно с това тя е трябвало да се произнесе не само по възстановяването на имотите в стари реални граници, но по тези които ще се възстановят, съгласно дадените указания от министъра – в приложение на обезщетяването по чл.6, ал.4 от ППЗВСГЗГФ, респ. възстановяване по чл.12 от ППЗВСГЗГФ.

Съгласно изложения принцип на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, ОСЗ има задължение да се произнесе с решение по възстановяването в стари или нови граници. Това в хода на административното производство не е направено. Възстановявани са само части от имотите, за които е приложимо възстановяването в стари реални граници, а за остатъка за който е приложимо обезщетяването по чл.6, ал.4 от ППЗВСГЗГФ, съгласно указанията на министъра, ОСЗ не се е произнесла. Поради това непълно произнасяне се достига до парадокса да не може да се установи от съдържанието на процесните решения за кой имот какви площи се възстановяват.

По тази причина каква е реално възстановената площ, респ. отказаната площ от имотите на Сливенска митрополия е невъзможно да се установи само от съдържанието на атакуваните решения. За това и касаторът изпитва затруднения да посочи обективни критерии за незаконосъобразност на атакуваните решения.

Едва след като ОСЗ изпълни всички дадени указания, следва да постанови решения, с които не само да измени предходните си решения с които е постановила незаконосъобразното възстановяване в нови реални граници, но и цялостно да уреди отношенията по провежданата реституция на горите на Сливенска митрополия – кои части от имотите се възстановяват, кои се отказват, за кои имоти възстановяването се извършва в стари реални граници, за кои като обезщетяване, или възстановяване по чл.12 от ППЗВСГЗГФ. При това цялостно произнасяне ОСЗ трябва да съобрази, както влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд, така и предходните свои решения, които са влезли в сила и които не се изменят с процесната процедура по чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че за всяка част от постановените решения следва да се изложат подробни мотиви, които да позволят да се изяснят мотивите на реституционния орган, включително и по приложението съгласно указанието на министъра, на нормата на чл.17, ал.8 от ППЗВСГЗГФ, предвиждаща, че площта на имотите, възстановени в старите реални граници, се приема за равна на измерената на терена по съществуващите описани граници.

 

 

Предвид изложените мотиви, решението на районния съд следва да се остави в сила.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските върху касатора, който следва да заплати на Сливенска митрополия своевременно поисканите разноски в размер на 500 лв.-адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №10/23.11.2016г., постановено по адм.д.№ 12/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр.Бургас да заплати на Сливенска митрополия, Булстат  ****, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл.“Хаджи Димитър „ №5, представлявана от Митрополит Й. Г.Н. сумата от 500 лв./петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.