Р Е Ш Е Н И Е

 

                 Номер 667             Година 25.04.2014               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Деян Петров

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 214 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София срещу решение № 2627/20.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3765 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени съдебното решение в частта в която е изменено наказателно постановление № НП 27-123/17.07.2013, като за извършеното нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от закона за здравето, във връзка с чл.2, ал.1 от НОПДМП е намалена наложената имуществена санкция на „Многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария” ЕООД от 1000 лева на 500 лева. Счита, за неоснователни доводите на първоинстанционния съд за намаляне на санкцията, тъй като при определяне на нейния размер наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и в случая се касая за нарушени икономически права на пациент, който е по-уязвимата страна в отношенията с лечебното заведение.

Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение „Дева Мария” ЕООД, гр.Бургас, кв.Ветрен, ул.”Александър Стамболийски”, представлявано от д-р С.З.С., редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е изменил наказателно постановление № НП 27-123/17.07.2013г. издадено от Изпълнителния директор на ИА”Медицински одит” гр.София, с което на МБАЛ „Дева Мария” ЕООД на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като  е намалил размера на 500 лева. За да измени размера на наложената санкция първоинстанционния съд е приел, че лечебното заведение неправомерно е взело от пациент сумата от 30 лева за първичен преглед, с което е нарушило чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Разпоредбата на чл.221, ал.2 от ЗЗ предвижда отговорност на лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, което наруши правата на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, която е имуществена санкция в размер от 500 лева до 1500 лева. Предвид липсата на изложени съображения относно определяне размера на имуществената санкция – 1000 лева, тя е намалена до предвидения минимум – 500 лева.

Съдебното решение се обжалва единствено относно постановеното изменение на размера на имуществената санкция, като в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

При извършената служебна проверка, се установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените от него правни изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административния орган макар и да е посочил, че е извършил преценка на предвидените в чл.27, ал.2 от ЗАНН предпоставки и че е съобразил вида и характера на допуснатото нарушение, липсват конкретни мотиви, които да обосновават определения размер на наложеното наказание.

Дружеството е санкционирано на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето, в който е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лева за лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му. В посочената норма законодателя е предоставил възможност на наказващия орган след като извърши преценка на конкретните обстоятелства да определи размера на наказанието. В случая не става ясно, какви са мотивите на наказващия орган да определи средния предвиден размер на наказанието, като в касационната жалба също не са изложени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определения размер на наказанието е правилен и законосъобразен и незаконосъобразно е изменен от съда. Следва да се има в предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път, но въпреки това те не могат да се установят и от съда, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва каквито и да е констатации обосноваващи така определения размер. Също така, в касационната жалба се сочи, че дружеството е наказано за нарушение на икономическите права на пациент, които е по-уязвимата страна в отношението с лечебното заведение, но това обстоятелство  може да обоснове мотивите на законодателя за определяне на размера на наказанието за такъв вид нарушения, но не и да служи за определяне на размера на имуществената санкция за конкретното установено нарушение.

По изложените съображения и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

                                                                                                                                                                       

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2627 от 20.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3765 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

       2.