Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  876                  15 април 2013   година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер 214  по опи за  2013 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на  чл.215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Хелио - тур-с”АД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление –гр. Созопол, къмпинг „Каваци”, представлявано от Е.З.Б.  против Заповед № ДК-02-Б-51/16.06.2010 година на старши инспектор, Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна сграда- санитарен възел”, изпълнен в поземлен имот №10056, с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол, в местността „Мапи”, в землището на гр. Созопол.

 Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа сезиращата съда жалба и твърди,  че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и моли за нейната отмяна. Излага подробни съображения.Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

 Ответникът по жалбата – Старши инспектор в Сектор Бургас,  РДНСК- Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, моли съда, с оглед събраните по делото доказателства, да постанови законосъобразен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата  е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №882/18.01.2013 година по адм. дело №11215/2012 година на ВАС е върнато на Административен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед, които обосновава с правото си на собственост върху къмпинг „Каваци”, състоящ се от терен с площ от 217.40 дка, в който имот влиза и ПИ №10056. Правото на собственост удостоверява с АДС №656/04.07.1994 година и съставените въз основа на него АДС №226/11.09.1996 година и АДС №227/12.09.1996 година. Твърди, че с процесната заповед, административния орган е разрешил материалноправен спор за собственост. Не сочи други конкретни пороци на оспорената заповед.

         Видно от представените в административната преписка доказателства, с констативен акт № 47 от 10.05.2010 година / л. 13 - 15  от делото/ и констативен акт №51 от 10.05.2010 година /л.16 и 17 от делото/ , съставени при проверка от инспектори в Сектор Бургас при РДНСК-Югоизточен район,  на строеж, представляващ „ Масивна сграда-санитарен възел”, находящ се в поземлен имот №10056, с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол, в местността „Мапи” е установено, че е изграден незаконен строеж –едноетажна масивна постройка с приблизителна застроена площ от 80 кв.м., който е завършен напълно, електрифициран и водоснабден и се ползва като санитарен възел. Извършен е без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, при липса на подробен устройствен план и в несъответствие с предназначението на поземления имот – земеделска земя.

         Установено е още, че имотът, върху който е построен незаконния строеж е собственост на Е.Г.Г., Х.С.Х., В.Г.Г., М.Н.Г., всички от гр. ***и Н.М.К. от гр.***, които се легитимират като негови собственици  съобразно нотариален акт № 113, том ІІІ, рег.№3831, дело №521/27.12.1999 г./л.24 от делото/; нотариален акт №114, том ІІІ, рег.№3832, дело №522/27.12.1999 година/л.26 от делото/; нотариален акт № 98, т.І, рег.№3844, дело №526/28.12.1999 г./л.23 от делото/;  нотариален акт № 11, том І, рег.№143, дело №10/19.01.2000 г./л.25 от делото/; решение №469 от 18.03.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Созопол и протокол №496/21.12.1999 година за въвод във владение  на имот, издадени от Поземлена комисия – гр. Созопол; решение №854/28.09.2003 година на Бургаски районен съд, потвърдено с решение №ІV-141 от 18.06.2007 година на Окръжен съд – Бургас и решение №1216/06.11.2008 година на Върховен касационен съд./л.27-34 от делото/. 

         Констативните актове са съставени от инспектори в Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район и връчени на извършителя на строежа  при условията на отказ. В срока по чл.225, ал.3 от ЗУТ/в ред.ДВ, бр.61/2007 г./ жалбоподателят не е депозирал възражение.

Въз основа на така установените факти е издадена Заповед № ДК-02- Б-51/16.06.2010 година на старши инспектор Сектор Бургас, РДНСК – Югоизточен район, с която е наредено, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ да се премахне незаконен строеж „Масивна сграда – санитарен възел” изпълнен в поземлен имот №10056, с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол, в местността „Мапи”, в землището на гр. Созопол и която е предмет на оспорване в настоящото производство.

 При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

           На първо място, заповедта е издадена от компетентен орган- Старши инспектор Сектор Бургас, РДНСК-Югоизточен район, съобразно делегирани със Заповед №РД-13-053/26.01.2010 година на Началника на ДНСК/л.139-144 от делото/ и Заповед №РД-13-287/03.06.2010 година на зам. началника на ДНСК/л.138 от делото/. По този начин е спазено изискването на   чл. 225, ал.1 ЗУТ/ред.ДВ, бр.61/2007 г./, съобразно което, компетентен  да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях е  началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице.

          Същата е издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Спазена е предвидената в чл.225, ал.3 ЗУТ процедура. Съставени са констативни актове -№47 от 10.05.2010 година и №51 от 10.05.2010 година, с които е установено незаконното строителство, осъществено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Безспорно по делото се установява, че е изградена едноетажна масивна постройка – санитарен възел, която представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,  при липса на подробен устройствен план, в несъответствие с предназначението на поземления имот – земеделска земя и без изискуемите строителни книжа в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 и  чл.137, ал.3 ЗУТ, което се подкрепя и от изслушаните заключения на вещите лица по допуснатите единична и тройна съдебно-техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото. Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без одобрени строителни книжа, в чужд имот и при липса на предвиждания в подробен устройствен план.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че за терена, върху който е разположен къмпинг „Каваци”, респ. поземления имот с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол не е изготвен подробен устройствен план с точни граници на къмпинга, вида и начина на застрояване в него, поради което не може да се установи дали строежът, предмет на оспорената заповед, е предвиден и построен съобразно ПУП. Установява се още, че за строежа не са представени строителни книжа и разрешение за строеж. От приложеното към делото разрешение за строеж №7 от 25.02.1987 година за построяване на „санитарна група” №1 и №2, в което е посочено, че строителството е разрешено на основание чл.120 от ППЗТСУ/отм./, извън регулация, в къмпинг „Смокини”, не може да се установи дали същото се отнася за процесния строеж /л.13 от адм.дело №11224/2011 г. на ВАС/.  Последният е заснет в кадастралния план от 1986 година, преди издаденото разрешение.

В случая не е приложима разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, предвид недопустимостта на такова строителство в имот без да е проведена процедура по промяна на предназначението и одобрен ПУП. Този извод се подкрепя и от  заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза,  още повече, че същият е премахнат, което е констатирано от вещото лице при огледа на място.

 Процесният строеж не е търпим съобразно изискванията на §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Обстоятелството, че за имот №10056 по картата на възстановената собственост, обозначен с идентификатор 67800.54.33 в кадастралната карта на гр. Созопол, по искане на собствениците е допуснато изработване на ПУП-ПРЗ, с цел промяна на предназначението, е ирелевантно относно преценката за законосъобразност на процесната заповед, защото се преценяват само фактите, посочени като основания за издаване на административния акт /по арг.чл.142, ал.1 АПК/. А освен това е недопустимо ПУП да се одобрява с цел узаконяване на незаконно строителство.

         Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с издадената заповед административния орган е разрешил спор за собственост. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че правото на собственост върху поземлен имот №10056, находящ се в местността „Мапи”, в землището на гр. Созопол е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и принадлежи на Е.Г.Г., Х.С.Х., В.Г.Г., М.Н.Г. и Н.М.К., в какъвто смисъл са и представените по делото и цитирани по- горе в изложението актове за собственост, решение и протокол, издадени от Поземлена комисия – гр. Созопол и съдебни решения.

При това положение, Заповед №ДК-02-Б-51/16.06.2010 година като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на администратино-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона е законосъобразна, а жалбата на „Хелио - тур-с”АД като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Хелио - тур-с”АД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление –гр. Созопол, къмпинг „Каваци”, представлявано от Е.З.Б.  против Заповед № ДК-02-Б-51/16.06.2010 година на старши инспектор, Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район, с която, на основание чл. 225, ал.1 във връзка с чл. 222, ал.1, т. 10 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна сграда- санитарен възел”, изпълнен в поземлен имот №10056, с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол, в местността „Мапи”, в землището на гр. Созопол.

ОСЪЖДА „Хелио - тур-с”АД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление –гр. Созопол, къмпинг „Каваци”, представлявано от Е.З.Б. да заплати на РДНСК, Югоизточен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                  

                                                          

                                                 СЪДИЯ :