Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1787/18.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 2148/2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 145 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.46 ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба от А.А.Р., роден на *** година, руски гражданин с ЛНЧ в Република България ******, против заповед № 251з-2663/18.07.2018 година на директора на ОД МВР – Бургас.

С оспорената заповед, директорът на ОД – Бургас на МВР е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ спрямо жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че в родината на жалбоподателя Р., срещу баща му, поради опозиционна дейност, провеждана в Интернет срещу режима на Владимир Путин, е възбудено наказателно преследване по чл.275 на УК на Руската федерация (за шпионаж в полза на друга държава). Жалбоподателят заявява, че е бил технически помощник на баща си и всички интернет - акаунти са регистрирани на негово име, затова той също попада под наказателното преследване. Изтъква, че ако бъде върнат в родината си, е възможно спрямо него ще бъде упражнено се нехуманно отношение.

Иска отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът, директор на ОД МВР – Бургас, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

С решение № 7580/31.08.2016 година, председателят на Държавната агенция за бежанците е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Р., като е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Р. е обжалвал решението на председателя на Държавната агенция за бежанците пред Административен съд – град София, който с решение № 1031/21.02.2017 година по адм.д. № 12126/2016 година е отхвърлил жалбата като е приел, че изложените от жалбоподателя причини, не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ.

Решението на административния съд е било обжалвано пред Върховен административен съд, който с решение № 2804/06.03.2018 година по адм.д. № 7444/2017 година е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Решението на ВАС е окончателно.

С писмо рег. № УП 17217/03.05.2018 година (лист 10) директорът на РПЦ – село Баня на Държавната агенция за бежанците е уведомил директора на дирекция „Миграция“ на МВР и директора на ОД – Бургас на МВР за влязлото в сила решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в България на А.Р..

С уведомление № УРИ 538200-9290/11.06.2018 година (лист 12), чрез поставяне на таблото за съобщения, началникът на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР е уведомил Р., че във връзка с влязлото в сила решение на председателя на Държавната агенция за бежанците, на основание чл.39а ал.1 т.2 във връзка с чл.41 т.4 от ЗЧРБ, спрямо Р. започва производство по налагане на ПАМ „връщане в страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. С уведомлението на Р. е била съобщена възможността за запознаване с материалите по преписката и изразяване на становище.

С предложение № УРИ 5382р-3825/11.07.2018 година (лист 14) на началника на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР, било констатирано, че становище от Р. не е постъпило и с оглед влязлото в сила решение на председателя на Държавната агенция за бежанците, до директора на ОД – Бургас на МВР е отправено предложение, на основание чл.39а ал.1 т.2 във връзка с чл.41 т.4 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ, на Р. да бъде наложена ПАМ „връщане в страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

С процесната заповед, на основание цитираните текстове от ЗЧРБ и предвид предложението на началник сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР, директорът на ОД – Бургас на МВР е наложил ПАМ „връщане д о страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ спрямо жалбоподателя.

Със съобщение № УРИ 538200-12939/20.07.2018 година (лист 17) началникът на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР е уведомил чуждия гражданин за издадената заповед. Същата е била връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 01.08.2018 година (лист 15).

 

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправни разпоредби по издаването, и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че принудителните административни мерки по този закон, каквато, съгласно  чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ, е и връщането на чужденец до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица.

В конкретния случай, обжалваната заповед е издадена от директора на ОД – Бургас на МВР, който с оглед посочената правна норма се явява компетентен орган да наложи процесната ПАМ. Заповедта е издадена в надлежна форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Същата е надлежно мотивирана и съдържа както правни, така и фактически основания.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат до извод за нейната незаконосъобразност.

Съгласно чл.5 от Директива 2008/115 ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато прилагат тази директива, държавите членки следва, от една страна, надлежно да вземат предвид висшите интереси на детето, семейния живот, здравословното състояние на съответния гражданин на трета страна, а от друга страна, да спазват принципа на забраната за връщане, от което следва, че когато възнамерява да приеме решение за връщане, компетентният национален орган непременно трябва да изпълни наложените с член 5 от Директива 2008/115 задължения и да изслуша заинтересованото лице в тази връзка, като му предостави възможност полезно и резултатно да изложи становището си във връзка с незаконността на своя престой и изведени от националното право съображения срещу приемането на решение за връщане. В това отношение заинтересованото лице трябва да сътрудничи на компетентния национален орган по време на изслушването, за да предостави цялата релевантна информация във връзка с личното си и семейно положение, и по-конкретно тази, която може да е довод срещу приемането на решение за връщане – Решение на СЕС по дело Khaled Boudjlida, С-249/13, точки 49, 50, 54 и 55.

По делото е представено съобщение № УРИ 538200-9290/11.06.2018 година (лист 12), с което, чрез поставяне на таблото за обявления, началникът на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР е уведомил Р., че във връзка с влязлото в сила решение на председателя на Държавната агенция за бежанците, спрямо него започва производство по налагане на ПАМ „връщане в страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. С уведомлението на Р. е била съобщена възможността за запознаване с материалите по преписката и изразяване на становище.

Разпоредбата на чл.41 т.4 от ЗЧРБ предвижда, че връщане на чужденец се налага, когато по отношение на него има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. В този случай  чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ задължава компетентния административен орган да наложи ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Безспорно по делото е, че на А.Р. - с влязло в сила решение на председателя на Държавната агенция за бежанците - е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Това решение не е представено по настоящото дело, но от решение № 2804/06.03.2018 година по адм.д. № 7444/2017 година по описа на ВАС (лист 26), с което окончателно е отхвърлена жалбата срещу него, става ясно, че са обсъдени твърдените и в настоящото производство обстоятелства – че сигурността и животът на Р. в Русия са застрашени и тази страна не е сигурна за него. В настоящото съдебно производство жалбоподателят се опитва отново да твърди тези факти, въпреки отхвърлянето им по силата на постановеното съдебно решение, като с оглед разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК не ангажира никакви доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че чл.39а ал.1 т.2 и чл.41 т.4 от ЗЧРБ, императивно указват на компетентния административен орган да наложи процесната ПАМ на чужденец по отношение на който има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила или убежище. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и единственото законосъобразно действие, което следва да предприеме е издаване на заповед за налагане на ПАМ.

По изложените съображения, съдът приема, че наложената на жалбоподателя ПАМ е в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно и следва да бъде уважено. На основание чл.143 от АПК във връзка чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100 (сто) лева.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Р., роден на *** година с ЛНЧ в РБългария ****** против заповед № 251з-2663/18.07.2018 година на директора на ОД – Бургас на МВР.

 

ОСЪЖДА А.А.Р., роден на *** година с ЛНЧ в РБългария ****** да заплати на ОДБургас на МВР разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.

           

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: