Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                     1846                   25.10.2018 година                   гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XIX-ти административен състав,

на осемнадесети октомври                  две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря М. В.

с участието на прокурора Андрей Червянков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2140 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 778 от 11.06.2018 г., постановено по НАХД № 1159/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-0769-001026 от 16.07.2015 г., издадено от Началник група към ОД МВР -Бургас, с което на касатора с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания акт и да потвърди процесното наказателно постановление.  Излага доводи за неправилно приложение при пъроинстанционното разглеждане на делото на чл.61, ал.2 от ЗАНН, неустановено местоположение на пътен знак В-26 и неправилно приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Наказателно постановление №15-0769-001026 от 16.07.2015 г., издадено от Началник група към ОД МВР -Бургас, с което на касатора с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, ясно е мястото, където е позиционирано устройството, правилно за посочени законовите разпоредби, квалифициращи деянието.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена за населено място с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от Б. е заснет на 28.08.2014г. при движение със скорост от 148 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, първокласен път I-6 км.495, в посока към КПП-1, до бензиностанция „Ромпетрол“, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение с пътен знак В-26- 90 км/ч..

Настоящият състав счита, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, а от доказателствата по делото безспорно се установява вмененото на касатора административно нарушение.

Касаторът възразява, че при разглеждане на делото от първата инстанция неправилно е приложен чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е уведомен надлежно за датата на съдебното заседание. Посочва, че пребивава на адреса, но не е получавал известие за насрочване на делото, нито му е оставяно съобщение да получи такова от съответните длъжностни лице.  Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила касаещи връчването на документи довело до нередовното му призоваване като жалбоподател. Районен съд - Бургас правилно е дал ход на делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която "съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес". Видно от жалбата пред първата инстанция, АУАН и НП, касаторът е посочил адрес, гр. София, кв.„Дървеница“ 15, вх.В, ет.3, ап.51. На този адрес са били изпратени призовките, но не е бил открит от съответното длъжностно лице, отговарящо за връчване на призовки и съобщения, като видно от приложената върната призовка(л.38 от делото), на гърба на същата е отбелязано, че лицето е търсено в различни дни от месеца 02.05.2018г., 05.05.2018г., 10.05.2018г., но не е откриван никой на адреса. Не се представиха данни в настоящата инстанция касаторът да е променил адреса си, като същия адрес е посочен в касационната жалба. При наличие на законовите предпоставки първоинстанционният съд законосъобразно е разгледал делото в отсъствие на жалбоподателя, който е бил длъжен да предостави адрес, на който да бъде призован в хода на висящото административно-наказателно производство.

По отношение на следващото възражение, касаещо непроведен разпит на актосъставителя, следва да се отбележи, че в протокола от съдебно заседание от 14.05.2018г. разпит е проведен, но дори и да не е проведен, ако това не е необходимо за изясняване на фактите по делото, това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

От представената по делото снимка/л.9/ се установява, че ограничението на скоростта е от 90км/ч в този участък, поради което независимо от непредставянето на схема с посочване на точното място на пътен знак В-26, настоящият касационен състав счита, че ограничението на скоростта от 90 км/ч е безспорно установено.

Следващото възражение касае разпоредбата на чл.188, ал2 от ЗДвП, според която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия случай, видно от справката за собственост на процесното МПС, същото собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД и е предоставено за ползване на „Грийнлайф“ АД с управител Теофил Петров Петров. Управителят е упълномощил жалбоподателят да представлява дружеството пред органите на МВР във връзка с притежаваните и регистрираните на името на дружеството МПС. В тази връзка полицейските органи са му предоставили възможност да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В конкретния случай жалбоподателят е посочил, че той лично е управлявал автомобила на посочената дата и час. Съдът счита, че правилно е определен авторът на нарушението, защото целта на декларацията е да установи кой е нарушителят, както е сторено в настоящия случай. Жалбоподателят е попълнил декларация, в която е декларирал неизгодни за себе си обстоятелства, представяйки приложеното по делото пълномощно от името на управителя на дружеството ползвател. В този случай съдът не намира причина, поради която да приеме, че представеното писмено доказателство е недостоверно и не следва да се везма предвид при ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, като извършител на нарушението предмет на настоящото дело.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 778/11.06.2018г. постановено по НАХД № 1159/2018г. на Районен съд Бургас.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.