Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 640              от 12.04.2017г.,         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б.Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов  административно дело номер 213 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 405 от КТ.

Образувано е по жалба на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Изпълнителния директор Г.П.Д., чрез процесуалния си представител адв. И.Н. от САК против Протокол № 12/12.01.2017 год. за извършена проверка, издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ (Д „ИТ“) Бургас, с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Кодекса на труда (КТ) са дадени три задължителни предписания. Иска се от съда да отмени оспорвания административен акт като незаконосъобразен, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. И.Н. от САК поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства. 

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт В.И.-Н., която оспорва основателността на жалбата и настоява за отхвърлянето й, представя допълнителни писмени доказателства, извън приложените към административната преписка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По делото е оспорен Протокол № 12/12.01.2017г., в който е посочено, че на 07.11.2016 год. на място и по документи, служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас (Д „ИТ“ Бургас) са извършили проверка по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, стопанисващ Пристанище „Запад“ Бургас. В така изготвения протокол са вписани констатирани от проверяващите три нарушения, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ са дадени три броя предписания. Екземпляр от така изготвения протокол е връчен на 12.01.2017 год. на И.Н., в качеството му на пълномощник на дружеството. Недоволен от така дадените предписания, жалбоподателя е подал сезиращата съда жалба, в която е оспорил констатациите и дадените предписания.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; 6. да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3. Процесните предписания са дадени именно по този ред в резултат на констатирани нарушения на законодателството в тази област от страна на дружеството - жалбоподател.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, така както е разписано в чл. 399, ал. 1 от КТ. В настоящия случай, оспорените предписания са дадени от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, поради което, съда намира, че са спазени изискванията на закона за компетентност на органа, който издава предписанията и за тяхната форма.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е започнало по повод получен сигнал в Д „ИТ“ Бургас за настъпила трудова злополука със смъртен изход, по повод който сигнал, в протокола е посочено, че служители на дирекцията са извършили проверка на място и по документи с цел изясняване на фактите, довели до възникване на инцидента. От приложените по делото доказателства (Протокол № 5103-02-3/24.01.2017 год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, изготвен от ТП на НОИ Бургас) се установява, че пострадалото лице е Д. К. П. на 44 години, работещ като механизатор в „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД на 05.11.2016 год. е бил на смяна от 08.00 часа до 20.00 часа, съгласно графика за работа и Заповед № 224/04.11.2016 год. на Главния директор на дружеството. Бригадата (Наряд № 41870), в която е бил и пострадалия е извършвала товаро-разтоварни дейности – разтоварвала е връзки кнюпели (стоманени заготовки с квадратно сечение) от трюмовете на моторен кораб „Сантана“, плаващ под либерийски флаг на камион с кран. Корабът е бил акостирал на 22-ро корабно място. Преди започване на работа, на бригадата е бил проведен инструктаж от стифадора К.К.. Около 14.00 часа, след почивка, работниците са се отправили към втори хамбар на кораба, за да продължат своята работа, като механиците Д.П. и П.К., както и укрепвача Г.Д. са се отправили по пътека към хамбара. В хамбара се е влизало по вертикален трап (неподвижна отвесна метална стълба без перила), който се състои от две части, като по средата има напречно ребро (площадка). Долната част на трапа не е успоредна на горната, като общата височина на трапа е около 9,10 м., а от площадката до пайола (металния под на хамбара) височината е около 5 м. Първи към отвора за трапа на втори хангар се е отправил пострадалия Д.П.. В същото време, краниста Я.И. се е качвал по стълбата на крана, когато, стигайки до втората площадка е чул шум от удар в пайола. След като се е качил в кабината на крана, Иванов е видял падналия на пайола Д.П., поради което е извикал на слизащия по трапа П.К. да побърза и да укаже помощ на пострадалия. След като е слязъл при пострадалия, К. е видял, че П. лежи по корем, като от носа и ушите му изтича кръв, поради което е уведомил краниста. Във връзка с инцидента, на тел. 112 е поискана медицинска помощ, като едновременно с това е било уведомено и ръководството. Пострадалият Д. К. П. е бил изваден от хамбара с клетката на крана и поет от пристигналия на място лекарски екип. На път за болницата, в линейката П. е починал.

Във връзка с така получените данни, на 07.11.2016 год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ са започнали проверка на място (съгласно вписаното в Протокол № 12/12.01.2017 год.) и по документи по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. Резултатите от проверката са обективирани в оспорения в настоящото производство Протокол № 12 от 12.01.2017 год. Видно от цитирания протокол, при проверката са констатирани следните нарушения:

1. Работодателят „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД не е осигурил на работниците полагащи труд на кораб „Сантана“ здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а именно – не е осигурил безопасно слизане/изкачване по трапа, свързващ палубата с трюма, в следствие на което е настъпила злополука с Д. К. П. ЕГН ********** „пристанищен работник-механизатор“, в нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ;

2. Работодателят не е спазил изискването на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд да осигури, по писмена договореност, здравословни и безопасни условия на труд, взаимна информираност за рисковете при работа и координираност на дейностите за предпазване на работниците и служителите от рискове при работа на една площадка на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД и кораба „Сантана“, плаващ под либерийски флаг;

3. В оценката на риска на работното място „пристанищен работник-механизатор“, работодателят „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД не е обхванал всички възможни рискове за здравето и безопасността на работещите, а именно не е оценен риска за падане от височина при предвижване по трапове и стълби от едно ниво на друго, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Във връзка с така формулираните констатации, за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ, контролния орган Д „ИТ“ Бургас е дал следните предписания:

1. Работодателят „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД да осигурява на работниците полагащи труд здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, безопасно слизане/изкачване по траповете между две нива, съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ. Срок: 30.01.2017 год.;

2. Работодателят да спазва изискването на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд да осигури, по писмена договореност, здравословни и безопасни условия на труд, взаимна информираност за рисковете при работа и координираност на дейностите за предпазване на работниците и служителите от рискове при работа на една площадка на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД и други организации. Срок: 30.01.2017 год.;

3. Работодателят „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД да обхване всички възможни рискове за здравето и безопасността на работещите, а именно да оцени риска за падане от височина при придвижване по трапове и стълби от едно ниво на друго, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Срок: 30.01.2017 год.

Недоволен от така формираните констатации и дадените въз основа на тях предписания, работодателя „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е оспорил същите, по което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба са оспорени както констатациите, обективирани в протокола, така и дадените от контролния орган предписания. На първо място, в жалбата е заявено, че нарушенията са описани в оспорения протокол бланкетно и не кореспондират с фактическата ситуация и установените правила за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. В тази насока се твърди, че не става ясно как административния орган е достигнал до формулираните констатации, тъй като в протокола липсва описание на настъпилата злополука. Заявено е, че контролния орган в постановения от него акт не е описал в какво точно се състои вмененото на работодателя „неосигуряване“ на здравословни и безопасни условия на труд, като също липсва и конкретика относно „неосигуряването“ на безопасно слизане/изкачване по трап. По същество се твърди, че в протокола липсва описание на конкретните действия, които е трябвало да осъществи работодателя и неосъществяването на които съставлява нарушаване на нормата на чл. 275, ал. 1 от КТ. Посочено е, че работодателя е изпълнил всички законови изисквания с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в дружеството има изготвена Оценка на риска на работните места, в която са посочени факторите, свързани с опасности и необходимите мерки за намаляване на риска, в т.ч. и за работното място „пристанищен работник-механизатор“. В подкрепа на това твърдение е заявено, че от дружеството е изготвена и се прилага Инструкция № 162/20.09.2016 год. за безопасна работа със съобщителните пътища – сходни, стълби и стълбищни площадки, в която изрично е разгледана и регламентирана процедурата при слизане и качване в трюм на кораб по стълби, които не са конструктивно обезопасени с предпазен обръч. Самият кораб е преминал през входяща контрола на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, който факт удостоверява, че същия притежава необходимите сертификати за безопасност, издадени от съответната класификационна организация. В жалбата е оспорена констатацията и даденото предписание, относно нарушаване на изискването на чл. 18 от ЗЗБУТ за липсата на писмена договореност. Жалбоподателя възразява и против вписаната констатация и даденото предписание за включване в оценката на риска всички възможни рискове за здравето и безопасността на работещите, в т.ч. и риска от падане от високо при предвижване по трапове и стълби от едно ниво на друго.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият съдебен състав намира заявените възражения за основателни по следните съображения:

С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и Трудов договор № 63/10.07.2014 год., безспорно се установява, че дружеството жалбоподател „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД се явява работодател на пострадалия Д. К. П.. От друга страна, съгласно легалното определение, дадено в чл. 55, ал. 1 от КСО, следва да се приеме, че възникналия инцидент, в резултат на който работника е починал следва да се квалифицира като „трудова злополука“. Спорът в настоящото производство е относно законосъобразността на дадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ от Д „ИТ“ Бургас задължителни предписания. На първо място съда споделя наведените в жалбата доводи за липса на информация относно начина, по който контролния орган е достигнал до вписаните в протокола констатации. Както вече беше посочено, в Протокол № 12/12.01.2016 год. е вписано, че на 07.11.2016 год. на място и по документи служителите на Д „ИТ“ Бургас са извършили проверка. От представената по делото административна преписка не би могло да се установи по какъв начин и къде точно съответните служители са извършили проверката „на място“. В изпратената административна преписка не е наличен констативен протокол или друг документ, който да удостовери, че контролния орган действително е извършил проверка на мястото на възникналата трудова злополука, а именно втори хамбар на моторен кораб „Сантана“, плаващ под либерийски флаг, акостирал на 22 корабно място в Терминал „Запад“ на пристанище Бургас. Проверката „на място“, както е посочил контролния орган предполага вписване на времето (дата и час – от-до), вписване на лицата, присъствали на тази проверка, в т.ч. и представители на работодателя, вписване на конкретните факти и обстоятелства, които са констатирали „на място“ съответните служители и които факти и обстоятелства имат пряко и непосредствено значения към възникналия инцидент. В случая, в цялата административна преписка, в т.ч. и в констативната част на Протокол № 12 липсва описание на конкретната фактическа обстановка на мястото на злополуката, която приема за установена контролния орган. Липсват данни, че контролните органи са посетили кораб „Сантана“, като дори липсват описания на въпросния трап (отвесна стълба) – височина, междинни площадки, наличие на предпазни парапети, обръчи и др. След като в протокола за извършена проверка не е вписано актуалното състояние на въпросния трап, за съда остава неясно как контролния орган е стигнал до констатацията, вписана в т. 1, че работодателя не е осигурил безопасно слизане/изкачване по трапа, свързващ палубата с трюма, в следствие на което е настъпила злополука с Д. К. П.. Именно наличието на описание на това съоръжение би позволило на съда да прецени законосъобразността да даденото предписание. В този смисъл, следва да се посочи, че конкретната фактическа обстановка, приета за установена от настоящия съдебен състав е вписана в Протокол № 5103-02-3/24.01.2017 год. за резултатите от извършено разследване на злополука, изготвен от Териториалното поделение на НОИ Бургас, който протокол обаче не е част от административната преписка, съставен е след постановяване на оспорения Протокол № 12/12.01.2017 год. и е представен едва в хода на съдебното следствие.

Липсата на описание на конкретно установена на място и относима към възникналата злополука фактическа обстановка поставя под съмнение извършената „на място“ проверка и вписаните в протокола констатации. Липсата на доказателства за реално осъществена на място проверка пряко влияе върху законосъобразността на дадените от контролния орган предписания.

На следващо място, в констатация 1, по която е дадено предписанието по т. 1 е посочено, че работодателя не е осигурил на работниците полагащи труд на кораб „Сантана“ здравословни и безопасни условия на труд така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а именно – не е осигурил безопасно слизане/изкачване по трапа, свързващ палубата с трюма. Във връзка с така формулирана констатация и даденото предписание следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата организация и средства. В ал. 3 от същата норма е указано, че работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция: 1. избягване на рисковете; 2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; 3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им; 4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия; 5. привеждане в съответствие с техническия прогрес; 6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно; 7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори; 8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес; 9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства; 10. даване на съответни инструкции на работещите. В настоящия случай, в оспорения протокол липсва констатация за конкретно неприложена от работодателя „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД мярка от изрично изброените такива в чл. 4, ал. 1, нито е посочено кой точно принцип на превенция от изрично изброените такива в ал. 3 не е приложен.

По същество, в констативната част по т. 1 не е посочено какво точно нарушение е допуснал работодателя, поради което и даденото предписание по т. 1 се явява бланкетно и изпразнено от съдържание поради липсата на посочване на конкретни действия, които следва да предприеме работодателя, за да отстрани констатираното нарушение. В този смисъл, жалбата в тази й част се явява основателна, а така даденото предписание, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

По отношение на втората констатация, обективирана в Протокол № 12/12.01.2017 год., контролния орган е приел, че работодателя не е спазил изискването на чл. 18 от ЗЗБУТ. Съгласно посочената правна норма, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. В настоящия случай, както в оспорения протокол, така и в цялата административна преписка липсват конкретни и безспорни доказателства, че към момента на възникване на трудовата злополука с пострадалия Д. К. П. мястото на злополуката покрива признаците на „обект, работно помещение, работна площадка или работно място“, което се използва от няколко предприятия или организации. По административната преписка липсват данни контролния орган да е извършвал изследване в тази насока, поради което твърдението на жалбоподателя, че при извършване на товаро-разтоварни работи, дейностите се извършват само и единствено от работници на пристанищния оператор остават необорени. В този смисъл и поради липсата на доказателства в тази насока не би могло да се приеме по категоричен начин, че втори хамбар, към момента в който е възникнала злополуката се е използвал от няколко предприятия или организации, за да е приложима нормата на чл. 18 от ЗЗБУТ. В този ред на мисли, следва също да се отбележи, че и самия контролен орган не е посочил в констативната част на оспорения протокол, кой е другия работодател, с който „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е следвало съвместно по писмена договореност да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Вписаният в протокола „кораб „Сантана“, плаващ под либерийски флаг“, безспорно не покрива признаците на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

С оглед горното, настоящия съдебен състав приема, че предписанието, дадено в т. 2 от  Протокол № 12/12.01.2017 год. се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на третата констатация, обективирана в оспорения протокол, въз основа на която констатация е издадено и предписанието по т. 3, съда намира, че същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Както вече се посочи, в обстоятелствената част на протокола, контролния орган е приел, че работодателя не е обхванал всички възможни рискове за здравето и безопасността на работещите, като не е оценен риска за падане от височина при предвижване по трапове и стълби от едно ниво на друго, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Въз основа на тази констатация, в оспореното предписание по т. 3 е указано задължението да бъдат обхванати всички възможни рискове за здравето и безопасността на работещите, в т.ч. и риска за падане от височина при придвижване по трапове и стълби от едно ниво на друго, съгласно посочената норма от Наредба № 5. На първо място, съда намира несъответствие между така даденото предписание и посочената като основание за това правна норма. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (Обн., ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.), оценката на риска се преразглежда, когато прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни. Анализът на текста на посочената правна норма указва необходимостта от преразглеждане на вече направена оценка на риска и то при наличието на данни за неефективно или неадекватно прилагане на защитни или профилактични мерки. Във въпросната констатация и даденото предписание, контролния орган не е указал преразглеждане на вече направена оценка на риска, а е указал обхващането на всички възможни рискове, в т.ч. и риска от падане от високо при предвижване по трапове или стълби от едно ниво на друго. За да бъде приложена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 е необходимо съответния риск да е обхванат в оценката на риска, но да са налични такива данни, които указват, че прилаганите защитни или профилактични мерки са неефективни.

В настоящият случай, извода на контролния орган, че риска от падане от височина при предвижване по трапове или стълби от едно ниво на друго не е обхванат в оценката на риска не кореспондира със събраните доказателства. По делото е представена Оценка на риска на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД – Терминал Запад от 2013 год., в който, за посочените дейности е изследван фактора свързан с опасностите при нива на работа на височина, при лошо обезопасяване и труден достъп по отношение на наблюдаваните лица – пристанищен работник механизатор е определена оценка на риска „допустим“ и са вписани мерки за намаляване на риска – контрол върху обезопасеността на трапа, стълбите и работните площадки. В този смисъл, вписаната в протокола констатация не съответства на действителното фактическо положение, тъй като работодателя в изготвената Оценка на риска е оценил и риска за падане от височина при предвижване от трапове и стълби от едно ниво на друго. В допълнение на този извод следва да се посочи, че по административната преписка е приложена и Инструкция № 162/20.09.2016 год. за безопасна работа със съобщителни пътища – сходни, стълби и стълбищни площадки, утвърдена от Главния директор на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД. В цитираната инструкция са регламентирани конкретни защитни и профилактични мерки свързани с предвижването по съобщителни устройства (стълби, сходни, щормтрапове), като е указано, че същите трябва да бъдат разположени на безопасно разстояние от товарните, вързалните и котвените устройства и да са сигурно закрепени. Указано е, че за слизане и излизане в трюмове, товарни помещения и др. се използват стълби, които трябва да бъдат монтирани на подходящо място и добре закрепени. В инструкцията е предвидено, че качването и слизането по отвесни стълби следва да става по единично със свободни от предмети ръце. При слизане и качване от/в трюм на кораб по стълби, които конструктивно не са обезопасени с предпазен обръч следва да се използват най-малко 3 опорни точки на тялото през цялото време на слизане или на качване.

Горните факти и обстоятелства показват, че работодателя не само че е извършил оценка на риска от падане при слизане или качване по стълби от едно ниво на друго, но е регламентирал и редици мерки за предотвратяване на злополуки при осъществяване на тази дейност. В този смисъл, така даденото предписание се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В заключение и за пълнота на изложението, настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в целия доказателствен материал събран както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, относно механизма на възникналата трудова злополука и конкретните причини за това. В този смисъл и поради липсата на данни за конкретните причини за възникналата злополука не би могло да се твърди, че същата се дължи на конкретни бездействия от страна на работодателя по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съобразявайки горните мотиви, настоящия съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна по отношение на всяко едно от обективираните в Протокол № 12/ 12.01.2017 год. предписания, поради което, следва да бъде уважена, а оспорените предписания, като неправилни и незаконосъобразни – да се отменят.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Кодекса на труда, дадени от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Изпълнителния директор Г.П.Д., обективирани в т. 1, т. 2 и т. 3 от Протокол № 12/12.01.2017 год.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: