РЕШЕНИЕ

 

№   1702            10.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2139 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** против решение №1011/13.07.2018г. постановено по а.н.д. №2476/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НП-551/15.03.2018г. издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.8 от с.з. на касатора е наложена глоба в размер на 50 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че касаотрът не е извършил вмененото му с НП нарушение и се иска отмяна на съдебното.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява и поддържа жалбата.

Ответната страна – Община Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната жалба, прави предложение за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с указания за назначаване на СТЕ.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 09.03.2018г. в 08:40 часа, в гр.Бургас при извършена проверка е установено, че МПС с рег.№ А 9886 ВА, марка „Фолксваген“, цвят сив металик, собственост лична е паркирано от Д.К. на разстояние по-малко 1м. преди пешеходната пътека, находяща се на бул. „Демокрация“ бл.77.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявено на К. и подписано от него с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че по несъмнен начин от обективна и субективна страна се доказва извършеното от К. нарушение. Относно наложената глоба, съдът е посочил, че нейния размер е определен в предвидения от закона минимум.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         С нормата на  чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.

         Видно от събрания по делото доказателствен материал - показанията на разпитания в първата инстанция свидетел, както и от приложените в преписката фотоснимки, собствения на касатора автомобил е бил паркиран от него в нарушение на тази забрана - на по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека на бул. „Демокрация“. В този смисъл са и данните от приложения протокол от 09.03.2018 г. /л.11 от а.н.д. № 2476/2018 г./, съставен от Валентин Апостолов заемащ длъжността "инспектор" в дирекция УКОРС при Община Бургас. Като съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ и се ползва както с формална доказателствена сила (удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното изявление, посочените дата и място на издаване, и неговото авторство), така и с материална доказателствена сила (обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в него). Същият не е оспорен в съдебното производство по надлежния процесуален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че тежестта за опровергаване на фактите обективирани в АУАН и НП е на санкционираното лице, като това не е сторено.

         Относно направените в касационната жалба възражения, че „репатрирането“ на МПС не е отразено в АУАН и НП и не е обсъдено в решението на районния съд, касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че това обстоятелство е без значение за съставомерността на извършеното от касатора нарушение.

         Принудителната административна мярка (ПАМ), каквато е принудителното преместване на ППС („репатрирането на МПС“) е вид административна принуда. Друг вид административна принуда е административното наказание. ПАМ е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушението и се налага административното наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на административното наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция – наказателното постановление. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

         Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1011/13.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2476/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                            2.