Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   532           08.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 212 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ПРБ БГ” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление в гр.***, и съдебен адрес гр.*** против Решение №198/12.12.2012г., постановено по НАХД 468/2012г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №К11_46-0087433/13.06.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на  чл.79, ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 937,20 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен и неправилен и да отмени потвърденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея, като представя писмени доказателства. Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването, представя допълнително изисканите от съдебния състав писмени доказателства. 

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и доказаност на санкционираното административно нарушение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на „ПРБ БГ” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление в гр.***, и съдебен адрес гр.*** против наказателно постановление №К11_46-0087433/13.06.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на  чл.79, ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 937,20 лева.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички правила и изисквания, като деянието е безспорно установено и наложената глоба е в справедлив размер. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Царево е неправилно и следва да бъде отменено.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр.Царево само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са отчасти основателни.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за наличие на множество нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на наказателното постановление са недоказани. В жалбата пред този съдебен състав изцяло се излагат същите доводи, с каквито е била сезирана и първата инстанция, а именно за извършено антидатиране на спорното НП, което е форма на нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. За тези твърдения доказателства липсват и същите Съдебният състав преценя като неоснователни.

От друга страна обаче, самият актосъставител, както и АНО сочат, че длъжностни лица при НАП са извършили инвентаризация, отразена в протокол №1000282/29.01.2010г. /представен по делото/ от който били видни констатирани липси на стойност 19 686,00 лева, като същият бил връчен на представител на жалбоподателя, т.е. последният бил наясно с липсите и на осн. чл.79, ал.3 следвало да начисли ДДС върху стойността на същите.

Така изложените обстоятелства съдът намира за недоказани по делото. Както бе посочено по-горе цитираният протокол за инвентаризация е представен по делото, като в същият са описани установените като налични материали. Липсват констатации за липсващи такива, както и изрично уведомление на законния представител на жалбоподателя за установяването на подобни обстоятелства. Други различни доказателства от така споменатото писмено такова по делото не са налице. Представен по делото е РА №02-00-1001977/07.01.2011г. с твърдение за това, че същият не е бил обжалван, но същият е краен акт на друг вид адм. производство – данъчно, а не адм. наказателно такова.

На следващо място като правилни намира съдът възраженията на процесуалния представител на касатора относно това, че след като липсата е установена служебно на 29.01.2010г., органът е бил наясно със задължението на нарушителя да начисли и внесе ДДС върху стойността на приетите за установени липси още в данъчния период за същия месец, като не е сторил това, ревизираното лице е извършило нарушение, което се счита довършено на 16.02.2010г., когато е изтекла последната дата за отразяване на горното обстоятелство в книгите и СД на търговеца, т.е. няколко дни след констатацията за установените липси, от която дата нарушителят е бил известен на органа и същият е следвало в тримесечният срок от тази дата, /т.е. до 16.05.2010г./ да състави АУАН. Като е пропуснал да стори това в посочения срок и е издал АУАН извън него актосъставителят е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-точно на чл.34, ал.1 ЗАНН.

Доколкото административно наказателното производство е отделен вид процес, различен от ревизионното производство, то провеждането му не е обусловено от приключване на последното. По тази причина и след като самият актосъставител и АНО се позовават на извършена инвентаризация от 29.01.2010г., с твърдение за констатирани липси, не може да се приеме за вярно твърдението на органа, че едва от датата на постановяване на РА същите са узнали за нарушението и неговия автор, още повече че актосъставителят е дл. лице от ревизиращия екип и като такъв на него и свидетелите по АУАН са им били известни спорните по делото обстоятелства.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение №198/12.12.2012г., постановено по НАХД 468/2012г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №К11_46-0087433/13.06.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на „ПРБ БГ” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление в гр.*** за нарушение на  чл.79, ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 937,20 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №К11_46-0087433/13.06.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на „ПРБ БГ” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление в гр.*** за нарушение на  чл.79, ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 937,20 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.