Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                Номер 618         Година 27.04.2012          Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 212 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив, ул.”Хр.Г.Данов” № 37 с ЕИК по БУЛСТАТ 115552190 против решение от 22.12.2011г., постановено от назначена по чл.210, ал.1 от ЗУТ комисия при Община Карнобат, с което на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ е определена пазарната стойност за учредяване правото на прокарване през общински имоти (улици и тротоари) за изграждане на обект „Ел кабели 20 кV и 1 кV от ТП „Драва”, гр.Карнобат до БКТП-нов „Драва” в УПИ ІІІ-4212, квартал 173, гр.Карнобат” в размер на 782,00 лева. Прави се искане да се отмени оспореното решение, като се твърди, че дружеството не дължи обезщетение, тъй като съгласно чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката, учредяването на право на прокарване в полза на енергийно предприятие е безвъзмездно. В съдебно заседание, чрез процесуални си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Община Карнобат, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Съгласно Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, „ЕВН България Електроразпределение” АД има право да разпределя електрическа енергия на обособена територия, определена в приложение № 1 към лицензията за срок от 35 години.

Със заявление вх.№ 26-00-1454/22.12.2011г. от „ЕВН България Електроразпределение” АД е поискано да се учреди право на прокарване през общински недвижими имоти ул.”Страцин” и ул.”Драва” до обект БКТП „Драва-нов”, землището на гр.Карнобат, УПИ ІІІ-4212, кв.173, за изграждане на линеен обект на техническата инфраструктура, като дължината на трасето в урбанизирана територия е 58,20 л.м. – подземно, със сервитут по 1 м. от двете страни на оста.  

На 22.12.2011г. комисия, назначена със заповед № РД-670/13.11.2009г. на кмета на Община Карнобат е разгледала постъпилото искане и е взела решение с което е определила пазарна стойност за учредяване правото на прокарване през общинските имоти (улици и тротоари) за изграждане на обект „Ел кабели 20 кV и 1 кV от ТП „Драва”, гр.Карнобат до БКТП-нов „Драва” в УПИ ІІІ-4212, квартал 173, гр.Карнобат” в размер на 782,00 лева. Така определената цена е съобщена на жалбоподател с писмо изх.№ 26-00-1454(1)/23.12.2011г., получено на 05.01.2012г., видно от приложената разписка. С жалба вх.№ 26-00-1454(2)/23.01.2012г. е оспорено решението на комисията по чл.210 от ЗУТ с искане то да бъде отменено, като се приеме, че при изграждане на енергийни съоръжения в имоти публична общинска собственост е приложима разпоредбата на чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката, поради което учредяването на право на прокарване и възникването на сервитутно право в полза на енергийното предприятие е безвъзмездно. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2 на същата разпоредба - решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.215, ал.2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал.1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл.210, ал.3.

В случая нито в писмото с което е съобщено решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, нито в самото решение е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, поради което на основание 140, ал.1 от АПК, 14-дневния срок за обжалването му, съгласно чл.149, ал.1 от АПК се удължава на два месеца. Ето защо жалбата се явява подадена в срока по чл.140, ал.1, във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и не е просрочена.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл.210, ал.1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма. 

Приложим с оглед естество на спора в настоящото съдебно производство, е Законът за енергетиката (ЗЕ), който урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Съгласно чл.67, ал.2 от ЗЕ енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗЕ "Енергийно предприятие" е юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, управлението на електроенергийната мрежа на основата на издадена лицензия по този закон или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.

Безспорно установено по делото е, че дружеството-жалбоподател е енергийно предприятие по смисъла на цитираната разпоредба, като този извод се подкрепя от представените по делото – Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

Не се спори между страните, че в случая се касае за подземно прокарване на ел.кабели, трасето на които минава през имоти общинска публична собственост. Ето защо, съдът намира че са налице предпоставките в конкретният случай изпълващи фактическият състав на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗЕ, съгласно които жалбоподателят, в качеството на енергийно предприятие, има право да използва мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на газопроводи, като осигурява техническата безопасност и предприема мерки за недопускане на щети.

Спорен по делото е въпроса следва ли в тези случаи да се определя еднократно обезщетение по чл.210 от ЗУТ или правото възниква по силата на закона и е безвъзмездно.

Цитираната правна норма, чл.67, ал.2 от ЗЕ, е претърпяла няколко изменения. В периода преди постановяване на оспорения административен акт (редакция след ДВ, бр.74/08.09.2006) разпоредбата изрично е сочила на безвъзмезност на това право - енергийните предприятия са имали право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефто-продуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

С последващо изменение (ДВ, бр.43/29.04.2008) текста на чл.67, ал.2 от ЗЕ не съдържа думата безвъзмездно” като нормата е предвиждала енергийните предприятия да имат право да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопро-дуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

Към момента на постановяване на оспореното решение и към настоящия момент с изменение на сочената разпоредба (ДВ бр.41/02.06.2009г.), законодателят отново е възприел изричното сочене на безвъзмездността на това право - енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

Съдът намира, че с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗЕ законодателят е уредил едно изключение от общият принцип уреден с чл.64 от същият закон, като е дал право на енергийните предприятия да използват неизчерпателно изброените имоти публична собственост (мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти) за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи само след разрешение от съответната управляваща администрация. В случая изискванията на закона за възникване на сервитут визирани в чл.64, ал.4 и ал.5 не са относими, в това число и задължението за определяне и заплащане на еднократно обезщетение. Правото на енергийното предприятие възниква, ако са налице предпоставките нормирани в закона: използваният имот да е публична собственост, използването да е за някоя от дейностите изброени в чл.67, ал.2 от ЗЕ и лицето, което ще използва публичният имот за тези дейности да има качеството на енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. По делото, от събраните доказателства е установено, че тези предпоставки са налице.

Горният извод се подкрепя от обстоятелството, че в ЗЕ, законодателят изрично е разграничил използването на имоти - публична собственост от енергийните предприятия за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, от използването на други поземлени имоти – частна собственост за същите цели, като по отношение на вторите, в чл.64, ал.1 от ЗЕ, изрично е предвидил, че в полза на енергийните предприятия възникват сервитути, при кумулативното наличие на две предпоставки визирани в ал.4 на същият член, втората от които е, да е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Предвиден е и изричен ред за определяне размера на посоченото обезщетение.

Отделно от горното, съгласно чл.7, ал.2, изр.второ от ЗОС, имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон. Приложимият в процесния случай ЗЕ не предвижда обременяване на имотите - публична общинска собственост (улици) с ограничени вещни права – сервитути за конкретно изброени дейности на енергийните предприятия. В закона директно се признава правото на енергийните предприятия да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Не е предвидено нито плащането на обезщетение за упражняване на това право, нито ред за определяне размера на такова.

По изложените съображения съдът намира, че когато при осъществяване на дейността си енергийните предприятия засягат имоти, които не са публична собственост в тяхна полза възникват сервитути, за което същите дължат заплащане на еднократно обезщетение на собственика на конкретния имот. Когато обаче засегнати са имоти публична собственост, правото тези имоти да бъдат използвани, възниква за енергийните предприятия по силата на чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката, за което право обезщетение не се дължи. Ето защо, като е приела, че за правото на прокарване на ел.мрежа до консуматори, дружеството жалбоподател, дължи на община Карнобат обезщетение в размер на 782,00 лева, комисията назначена от кмета на общината е постановила оспорения административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност и същият следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 22.12.2011г., постановено от назначена по чл.210, ал.1 от ЗУТ комисия при Община Карнобат, с което е определена пазарна стойност за учредяване правото на прокарване през общински имоти (улици и тротоари) за изграждане на обект „Ел кабели 20 кV и 1 кV от ТП „Драва”, гр.Карнобат до БКТП-нов „Драва” в УПИ ІІІ-4212, квартал 173, гр.Карнобат” в размер на 782,00 лева

Решението на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: