РЕШЕНИЕ

 

№     1705          10.10.2018 година,     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: Биляна Недкова 

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2118 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. И.К. – БАК, със съдебен адрес *** против решение № 998/11.07.2018г. постановено по а.н.д. №2624/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 17-0769-006699 от 01.02.2018г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 1 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като в частта относно глобата съдът е намалил размера й на 750лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и изпраща процесуалне представотел.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 26.09.2017г., около 14:47 часа в гр.Бургас по първокласен път 1-9 км.233+100 в посока пътен възел Север към кръстовище с ул. „Транспортна“ управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ В 0596 ВВ, с наказуема скорост 111 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за участъка от населеното място до 50 км/ч. Нарушението е било установено и заснето от автоматично техническо средство TFR1-M с фабричен №644/14 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Изготвен бил снимков материал от клип № 5902. Контролираният участък бил сигнализиран с пътен знак Е-24. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно с ЕФ № К-1506885/15.02.2017г., връчен на 08.02.2017г. Отразено е наличието и на декларация по чл.188 от ЗДвП.

         За установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя и подписан от него  без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. По отношение на извършеното деяние и неговото авторство въззивният съд намира, че същите са доказани по безспорен начин. Относно повторността на нарушението, съдът излага изводи, че фактът, касаещ повторността на деянието не е бил отразен в обстоятелствената част на АУАН и това обстоятелство накърнява правото на защита на жалбоподателя до степен, че не е бил уведомен по какъв начин ще се определя административнонаказателната му отговорност и не е бил наясно, че ще понесе по–тежко наказание глоба. Независимо от това първоинстанционният съд приема, че за Т. е останало безспорно установено нарушението, отразено в акта и без квалификацията повторност и за него тя е била в състояние да се защити.

         Така постановеното решение е неправилно.

         Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд, относно това, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но не споделя това, че същите са издадени при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

         Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН: не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като в настоящия случай, съдът установи неспазване на първия срок /3 месеца от откриване на дееца/. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЕС.

         Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН поставя определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителят е открит. С откриване на нарушителя, от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от действащите, съгласно нормативната уредба, контролни органи. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В конкретния случай това е станало с попълването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП на 25.05.2017г. (л.15 от а.н.д. №2624/2018г. по описа на РС – Бургас), където освен посочването на лицето управлявало на 26.04.2017г. процесното МПС – М.Т., към нея е приложено и копие от СУМПС на същото, което безспорно осъществява предвидените в тази норма предпоставки.

         От това следва, че АУАН е трябвало да бъде съставен в съответния тримесечен срок, а именно до 25.08.2017 г. Видно от представените по делото доказателства АУАН, въз основа на които е образувано административнонаказателното производство той е съставен едва на 24.11.2017г., около  6 месеца след откриване на нарушителя, т.е. същият е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. Будят недоумение опитите на администрацията за повторно изпълнение на разпоредбата на чл.188 ЗДвП, след като веднъж тя вече е била изпълнена.

         С оглед изложеното, съдът намира за основателни доводите на касатора, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,  поради което постановеното от Районен съд – Бургас решение, с което се потвърждава НП №17-0769-006699 от 01.02.2018г. е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Поради тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 998/11.07.2018г. постановено по а.н.д. №2624/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 17-0769-006699 от 01.02.2018г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 1 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като в частта относно глобата съдът е намалил размера й на 750лв.

  и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0769-006699 от 01.02.2018г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 1 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                       

ЧЛЕНОВЕ  1.

        

 

                                                                      2.