Р Е Ш Е Н И Е  № 1770

 

Град Бургас, 16.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С. А., с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 2117 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Ж.Д. от САК, със съдебен адрес ***, против решение № 940 от 3.07.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2533 по описа за 2018г. на РС-Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 1375236 на ОДМВР-Бургас, с който на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че административнонаказателната му отговорност по отношение на връчения му електронен фиш е погасена по давност. Искането е за отмяна на оспореното решение и отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Р.И.Р. е издаден електронен фиш серия К № 1375236 за това, че на 9.10.2016г. в 14.31 часа в гр.Бургас, ПП І-6, км.489+200, в посока от кв.Ветрен към пътен възел „Лукойл“, с автоматизирано техническо средство № TFR1M 644/14 е заснет МПС марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ А8180МА, собственост на Р.И.Р., който се е движел със скорост от 120 км/ч при максимално допустима 90 км/ч, указана с пътен знак В-26. Посочено е, че участъкът е сигнализиран с преносим пътен знак Е-24. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че нарушението е безспорно установено, както и че не е налице изтекла давност за нарушението към датата на връчване на електронния фиш на Р.. С оглед на това го е потвърдил като законосъобразно.

Решението е правилно.

Неоснователно е основното възражение на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност в размер на една година и половина по чл.81, ал.3 от НК, във връзка с чл.34 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление: "В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.... Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“

Уредената в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност. С оглед изложеното и предвид задължителния за правоприлагащите органи по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ характер на цитираното тълкувателно постановление, касационният съд намира, че разпоредбите на НК за абсолютната погасителна давност са приложими към настоящият казус.

Видно от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, електронният фиш е приравнен на наказателно постановление. В случая, в обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено на 9.10.2016г. Считано от тази дата не е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3 от НК, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН. Поради това правилно районният съд е приел, че наказателното постановление е материално законосъобразното и не следва да бъде отменено на това основание.

По същество деянието, за което е санкциониран Р. е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС в даден участък да превишава въведената с пътен знак ограничителна скорост. В този смисъл правилни са изводите на районния съд, че извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието, като определения от административнонаказващия орган размер на наказанието е съответен на предвидения от закона абсолютен такъв, съобразно установеното превишение на скоростта.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 940 от 3.07.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2533 по описа за 2018г. на Районен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

                                 

 

  2./