Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  669   /13.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 210/2017 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба от адвокат Р. ***, като процесуален представител на О.К., роден на *** година, гражданин на Република Турция, постоянно пребиваващ в Република България, със съдебен адрес ***, против решение № 54/30.11.2016 година по НАХД № 176/2016 година на Районен съд – Малко Търново (РС).

С решението е потвърдено наказателно постановление № 64/27.06.2016 година (НП) на началника на Митница - Бургас, с което на О.К., за нарушение на чл.233 ал.1 във връзка с чл. 233 ал.3 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233 ал.3 от ЗМ, е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 6 644,30 лева, представляващи 200 % от продажната цена на стоката, предмет на митническото нарушение, а на основание чл.233 ал.4 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – обработен нарязан тютюн в насипно състояние – 12  000 грама.

Касаторът счита, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на относимите процесуални и материални норми. Излага подробни аргументи, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита. Основното възражение е, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не му е бил назначен преводач, в нарушение на чл. 84 от ЗАНН и субсидиарно приложимите норми от НПК.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съответствие с чл.218 ал.1 от АПК, тя е неоснователна.

Касаторът е санкциониран за това, че на 13.01.2016 година, около 13:45 часа, на трасе „Вход“ на Митнически пункт „Малко Търново“ от Република Турция за Република България като водач на лек автомобил „БМВ“ с регистрационен № ****, при извършване на митническа проверка на превозното средство е установено, че в багажника на автомобила, на мястото предназначено за резервната гума, в две черни найлонови торби, е превозвал недекларирана стока – обработен нарязан тютюн в насипно състояние – 12 000 грама.

За извършената проверка е съставен протокол за извършена митническа проверка №М89/13.01.2016 година и АУАН №26/13.01.2016 година, въз основа на който е издадено и оспореното НП.

РС е потвърдил НП като е приел, че в производството по установяване на административното нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, а описаното деяние съответства на правната квалификация, определена от наказващия орган. С оглед на събраните доказателства, е приел за доказан факта, че съставените в хода на проверката документи са били преведени на О.К. и същия е бил наясно с извършваната спрямо него административнонаказателна процедура. Счита, че размерът на наложеното административно наказание е в границите на чл.233 ал.3 от ЗМ и с оглед тежестта на извършеното, е справедлив.

Решението е правилно.

В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е установена коректно. Издирено е приложимото материално право, което е съпоставено с правната квалификация на деянието, извършена от административнонаказващия орган. Направен е анализ на всички релеванти факти.

            Настоящият касационен състав приема за неоснователен основния аргумент в касационната жалба – че с липсата на превод на турски език в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на О.К., обуславящо незаконосъобразност на НП.

В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Ето защо, субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55 ал.3 от НПК с която вече, в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на митническите служители, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че касаторът, макар и турски гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено НП. Нарушението е констатирано на 13.01.2016 година с АУАН, който г-н К. е подписал. Въз основа на АУАН било издадено и  процесното НП, оспорено пред РС – Малко Търново, по надлежния ред.

От събраните пред РС доказателства се установява, че актосъставителят Г. владее основни думи и фрази на турски език, които му позволяват, в достатъчна степен, да разяснява основни задължения. Отделно от това, проверяващите са използвали помощта на И.А.А., която е превела на К. необходимата информация, с което е спомогнала същия да се запознае със съставените актове. В административната преписка се съдържат данни, посредством които може да се идентифицира лицето, извършило превода. Видно от превода на писмените обяснения, написани на турски език (лист 82 от н.а.х.д. №176/2016 година), К. напълно е разбрал какво е извършил. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалният представител на нарушителя, че липсата на специално назначен преводач при съставянето на АУАН е накърнила правото му на защита.

Законосъобразно РС е преценил, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, а деянието е установено по несъмнен начин.

По изложените съображения, на основание чл.220 във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 54/30.11.2016 година по НАХД № 176/2016 година на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: