Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр.Бургас, 567 / 2012г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 210 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.118 и сл. от КСО.

Жалбоподателят Ж.Н.И. *** е оспорил решение № 4/12.01.2012г. на директора на РУ„СО” Бургас с което е оставено в сила разпореждане №620816/10.10.2011г., с което на основание §4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

В съдебно заседание се явява лично, поддържа жалбата и иска оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Жалбоподателят е подал заявление на 21.09.2011г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представил пет удостоверения образец УП-2, относно придобития от него трудов и осигурителен стаж.

С разпореждане №620816/10.10.2011г. ръководителят на ПО при РУ „СО” Бургас е отказал на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4 по ал.1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на КСО с мотива, че не следва да се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст по ал.1 на §4, тъй като жалбоподателят няма навършени 52 години за първа категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. На същият не следва да се отпуска пенсия и на основание ал.2 и ал.3 от §4, тъй като съгласно разпоредбата стажът като минен спасител се превръща по реда на чл.104, ал.3 от КСО, но не се признава за положен, при условията на чл.104, ал.3 от КСО, поради което Ж.И. няма 10 години положени при условията на чл.104, ал.3 от КСО.

Към датата на заявлението, жалбоподателят има навършени 49 години. От приложените документи за осигурителен стаж, на административният орган е определил на Ж.И. 11години и 17 дни стаж от първа категория при условията на чл.104, ал.3 от КСО и 07 години 11 месеца и 11 дни от трета категория.

В стажа - 11 години и 17 дни от първа категория труд, определен за превръщане при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО е включено времето от 15.06.1990г. до 02.02.1992г. – 01 година 07 месеца и 18 дни – труд положен на длъжност "минен спасител".

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на РУ„СО” Бургас, който с обжалвания административен акт е оставил разпореждането в сила и фактически е отхвърлил жалбата.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването му, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните основания. Обжалваният акт обаче противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Спорът между страните по настоящото дело е следва ли осигурителния стаж на жалбоподателя като минен спасител освен да се превръща по реда на чл.104, ал.3 от КСО и да се признава за положен, при условията на чл.104, ал.3 от КСО.

Трудът на минните спасители до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр.68 от 2006г.) следва да се счита за положен при условията на чл.104, ал.3 КСО по силата на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на този закон. С това правило законодателят е разпоредил трудовият стаж на минните спасители да се превръща при условията на чл.104, ал.3 КСО защото е приел, че до тогава този труд е бил полаган при тези условия и затова като трудов стаж следва да бъде превръщан при тези условия. След като трудовият стаж на минните спасители се обхваща от правилото на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО, следва да се счита, че е положен при условията на чл.104, ал. 3 КСО. Едва ли законодателят би разпоредил този трудов стаж да се превръща при условията на чл.104, ал.3 КСО, ако не го признава за положен при тези условия. Обратното тълкуване възприето от административният орган обезмисля разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО. В този смисъл съдът намира тълкуването направено от административният орган на тази разпоредба във вр. с чл.104, ал.3 КСО за несъответно на точният й разум, който законодателят е вложил, поради което изводите му обосновали обжалваното решение са неправилни. От това следва, че и решението на директора на РУ„СО” Бургас е неправилно поради противоречие с материалният закон. Пенсионната преписка на основание чл.173, ал.2 от АПК следва да се върне на административният орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателят.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

               

ОТМЕНЯ решение № 4/12.01.2012г. на директора на РУ„СО” Бургас с което е оставено в сила разпореждане №620816/10.10.2011г., с което на основание §4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на КСО на Ж.Н.И. *** е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на административния орган за продължаване на административното производство, съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

СЪДИЯ: