Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                 08.04.2010г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на десети март две хиляди и десета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 20 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на ЕТ „Плам – П.П.” със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.П. против Решение № 112/24.11.2009г., издадено от директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 654/18.09.2009г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – гр.Бургас”. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А., която поддържа заявената претенция, сочи доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – Директорът на РУ „СО” чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Ч. оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез решаващия административен орган в срока по чл.118, ал.1 от КСО от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 545/24.08.2009г., издадена от директора на РУ „СО” – гр.Бургас е разпоредено извършването на пълна финансова ревизия по разходите на ДОО за ЕТ „Плам – П.П.”, която завършва с издаването на ревизионен акт за начет вх.№ 1/28.08.2009г., обхващащ периода от 01.12.2000г. до 04.08.2009г. По време на ревизията е установено, че търговецът е изтеглил неправомерно и изплатил на М. Д.Д. парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в размер на 21,31 лева и е издал документ, въз основа на който лицето К.С.П. е използвала помощ за профилактика и рехабилитация в размер на 367,60 лева. Върху сумите е начислена лихва за просрочие в размер на 37,03 лева и 833,84 лева. За да постанови този резултат органът по разходите приема, че обезщетението за М.Д. от 21,31 лева е изтеглено след като детето, за отглеждането на което се дължи е навършило 2-годишна възраст и отрича осигурителните права на лицето К.П., която е ползвала обезщетение за санаториално лечение въз основа на издадена от търговеца служебна бележка с невярно съдържание. За събиране на сумите е издадено разпореждане № 654/18.09.2009г., което е оспорено пред директора на РУ „СО” – гр.Бургас. Постановено е потвърдително решение.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че осигурителят ЕТ „Плам – П.П.” е издал служебна бележка изх.№ 58/26.02.2004г. в уверение на това, че лицето К. С.П. от ***  е осигурена за всички осигурени социални рискове, работи във фирмата от 01.03.2002г. и продължава да работи на пълно работно време без прекъсване на осигурителния стаж през последните 6 месеца. Не се спори между страните в процеса, че въз основана на тези данни П. е ползвала парично обезщетение в размер на 367,60 лева за санаториално лечение в „ПРО” ЕАД – клон Павел баня – Оздравителен комплекс „Павел баня” за периода от 09.03.2004г. до 23.03.2004г. Видно от представените по делото извлечения от осигурително досие на Пеева, от регистъра на трудовите договори в ТД на НАП – гр.Бургас и от разплащателните ведомости трудовото правоотношение с нея е прекратено, считано от 01.01.2004г. и към момента на предоставените услуги по профилактика и рехабилитация тя не е имала осигурителни права.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.2, б. „б” от КСО осигурените лица за всички осигурени социални рискове имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация. Условията и редът за получаване на тези помощи са уредени в Инструкция № 1/10.01.2002г. на НОИ за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация в редакцията, обн. в ДВ, бр.13/2002г. Според чл.2, ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт ползването на тези помощи е поставено в зависимост от наличието на 6-месечен непрекъснат осигурителен стаж, непосредствено преди постъпване в санаториалното заведение. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от инструкцията цитираното обстоятелство се удостоверява с нарочен документ, който установява осигурителните права на лицето. В настоящия случай е безспорно установено, че правопораждащият документ е издадената от ЕТ „Плам – П.П.” служебна бележка изх.№ 58/26.02.2004г., в която се сочи, че Пеева работи в предприятието на търговеца от 01.03.2002г. и продължава да осъществява трудови функции без прекъсване на осигурителния стаж през последните 6 месеца. Това удостоверяване се опровергава от фактическите данни, обективирани в регистъра на трудовите договори в ТД на НАП – гр.Бургас, според който трудовото и осигурително правоотношение с едноличния търговец е прекратено на 01.01.2004г. Неоснователно е възражението на оспорващия, че датата 26.02.2004г., посочена в служебната бележка визира само нейното издаване. Дори да се приеме за достоверно това твърдение, то не повлиява извода за неправомерно използвано обезщетение, тъй като към момента на усвояването му не са налице материалноправните предпоставки за това. Аргумент в подкрепа на това разбиране съставлява признанието на оспорващия, записано в обстоятелствената част на жалбата, че трудовият договор на П. е прекратен от 01.01.2004г. и „вписването на 6 месеца е фактически абсолютно вярно към дата 31.12.2003г.”. При това положение не съществува съмнение, че към момента на предоставените услуги по профилактика и рехабилитация К.П. не е имала осигурителни права и изтегленото от нея парично обезщетение съставлява неправомерен разход. Обстоятелството, че в периода 09.03.2004г. – 20.03.2004г. Пеева е самоосигуряващо се лице означава, че правото й на обезщетение може да бъде упражнено на това основание, но само в случай, че същата е заплатила без прекъсване вноските към ДОО за всички осигурени социални рискове, а настоящият казус не е такъв.

Жалбата в частта, в която се оспорва изтегленото в повече обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, е бланкетна и не съдържа фактически и правни доводи, които съставляват основание за отмяна на процесното решение.

Като е формирал аналогични на изложените мотиви, директорът на РУ „СО” – гр.Бургас е постановил законосъобразно решение, жалбата срещу което се явява неоснователна.

 

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Плам – П.П.” със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.Р.П. против Решение № 112/24.11.2009г., издадено от директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 654/18.09.2009г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – гр.Бургас”.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:………………………