ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2009, 06.04                                                                     град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                      VІ Административен състав

На шести април                                                   две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.А.

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия А.

Административно дело номер 20 по описа за 2009 година

 

На именното повикване в 15.15 часа се явиха:

 

Ищецът Д.Г.Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат К., надлежно упълномощен. Представя пълномощно.

За ответника по иска – ОД на МВР – гр. Стара Загора, редовно призован, се явява юрисконсулт Р., надлежно упълномощен. Представя пълномощно.

В залата се явява и призованият свидетел Б.В.Х..

СТРАНИТЕ: Няма пречки да се даде ход на делото.

 

На основание чл. 142, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора.

 

АДВОКАТ К.: Поддържам исковата молба с направеното към нея допълнение от 27.02.2009 година. Това допълнение е във връзка с постъпил писмен отговор на ответника и твърдяните в него обстоятелства. За да приключа с доказателствените искания, считам, че представените с писмения отговор на ответника доказателства на страници 18, 19 и 30, относно предишни задържания на ищеца, са неотносими по делото и моля същите да бъдат или извадени от делото и да не ги приемате като доказателства по делото.

Същевременно, за да изчерпя въпроса за доказателствените искания, съобразно депозираната от мен молба на 27.02.2009 година, моля да допуснете двама свидетели – С.П., присъствал и заедно задържан с ищеца на процесната дата в Районно управление на МВР – гр. Стара Загора, както и адвокат Т.Т., която аз помолих да се ангажира и тя е контактувала със служители на РПУ – гр. Стара Загора по повод задържането на ищеца и неговите приятели.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Оспорвам исковата претенция.  Поддържаме отговора, който сме подали, ведно с приложените към него доказателства. Моля същите да бъдат приети като такива по делото.

Що се отнася до направеното искане за събиране на свидетелски показания от страна на Т.Т. и С.П., имам възражение по отношение на Т.Т. до толкова, до колкото същата не е присъствала  на самото задържане и като такава няма преки и непосредствени впечатления от събитията, станали в РПУ – гр. Стара Загора.

Нямам други доказателствени искания.

 

С оглед правилата на ГПК и след като изслуша становището на страните, съдът ги прикани към споразумение.

 

АДВОКАТ К.: Считам, че няма пречка да се споразумеем. Склонни сме да се споразумеем ако другата страна се съгласи да ни плати разноските, които претендираме или поне половината от претенцията за неимуществени вреди.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам пълномощно да подписвам  споразумения.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата от значение за спора, както и предвид изразеното нежелание на страните да постигнат споразумение на основание чл. 145, ал. 3 във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА обстоятелствата по делото.

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение, от които първият за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в преживени отрицателни емоции и психични страдания, психично-емоционален стрес и дискомфорт, емоционално и здравословно отражение върху психиката, неразположение и неудобство от незаконното задържане, вследствие на незаконосъобразна заповед за задържане на ищеца №637/20.12.2007 година, издадена от Б.Х. – помощник оперативен работник при РПУ – гр.Стара Загора.

Вторият иск представлява претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 206 лева, изразяващи се в направени разходи за доплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, разходи за заплащане на държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева и разходи за комисионна на банката в размер на 1 лев.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.12.2007 година в 03.00 часа през нощта е бил задържан от служители на РПУ - гр. Стара Загора. На следващия ден по обед му е била връчена въпросната заповед за задържане, поради което фактически реалното му задържане е продължило 33 часа, вместо 24 часа. Посочва, че от това неправомерно задържане, чието основание е Заповед №637, която по съдебен ред е отменена като незаконосъобразна, произтичат преживяните от него отрицателни емоции и психични страдания, както и претендираните имуществени вреди, тъй като с оглед на задържането е било необходимо да ангажира адвокат.

Ответникът, в отговора по исковата молба, навежда довод за нередовност на исковата молба, поради недостатъчно индивидуализиране на ответника, чрез законния му представител и адреса за призоваване. Тези нередовности от една страна са несъществени, тъй като ответникът е получавал съобщения, въпреки лисата на такава индивидуализация, освен това в молбата-уточнение от 27.02.2009 година ищецът е отстранил тази нередовност.

По основателността на исковата молба ответникът е посочил, че имуществените вреди, представляващи адвокатски хонорар на наетия от ищеца адвокат по повод издаването на незаконосъобразната заповед за задържане, са определени от Административния съд – гр. Стара Загора въз основа на доказателствата, които към този момент настоящият ищец е представил и са изплатени от ответника по настоящото производство. Твърди, че претенцията за довнасяне на още 200 лева към вече изплатените за същия ангажимент на адвоката хонорар е дописана в пълномощното и придружаващия го договор за правна помощ много по-късно.

По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 5 лева, в отговора си ответникът е посочил, че тази претенция не произтича от незаконосъобразността на заповедта за задържане, а представлява държавна такса за извършена услуга и в този смисъл е неоснователна. Със същите аргументи ответникът се е отнесъл към претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 1 лев, произтичащи от заплащане на комисионна на банката.

По отношение на претенцията за заплащане на неимуществени вреди, в отговора си ответникът е навел аргументи също за неоснователност на тази претенция. Посочил е, че състоянието на притеснение и съпровождащите го негативни психични състояния, свързани с незаконосъобразното задържане, подлежи на доказване, каквото към настоящия момент не е направено. Освен това навежда възражения, че не са представени от ищеца доказателства за твърденията му по отношение състоянието на помещението за задържане, находящо се в РУ на МВР – гр. Стара Загора.

Ответникът твърди още, че неоснователно е и твърдението на ищеца за неуведомяване на посочения от него адвокат. Като доказателство навежда саморъчно написаното от ищеца в декларацията си при задържането, че адвокатът е уведомен.

Ответникът се противопостави и на разпита на полицейския орган Б.Х. с аргумента, че той вече е разпитан по адм. дело №75/2008 година на Административен съд – гр. Стара Загора и с оглед процесуална икономия не е необходимо същият да бъде отново разпитан. С тези аргументи ответникът иска предявеният иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а процесуалният ред е чл. 203 и сл. от АПК.

 

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

УКАЗВА на страните, че всеки от тях носи доказателствена тежест за установяване и доказване на фактите и обстоятелствата, които твърди съответно в исковата си молба и в отговора по нея.

 

На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изложат становищата си във връзка с дадения тук доклад, както и да предприемат съответни процесуални действия.

 

АДВОКАТ К.: Разбрах каква е доказателствената тежест, която ми е указана от съда. Направили сме доказателствени искания в тази връзка. Нямам забележки по доклада на съда.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам възражения по направения доклад. Ясно ми е каква е доказателствената тежест, която ни е указана от съда.

 

СЪДЪТ прикани страните към постигане на споразумение.

АДВОКАТ К. Не можем да се споразумеем.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам пълномощия за сключване на спогодба.

 

На основание чл. 146,  ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника по иска писмени доказателства, подробно описани в отговора му по исковата молба, входирана  в съда с №1050/12.02.2009 г., както и писмо, наречено молба от ОД на МВР – гр. Бургас с рег. №6215/04.03.2009 г.

ПРИСТЪПИ към събиране на допуснати доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

ВЪВЕДЕ в залата тримата допуснати свидетели. СНЕ самоличността им:

 

Б.В.Х. – 40 години, неосъждан, без дела и родство със страните, служител на ответника по иска.

 

С.Д.П. – 27 години, осъждан, без родство със страните.

Имам облигационен спор с настоящия ответник по иска.

 

Т.Т.Т. – 34 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

Ищецът е мой клиент по други дела.

 

СЪДЪТ предупреди тримата свидетели за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

 

СЪДЪТ отстрани от залата свидетелите Х. и П.

 

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Т.

 

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Познавам ищеца. Преди година и половина, края на 2007 година, 21 декември, бях ангажирана във връзка със задържането на ищеца и негов приятел в РПУ – гр. Стара Загора, като бях препоръчана от колегата К., който в момента отсъстваше от страната. Обади ми се по телефона едно момиче, което дойде в кантората, представи ми се като приятелката на С. Обясни ми, че е намерила моя телефон, взела го е от К. Обясни ми също, че С. и Д. *** Загора и е силно притеснена от този факт и ме моли да се заема със случая. Обадих се в РПУ – гр. Стара Загора, където след многократни обаждания ме свързаха с дежурния, който отговаряше за случая. Потвърдиха, че в действителност има такива лица задържани в ареста, след което аз попитах да ме изчакат или кога е нужно да отида и какви действия ще се извършат по отношение на тях. Дежурният отговори, че никакви действия няма да бъдат извършвани с тези лица и не е нужно моето присъствие в качеството ми на адвокат. Увери ме, че ще бъдат освободени на другия ден.

Точно три пъти звънях, преди да успея да се свържа с дежурния.

Не мога да се сетя как се казваше този полицай с когото разговарях.

Казаха ми, че лицата са задържани и нищо няма да правят.

Д.Д. не ми се е обаждал. Ангажира ме приятелката на С., който е свидетел по настоящото дело.

 

Свидетелката Т. беше освободена от залата.

 

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Б.Х.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: От както е бил доведен Д. в РПУ не съм работил с него. Аз работих с него около обяд на деня, в който съм постановил заповедта за задържане.

Причините за това задържането са, че колегите, които са работили с него, ми казват, че дават различни обяснения, защо са в града. Второ, до колкото разбрах, са спрени за проверка късно през нощта. Трето, лицата са криминално проявени и по данни на колеги от гр. Бургас същите се занимават точно с такива кражби, по които работя аз, а по същото време в гр. Стара Загора имаше множество извършени такива кражби.

Когато издадох заповедта за задържане към този момент за конкретното лице, което е ищец, нямаше данни да е извършил престъпление с квалификацията, която е посочена в заповедта.

Аз съм работил от момента на издаване на заповедта с ищеца, затова съм посочил този час. С издаването на заповедта аз нося отговорност за лицето от този момент насетне и не мога да нося отговорност за това, какво се е случвало с него в по-ранен час.

Дадох възможност на задържания, тъй като той сам пожела лично да уведоми адвоката си. Беше му предоставен личния му телефон.

Помещението за задържане представлява стая 5-6 кв.м. Помещението е осветено, с дървени пейки и врата, представляваща метална решетка, както и прозорец.

Не мога да отговоря на въпроса, тъй като беше отдавна и не си спомням как се е държал ищецът, докато работех с него.

Не си спомням дали е бил иззет мобилният телефон на ищеца. Ако го има в протокола за обиск, значи е бил иззет.

 

Съдът освободи свидетеля Х. от залата.

 

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля С.П.

 

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Бяхме заедно с Д. през 2007 година, декември, връщахме се от гр. София. Това стана около 3 часа сутринта. Спряхме да се освежим в гр. Стара Загора. Спря ни патрулна полицейска кола на тръгване, провери ни документите и ни прибра в управлението. Казаха ни, че дежурният офицер ни вика в управлението. Ние бяхме трима човека, двама от нас се качиха в патрулката и един полицай влезе при Д.. Ищецът не беше в патрулката, той шофираше колата, с която се предвижвахме, при него влезе полицай. Заведоха ни в управлението и дежурният офицер ни питаше какво сме направили. Ние обяснихме, че се връщаме от гр. София, че са ни спрели и са ни отвели в МВР. Не помня как се казваше дежурният офицер, с който разговаряхме. Там ни разделиха. Стояхме в един коридор тримата, на разстояние един от друг. Коридорът е в управлението. Разделиха ни на 6-7 метра един от друг. Престояхме така до 12 и нещо на обяд на следващия ден. Към 10.30 часа ни вързаха с белезници за парно и за стол – обикновен. Към 12.30 часа ни пуснаха заповед за 24-часово задържане, която ни връчиха и ни предявиха за подпис.

След като ни връчиха заповедта, звъннах на моята приятелка. Телефонът ми беше в джоба ми. Телефонът ми до обяд беше у мен, беше ми отнет, след като се обадих на приятелката ми. До 12.00 часа никой не е работил с нас.

След това ни закараха в килиите. Това е помещение – дълъг и тесен коридор около 4 метра и половина. Вътре има пейка и коридорът е толкова широк, че като се седне на пейката не е възможно да си изпъна краката. Няма лампа, тъмно е вътре. На 1 метър от това помещение има  тоалетна и страшно много миришеше на урина. В килията престояхме до другия ден до обяд.

През това време никой не е работил с нас. Дойде адвокат докато бяхме в коридора. Сутринта се обадих на мой приятел, който е местен и му казах, че съм задържан в управлението и той ми е изпратил адвокат, който не бе допуснат. Зная за това, тъй като килията, в която бяхме задържани, има прозорец, който граничи с входа на управлението и чух разговора на този адвокат. Той не беше допуснат и по-късно се върна с храна, която ни предаде.

Мисля, че адвокатът дойде след обед.

10 дни преди случката Д. се сгоди и като заминахме за гр. София те постоянно поддържаха контакти по телефона и в кръга на шегата тя му правеше намеци да не си е забравил зарядното, да й каже къде е бил. След като ни задържаха обаче, той си изключи телефона и не можа да й даде обяснение къде е бил, което стана причина да се разделят.

Като види полицейска кола, като го спрат за проверка, се стресира.

Той мислеше да тегли кредит и да става съдружник с някакъв негов познат, но се отказа по тази причина, защото работата в предстоящия бизнес го свързваше с преминаването през гр. Стара Загора, тъй като на това задържане, за което стана дума, шефката на Криминална полиция ни каза да не сме стъпвали повече там. По това, че е шеф на Криминална полиция съдя от факта, че нареждаше на всички полицаи, които работиха по задържането.

По време, когато иззеха моя телефон, по същото време иззеха телефона и на ищеца.

Колата, с която пътувахме не знам чия собственост е, тъй като не съм виждал документ за собственост, но мислех, че е на ищеца.

Д. работеше в автосервиз винаги когато имаше работа в този сервиз. От 6-7 години работеше в този сервиз.

Д. работи и при баща си, който отглежда животни.

 

СЪДЪТ освободи свидетеля П.

 

АДВОКАТ К.: Представям списък по чл. 80 от ГПК за адвокатски хонорар.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме доказателствени искания.

Не можем да постигнем споразумение.

 

С оглед направените изявления, съдът констатира, че между страните не може да се постигне спогодба, а от друга страна са изчерпани доказателствените искания и на основание чл. 149, ал.1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

 

АДВОКАТ К.: Моля да уважите предявената претенция и да присъдите направените разноски.

Подробни съображения ще изложа в писмени бележки.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан и да ни присъдите направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Подробни съображения ще изложа в писмени бележки.

 

Съдът приема делото за разяснено, поради което и на основание чл.149, ал. 2 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ДАВА възможност на процесуалния представител на ищеца да представи писмено становище в 10-дневен срок.

ПРЕДОСТАВЯ същата възможност и на процесуалния представител на ответника, като за него срокът е 12-дневен.

Уведоми страните, че ще се произнесе с решение съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 16.00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: