Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         1007                            26.05.2016 година                           гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  Г. РАДИКОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Д., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 209 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от В.С.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против решение № 1785/16.12.2015 г., постановено по НАХД № 4478/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е потвърдил наказателно постановление № НП-7412/10.07.2015 г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено на касатора В.С.Д. административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на посочената в НП дата автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на пътен участък, регулиран с пътен знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране, с което е създал пречки за движението на останалите МПС. Намерил е за неоснователни възраженията за несъставомерност на деянието. Счел е, че посоченото в акта и в наказателното постановление нарушение е виновно извършено и безспорно доказано, а наложената на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП глоба е в установения от закона размер.

Решението е правилно.

С нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. В конкретния случай управляваният от касатора Д. автомобил е бил паркиран в нарушение на тази забрана, на място, обозначено с пътен знак В27. Автомобилът е бил паркиран на пътното платно и обективно е препятствал движението на останалите МПС. Следователно, налице е хипотезата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба, досежно момента на поставяне на знака В27. Знакът е отбелязан върху представената по делото схема на пътните знаци, а пътният участък на ул. „Фердинандова“, където е поставен, е въведен в експлоатация със Заповед № 1193/19.05.2015 г., в сила от 21.05.2015 г., т.е. преди извършване на деянието на 04.07.2015 г. Доколкото се касае за продължено нарушение и неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го прекратява- в случая до преместването му със специализирания автомобил, не би могло да се приеме, че установените в чл. 34 от ЗАНН срокове са изтекли, поради което доводите на касатора в този смисъл също са неоснователни.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, респ. наказателното постановление. Ето защо обжалваното решение, като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 1785/16.12.2015 г., постановено по НАХД № 4478/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.