ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер          250                     дата 17 февруари 2012 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 17 февруари 2012 год., 

в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 209  по описа за 2012  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ„С.Ч.” ЕООД, ЕИК 119087881, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от С.Г.Ч. против Решение №10/11.01.2012 год.,. издадено от Директор на Дирекция „ОУИ” – Бургас, с което е отказано исканото спиране на предварителното изпълнение на РА №02-1101660/12.12.2011г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва се, че в случая не дължи обезпечение предвид факта, че са допуснати фрапантни нарушения от страна на ревизиращия орган при изготвяне на ревизионен акт №02-1101660/12.12.2011г. Навеждат се доводи, че жалбоподателят е неограничено отговорен до размера на цялото си имущество, поради което дължимите вземания винаги могат да бъдат събрани в пълен размер, а допускането на предварителното изпълнение води до съществено накърняване на имуществените му интереси. Иска се спиране изпълнението на ревизионен акт (неправилно посочено като доклад) №1101660/21.11.2011г. за определените в него задължения за данъци до произнасяне на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас по същество по подадената жалба по административен ред.

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение №10/11.01.2012 год. издадено от Директор на Дирекция „ОУИ” – Бургас е отказано исканото спиране на предварителното изпълнение на РА №02-1101660/01.12.2011г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас.

Установява се по делото, че с оспорения ревизионен акт са установени дължими от жалбоподателя данъчни задължения в размер на 42 812,23 лв., от които задължения за ДДС в размер на 18 883,32 лв. и лихви 4 579,70лв; задължение за ДДФЛ в размер на 16 093,94 лв. и лихва 3 255,27 лв. Видно от представеното по делото копие от жалбата (л.14 и сл.) РА е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция “ОУИ” на ЦУ на НАП гр.Бургас, като дружеството - жалбоподател е сезирало директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-Бургас с искане за спиране на предварителното изпълнение на РА №02-1101660/12.12.2011г. Към жалбата не са приложени доказателства, а във връзка с искането не е предложено обезпечение по смисъла на чл.153, ал.4 от ДОПК.

С оспорваното понастоящем Решение директорът на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас е постановил отказ за спиране на изпълнението на РА №02-1101660/12.12.2011г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, в мотивите на което е посочил, че в постъпилото от жалбоподателя искане за спиране пред директора на Дирекция „ОУИ” Бургас не се съдържа предложение за обезпечение, чийто размер да покрива главницата и лихвите по ревизионния акт в обжалваната им част. Също така липсват данни за предприети от страна на публичните изпълнители действия по обезпечаване на установените с РА и обжалвани по административен ред задължения за данъци.

Решението е правилно.

Общият принцип в производството по обжалване на данъчни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение – чл.153, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.153, ал.2 от ДОПК изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана, а съгласно ал.3 искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Съгласно чл.153, ал.4 от ДОПК – решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал.3 на същата правна норма. При тази преценка административният орган се ръководи от принципа на съразмерност на представеното обезпечение с обжалваното данъчно задължение по РА, както и дали обезпечението отговаря на законовите изисквания, за да бъде годно такова.

Предвид липсата на доказателства за наложено обезпечение, както и данни за направено предложение за обезпечение, правилно директорът на Дирекция „ОУИ” е отказал да спре предварителното изпълнение на РА, като е приел, че установените задължения за данъци не са обезпечени към момента на искането по смисъла на разпоредбата на чл.153, ал.3 вр. ал.4 от ДОПК, даващо основание за спиране изпълнението на обжалвания пред него РА. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за посочените по-горе обстоятелства, като от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било такива за изпълнение условието на чл.153, ал.3 от ДОПК.

Следва да се отбележи, че изложените в жалбата възражения досежно допуснати в хода на ревизионното производство нарушения са такива по издаването на РА №02-1101660/ 01.12.2011г., на гл.инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, но същите са неотносими към предмета на настоящото дело, чиито правнозначими факти са обвързани с преценка на обезпечение по установено публично задължение, но не и с преценка за реда и начина на проведеното ревизионно производство.

На основание изложените мотиви не са налице основания за отмяна на Решение №10/11.01.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, същото е законосъобразно, а жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.153, ал.7 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„С.Ч.” ЕООД, ЕИК 119087881, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Г.Ч. №6 против Решение №10/11.01.2012 год. за отказ за спиране на предварителното изпълнение на РА №02-1101660/12.12.2011г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                               

 

 СЪДИЯ: