Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 23.03.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС ВЪЛКОВ

  ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                2. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 209 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на СД ”Желер  - Янчев и Янчева”, в ликвидация, с БУЛСТАТ 102040610, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, ул.”Богориди” № 19, представлявано от ликвидатора Жельо Георгиев Янчев, подадена чрез процесуалния представител адв. Диана Вълчева, против решение № 2221, постановено по н.а.х.д. № 4264 по описа на БРС за 2010г., с което е потвърдено наказателно постановление № 26285-О-0018397/22.04.2010г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 261, ал.1 от същия закон.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и необосновано. В жалбата се излага довод, че потвърденото наказателно постановление и АУАН, въз основа на който то е издадено, са съставени при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в тях не е посочено, че събирателното дружество е в ликвидация. В тази връзка се  твърди, че в разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО е установено задължение за подаване на годишна данъчна декларация единствено за действащи търговци, но не и за прекратени дружества в ликвидация, каквото е касаторът. Навеждат се и доводи за маловажност на нарушението и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, предвид наличието на материалноправни предпоставки за приложението на чл.28, б.”а” от ЗАНН, които не са били взети предвид от административнонаказващия орган и от първоинстанционния съд. Иска се от съда да отмени оспореното решение на основанията, изложени в жалбата. Не се ангажират нови доказателства. Касаторът, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура пледира решението на Бургаския районен съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не споделя съображенията на касатора за маловажност на нарушението предвид липсата на настъпили общественоопасни последици.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № 26285-О-0018-3-97/22.04.2010г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 261, ал.1 от същия закон. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 0018397/22.04.2010 г., съставен от инспектор по приходите в Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, на СД” Желер  - Янчев и Янчева” за това, че дружеството не е спазило законоустановения срок до 31.03.2010г. за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за календарната 2009г., деяние, квалифицирано в АУАН като нарушение на същата законова разпоредба.

За да постанови оспореното решение, районният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и в наказателното постановление, позовавайки се и на другите доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че с деянието си СД” Желер  - Янчев и Янчева” е нарушило чл.92, ал.2 от ЗКПО. Предвид това приемайки, че дружеството законосъобразно е било санкционирано на основание на чл.261, ал.1 от ЗКПО, районният съд е постановил правилен съдебен акт като е приел, че размерът на имуществената санкция, наложена на касатора в предвидения по закон минимум, следва да бъде потвърден. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че са били налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на извършеното от него административно нарушение по съображения, че липсата на общественоопасни последици за държавата и на нанесени  вреди за фиска вследствие на извършеното нарушение обуславя неговата по-ниска степен на обществена опасност в сравнение  с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В случая обстоятелството дали са настъпили конкретни вреди от неизпълнението на задължението, установено в чл.92, ал.2 от ЗКПО, е ирелевантно при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение, защото самото то е формално. Съставът на административно нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО  не включва настъпване на вредоносни последици от неспазване на задължението за подаване на годишна данъчна декларация в законоустановения срок. Достатъчно е да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на задълженото лице по ЗКПО. В случая ирелевантен е и фактът, че дружеството е закъсняло при подаване на годишната си данъчна декларация само с 22 дни, защото законодателят не е обусловил налагането на наказание в зависимост от времето, с което данъчно задълженото лице е просрочило изпълнението на задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО. По същата причина без значение е и обстоятелството, че дружеството не е извършвало дейност години наред, включително и през 2009г., както и че е прекратено с решение на съда – разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО не предвижда хипотези на освобождаване на задълженото лице от задължението му за подаване на годишна данъчна декларация. Такава хипотеза е предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен финансов отчет. Тя е установена в чл.92, ал.4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в т.1 и т.2 на същата разпоредба. Неоснователно е и твърдението на касатора, че нарушението е маловажно, защото е извършено за първи път от него. Видно от формулировката на чл.261, ал.1 от ЗКПО, в нея е установен именно състав на административно нарушение, допуснато за първи път от данъчно задълженото лице, а за повторно извършено нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, е предвиден състав на административно нарушение в ал.2 от същата разпоредба.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Не се установиха наведените от касатора касационни основания за отмяна на оспореното решение на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2221 на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4264 по описа на БРС за 2010г.

Решението е окончателно.

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                            

                                           2./