Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1877                         29.10.2018г.                    гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                      VІІ-ми състав

На шестнадесети октомври                         две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2093 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по постъпила жалба от М.М.Д.,***, против решение № 1040-02-88/16.07.2018г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021-00-5608-2/11.06.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.54г, ал.4 от КСО е разпоредено спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на лицето, считано от 01.05.2018г.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че в него не се сочат законови доводи за спиране на производството, тъй като в закона не е включено и дефинирано понятие „съмнение в действителността на трудовия договор“. Чл.54г, ал.4 от КСО съдържа известно препращане към чл.54д от същия закон, където изчерпателно са изброени конкретни хипотези при които производството по обезщетяването може да се прекрати, но там такава предпоставка няма. Освен това твърди, че в процесното решение липсват мотиви обосноваващи твърдяното съмнение. Говори се общо за всички договори на дружеството, но не конкретно за договора на жалбоподателя, което е квалифицирано като липса на мотиви. Заявява, че той е сключил валиден договор и е изпълнил трудовите си задължения. Преди сключването на този договор, той е работил при друг работодател над пет години, като работата му е била свързана с пътуване и се наложило да напусне за да е близо до болната си майка. Има над седем години непрекъснат трудов стаж, като са изплащани дължимите осигуровки, включително за безработица. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адвокат В.Г., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Д., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди оспореното решение по изложените в него съображения.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със заявление вх.№ 021-00-5608/18.12.2017г. (л.18) жалбоподателят М.Д. е отправил до директора на ТП на НОИ-Бургас, искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. В последното, наред с останалите релевантни за отпускане на социалното плащане обстоятелства е декларирал, че правоотношението му с „Венчър Крю“ЕООД, ЕИК-202120192 е прекратено, считано от 18.12.2017г., на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда (КТ).

С разпореждане № 021-00-5608-1/29.12.2017г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас (л.14), на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.12.2017г. до 17.08.2018г., в размер на 68,22 лева дневно.

С процесното разпореждане на същия орган под № 021-00-5608-2/11.06.2018г., на основание чл.54г, ал.4 от КСО е било спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.05.2018г. по изложени мотиви: При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Бургас при осигурителя „Венчър Крю“ЕООД, гр.Айтос, ЕИК-202120192, относно основанието за възникване на осигурителни права, завършила с констативен протокол № КП-5-02-00419977/29.05.2018г. и установени данни, които могат да доведат до прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица. Констатациите от проверката са изпратени до Районна прокуратура - Бургас и ТД на ДАНС-Бургас.

В преписката е представен цитирания в разпореждането констативен протокол № КП-5-02-00419977/29.05.2018г. (л.31). Видно от същия проверката на „Венчър Крю“ЕООД е започнала на 04.05.2018г. от служители на ТП на НОИ-Бургас, при която е установено, че от началото на 2017г. до момента на проверката дружеството е имало само един действащ търговски обект – питейно заведение „Арт градина“, находящо се в градската градина на гр.Айтос. При проверка на място в обекта се установило, че същият представлява ресторант със закрита и открита площ на около 700кв.м., където също се изнасят маси през топлата част на годината. В момента на работа били две от лицата с които осигурителят има безсрочни трудови договори – В. В., сервитьор и В. В., барман. По това време безсрочен трудов договор с дружеството имала и Г. П., която била в отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст. На 01.04.2018г. бил прекратен безсрочният трудовия договор с М. Х., барман. Общо от 01.01.2017г. до 31.03.2018г. дружеството имало общо четири лица назначени на безсрочен трудов договор, едното от които било в отпуск за отглеждане на дете. През този период, включително до 30.04.2018г. при осигурителя били назначени общо 27 лица на срочни трудови договори, които са продължили по-малко от 31 календарни дни. Четири такива лица били назначени през м.декември 2017г., по три през месеците юни, август, ноември 2017г. и януари 2018г., по две през месеците февруари, октомври 2017 и март 2018г. и по едно през месеците януари, март, април, май 2017г. и април 2018г. Управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството дал писмени обяснения в които заявил, че тази лица са били наети във връзка с необходимостта от поддържане на откритите площи около заведението, за които се плаща отделен наем на общината. В протокола са описани всички трудови договори сключени от „Венчър Крю“ЕООД, включително този с жалбоподателя Д. (по т.10), като е посочено, че договорът бил сключен на 30.11.2018г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, т.е. до извършване на определена работа. Длъжността била общ работник при пълно работно време – 8 часа и основно месечно възнаграждение от 460 лева. Договорът бил прекратен със заповед на 18.12.2017г. поради завършване на определената работа, като осигурителят е подал съответните уведомления по реда на чл.62, ал.3 от КТ. Посочено е също, че трудовите възнаграждения на лицата по тези договори съответстват на минималния осигурителен доход, но в информационната система на НОИ няма данни за внасяни осигурителни вноски от осигурителя от м.май 2015г. до момента на проверката. На проверяващия екип е направило впечатление, че от 27-те лица, само седем са от гр.Айтос. Останалите са от околните села, двама от Бургас и един от Карнобат. Били анкетирани шест от лицата, на които НОИ все още изплащало обезщетение за безработица. Част от анкетираните не познават собственика/управител на дружеството или посочват за такъв Ваня, която е негова майка и работи на трудово правоотношение в дружеството. Други посочват, че са почиствали други обекти, различни от обекта посочен от управителя, а именно: чистили са офиса на счетоводителя, чистене покрай градина и кафе, които нямат връзка с „Венчър Крю“ЕООД. Част от лицата не познават гр.Айтос, което води до съмнение как са достигали до работното си място. Едно от лицата първо в телефонен разговор категорично заявил, че никога не е работил в това дружество, но впоследствие си припомнил, че е работел там и попълнил анкетата. Предвид изложеното проверяващият екип достигнал до извода, че са налични подписани срочни трудови договори с посочените лица и оформен като положен от тях труд, но е изразил съмнение в действителността му, тъй като липсата на трудова дейност във връзка с чл.10 от КСО не поражда задължение за осигуряване на лицата по чл.4 от КСО. Съмненията са били породени от самия характер на извършваната работа – учудващо е наемането на толкова общи работници за поддържане на общи площи, в т.ч. и през зимни месеци, а в същото време няма наемани лица на длъжности сервитьор или готвач, които са свързани с основната дейност на осигурителя. Наетите лица са от различни населени места. Всички те са работили на срочни трудови договори, след което са подали заявления за получаване на обезщетение за безработица, които са били отпуснати по реда на чл.54б, ал.1 от КСО, което е довело до съмнението, че тези лица не са били наемани на случаен принцип или във връзка с нужда от работна ръка, а се целяло изплащане на парично обезщетения на безработица. Констатациите по протокола се подкрепят от представените по преписката писмени документи – справки и списъци на трудовите договори, писмени обяснения на управителя, анкети, извлечения от регистъра за актуалното състояние на трудовите договори, разчетно-платежни ведомости, отчетна форма за явяване на работа, трудов договор на жалбоподателя и заповед за прекратяването му.

Разпореждане № 021-00-5608-2/11.06.2018г. било връчено на М.Д. на 15.06.2018г. с пощенска пратка (л.13) и на 29.06.2018г., т.е. в законовия срок за оспорване, той подал възражение срещу него на основание чл.117, ал.1, т.2, б.”ж” от КСО, пред директора на ТП на НОИ-Бургас, който е овластен от закона да отмени разпореждането и да реши жалбите или исканията по същество (арг. чл.117, ал.3, изр.2 от КСО).  В конкретния случай, същият се е произнесъл с процесното решение № 1040-02-88/16.07.2018г., с което е потвърдил атакуваното пред него разпореждане. Горестоящият административен орган е обсъдил всички факти по случая, така както са установени в констативния протокол № КП-5-02-00419977/29.05.2018г., като се позовал на тях. Позовал се е и на разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО и е намерил, че с оспореното пред него разпореждане законосъобразно е било спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, поради което е оставил в сила разпореждането.

Решението е връчено на М.Д. на 18.07.2018г. с пощенска пратка (л.10), а жалбата до съда е подадена на 27.07.2018г., видно от входящия индекс.

 

 

 

 

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Преценката на доказателствения материал по делото, включително по отношение валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, налага становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118,  ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

 

 

 

 

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

 

 

 

 

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно  чл.54г, ал.4 от КСО – длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. В конкретният случай с цитираното разпореждане е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица с мотив при извършване на проверка от контролен орган на ТП на НОИ-Бургас при осигурителя, са установени данни, които могат да доведат до прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица, като констатациите от проверката са изпратени на Прокуратурата и ДАНС.

От доказателствата по делото е видно, че въпросният осигурител е имал 27 лица наети на срочни трудови договори за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г., като същият не е внасял осигурителни вноски от м.май 2015г. до момента на проверката. Осигурителните органи са посетили стопанисвания от „Венчър Крю“ЕООД обект и са установили, че в него няма условия за работа на толкова много лица като общи работници. Следва да се отбележи още, че жалбоподателят преди да сключи договора с това дружество е бил в дългогодишно трудово правоотношение с работодателя „БТК Комерс“, което е било прекратено на 25.11.2017г., без данни за основанието на което е било извършено прекратяването. Пет дни след това е сключен трудовият договор с „Венчър Крю“ЕООД на 30.11.2017г., който е прекратен на 18.12.2017г. поради завършване на работата, т.е. е използван благоприятния режим за получаване на обезщетение за безработица, а не този по чл.54б, ал.3 от КСО. Поради това може да се заключи с голяма вероятност, че трудовият договор с „Венчър Крю“ЕООД е бил сключен и прекратен непосредствено след това, именно с цел получаване на значително по-висок размер на обезщетението за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО.

В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя „Венчър Крю“ЕООД в регистрите на НАП и сключените трудови договори. Това от своя страна безспорно е нужно, за да се отговори на въпроса има ли въобще жалбоподателя право на обезщетение за безработица, съответно какъв трябва да е неговия размер. От друга страна, макар и формално М.Д. да има правен интерес за подаване на настоящата жалба, спиране изплащането на паричното обезщетение за безработица безспорно охранява и неговите интереси, доколкото ако се установи, че това обезщетение е отпуснато неправомерно, може да се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице достатъчно данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, или поне до намаляване на неговия размер.

Поради това правилно е било спряно производството по изплащането на обезщетението за безработица, съответно решението, с което е потвърдено разпореждането за спиране е законосъобразно и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Д.,***, против решение № 1040-02-88/16.07.2018г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021-00-5608-2/11.06.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.     

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: