Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е 

№ 893 

 

гр.Бургас, 07 август 2009г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №208 по описа за 2007 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на гл.Х, раздел І от АПК във вр. с чл.118 и сл. от КСО.

Жалбоподателят Н.Г.Ч. *** е оспорил решение № 53 от 22.06.2006г. на директора на РУСО – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 420/02.05.2006г. на ръководителя на Осигуряване за безработица при РУСО – Бургас, с което е разпоредено възстановяването на получените от жалбоподателят парични обезщетения за безработица за периода от 03.07.2003г. до 02.01.2004г. в размер на 840 лева, заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на узнаване до окончателното погасяване на задължението.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и  иска от съда да отмени атакуваното решение. В с.з. поддържа жалбата и иска да бъде прекратено делото поради изтекла погасителна давност по чл.115, ал.1 от КСО, а в условията на евентуалност да бъде отменено обжалваното решение.

            Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

            По жалбата е било образувано административно дело № 716/2006 година по описа на Окръжен съд Бургас. По делото е постановено решение № ІІ-252 от 16.11.2006г., с което е отменено обжалваното решение на директора на РУСО – Бургас.

С решение № 3272 от 29.03.2007г. постановено по адм.д. № 27 от 2007г. ВАС е отменил решението на Бургаски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от състав на Административен съд Бургас. Предвид указаното в решението на Върховният административен съд е образувано настоящото дело. С определение от 16.05.2007 година делото е спряно до приключване на съдебното производство по гр.д. № 1417/2005г. на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС.

С решение от 04.09.2003г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Карнобат на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 03.07.2003г. – 02.05.2004г.

С решение от 08.04.2004г. постановено по гр.д. № 19828/2003г. 69-ти състав на ІV-то ГО на ІІ-ра гражданска колегия на Софийски районен съд е отменил като незаконно уволнението на жалбоподателя извършено със заповед № РД-44-3793 от 23.06.2003г. връчена на 03.07.2003г., с която на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа е било прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя, считано от датата на връчване на тази заповед. Със същото решение съдът е възстановил жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност и е отхвърлил иска на жалбоподателя с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1728,84 лв., представляваща обезщетение за това, че е останал без работи поради незаконното уволнение за периода 03.07.2003г. до 03.01.2004г. като неоснователна. Решението на Софийски районен съд е отменено в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 по КТ, като искането е уважено, и е оставено в сила в останалата си част с решение от 05.04.2005г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. № 2301/2004г. по описа на същия съд. Последното решение на въззивната инстанция е оставено в сила с решение № 272 от 19.03.2008г. постановено по гр.д. № 1417/2005г. на ВКС.

С разпореждане № 420/02.05.2006г. ръководителя на Осигуряването за безработица при РУСО – Бургас, на основание на чл.54е, ал.3 от КСО е разпоредил жалбоподателя да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 03.07.2003г. до 02.01.2004г. в размер на 840 лева, заедно с дължимата върху тях лихва с мотива, че на Ч. е присъдено и изплатено на 08.03.2006г. парично обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Разпореждането е издадено след постановяване на въззивното решение на СГС по гр.д. № 2301/2004г. по описа на същия съд, но преди постановяване на решението на касационната инстанция.

В законоустановеният срок разпореждане № 420 е обжалвано пред директора на РУСО. По жалбата последният се е произнесъл с оспореното решение.

На 17.06.2005г. Софийски градски съд е издал Изпълнителен лист, с който е осъдил Министерство на земеделието и горите да заплати на Н.Ч. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1728,84 лв. за времето от 03.07.2003г. до 03.01.2004г., през което е останал без работа поради уволнение, ведно със законната лихва върху него, считано от 27.08.2003г. до окончателното плащане. 

Видно от разходен касов ордер № 242 от 08.03.2006г. сумата, представляваща обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е била изплатена на жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването му, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните основания за издаване.

Обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Няма спор между страните, че жалбоподателят е получил парично обезщетение за безработица от 03.07.2003г. до 02.05.2004г., както и, че е получил обезщетение за периода от 03.07.2003г. до 02.01.2004г. по чл.225, ал.1 от КТ. Безспорен е и факта, че с влязло в сила решение на съда е отменено като незаконно уволнението на жалбоподателя (което е станало причина за получаване на обезщетението за безработица) и същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Спорът е за това отразява ли се фактът на постановяване на съдебното решение, с което е отменено като незаконно уволнението на жалбоподателя, чиито стабилитет настъпва с решение № 272 от 19.03.2008г. постановено по гр.д. №1417/2005г. на ВКС, на законосъобразността на обжалваното решение на директора на РУ”СО” и следва ли този факт да се отчита, след като решението на съда е влязло в сила на 19.03.2008г., а решението на директора на РУ”СО” е постановено на 22.06.2006г.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В конкретният случай новият факт е влязло в сила съдебно решение, с което е отменено като незаконно уволнението на жалбоподателя и му е присъдено обезщетени по чл.225, ал.1 от КТ. Този факт следва да бъде съобразен при преценка законосъобразността на обжалваният административен акт. Според чл.54е, ал.1 и 2 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, чл.172, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал.1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая са налице елементите на фактическият състав - уволнение е отменено като незаконно, обезщетението е изпратено преди започване на административното производство пред органа, изисква се възстановяване на онази част от платеното парично обезщетение за безработица, която касае периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, поради което постановеният от органа административен акт е законосъобразен.

Неоснователно е възражението за изтекла давност по чл.115 от КСО, тъй като с откриване на административното производство по възстановяване на паричното обезщетение за безработица давността се прекъсва и не е изтекла към настоящият момент.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното решение за законосъобразно, а подадената срещу него жалбата - за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.Г.Ч. *** против решение № 53 от 22.06.2006г. на директора на РУ”СО” – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 420/02.05.2006г. на ръководителя на осигуряване за безработица при РУСО – Бургас, с което е разпоредено възстановяването на получените от жалбоподателят парични обезщетения за безработица за периода от 03.07.2003г. до 02.01.2004г. в размер на 840 лева, заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на узнаване до окончателното погасяване на задължението, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                                          СЪДИЯ: