РЕШЕНИЕ

1841

гр.Бургас, 24.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 19 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо К., като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2089 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Г.К. ***. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник - адвокат С.К. ***.

Ответник е държавата, представлявана от областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт Г. В. - Михова. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че е бил представляван от адвокат С.К. в производството по КАНД № 557/2018г. на Административен съд Бургас, приключило с решение от 23.04.2018г. С последното било отменено наказателното постановление, с което на ищеца била наложена глоба в размер 400 лв. за нарушение по чл.315 ал.1 вр. с чл.249 т.1 от Кодекса за застраховането. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 300лв. обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по посоченото дело. Претендира се и законна лихва за забава върху тази сумата, считано от 23.04.2018г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца твърди, че претенцията е доказана, тъй като са налице влязло в сила отменително решение и договор за правна защита. Сочи още, че заплатеното възнаграждение е минималното предвидено в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, поради което същото не се явява прекомерно. Претендира заплащане и на разноски в настоящото дело. Представят се доказателства.

Прокурорът счита предявения иск за основателен и доказан.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 от ЗОДОВ.

Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. В тази насока сочи, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че в качеството си на жалбоподател по КАНД № 557/2018г. на Административен съд Бургас е извършил разходи за адвокатско възнаграждение. Оспорва размера на предявената претенция. Прави доводи, че същата се явява прекомерна, тъй като осъщественото представителство касае единствено касационната инстанция по оспорване на наказателното постановление и не отговаря на правната и фактическа сложност на производството по делото. Намира за неоснователна и недоказана и претенцията за заплащане на законна лихва. Оспорва също и посочения в жалбата начален момент, от който се иска начисляване на законната лихва. Претенцията е за отхвърляне на иска. В съдебно заседание изразява становище за прекомерност на разноските в настоящото. Не се претендират разноски (уточнено в съдебно заседание). Представят се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложеното АНД № 5143/2017г. на Районен съд Бургас, част от които са и тези по приложеното към него КАНД № 557/2018г. на Административен съд Бургас. От тези писмени доказателства се установи, че на ищеца Г.К. е било съставено наказателно постановление № 14-0769-000804/30.04.2014 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР-Бургас, с което му е наложено административно наказание глоба в размер 400лв. за извършено нарушение по чл.315 ал.1 вр. с чл.249 т.1 от Кодекса на застраховането. К. е обжалвал наказателното постановление в срок, при което с решение № 1999/11.12.2017г. по АНД № 5143/2017г. на Районен съд Бургас наказателното постановление е изменено частично като е намален размера на наложеното наказание, а в останалата му част е потвърдено. Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца пред Административен съд Бургас, по повод което решение № 801/23.04.2018г. по КАНД № 557/2018 г., постановено по посоченото дело, касационната инстанция е отменила изцяло решението на първоинстанционния съд и решавайки спора по същество е отменила обжалваното наказателно постановление. Пред касационната инстанция жалбоподателят Г.К. е представил договор за правна защита и съдействие № 68981/12.02.2018г. и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат С.К. да осъществява защитата му, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение 300лв. В договора е отбелязано, че договореното възнаграждение е било заплатено изцяло от клиента на адвоката. Отбелязването на това обстоятелство в приложения договор се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.37 ЗМВР областните дирекции на министерството са юридически лица, т.е. искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган- юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на ОДМВР Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление, за което е заплатил 300лв. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.

Исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в минималния предвиден размер по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление, а именно 23.04.2018 г., до окончателното й изплащане. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за друг начален момент на дължимост на законната лихва.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските по делото, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер 310лв. По изложените по-горе съображения се явява неоснователно и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено в минималния размер съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от ОДМВР Бургас, със съдебен адрес *** Ботев 46, юрисконсулт Г. В. - Михова, да заплати на Г.А.К. ЕГН: **********, със съдебен адрес *** 26, офис 2, представляван по делото от адвокат С.К. ***, сумата 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КАНД № 557/2018г. на Административен съд Бургас във връзка със съдебно обжалване на наказателно постановление № 14-0769-000804/30.04.2014г., на началник група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.04.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Г.К. 310лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :