Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1896                                          30.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На шестнадесети октомври                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2083 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на „Детелина-Дрита“ЕООД, ЕИК-160064229, гр.Пловдив 4015, р-н Западен, ул.Вегетарианска №14, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1689/16.07.2018г., издадена от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) гр.Бургас, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която на основание чл.106а, ал.1, т.3, б.“г“ и ал.2, т.2 от ЗАвтП му е наложено: спиране от движение до заплащане на наложените с наказателните постановления глоби за извършено нарушение, чрез сваляне и отнемане на предна табела, отнемане на свидетелства за регистрация част ІІ на автобус марка Рено Мастер с рег.№ РВ-0100-РС, собственост на дружеството-жалбоподател и отнемане на свързаните с превоза документи: свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) № 135405234 и заверено копие от Лиценза на Общността № 311690024.

В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при липса на материална компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че дружеството-жалбоподател не е уведомено за започналото административно производство в нарушение на чл.26 от АПК. В заповедта са описани какви са нарушенията на водача, но не е посочено по кой нормативен акт са те. Налице са противоречия между посочените правни основания за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) и вида на същата. От диспозитива за заповедта се установява, че фактически предната регистрационна табела не е отнета от административния орган, а от друг орган в друго производство, което прави наложената ПАМ безсмислена и самоцелна. Заповедта е преждевременна, защото глобите по посочените наказателни постановления не се дължат, тъй като същите са обжалвани и не са влезли в сила. Жалбоподателят счита също, че административният орган е приложил разпоредба на закона, несъответстваща на предвидената хипотеза за „случаен превоз“, а оспорената заповед е немотивирана. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя писмени доказателства. В проведеното открито съдебно заседание дружеството, редовно уведомено, не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът - началник на ООАА-Бургас, към ИААА, в придружителното писмо с което е изпратил жалбата, предлага потвърждаване на оспорената заповед, независимо, че текста й е допусната техническа грешка при изписване на правната квалификация. Намира, че атакуваната заповед е съобразена с материалните и процесуалните правила при издаването й. Представя административната преписка. Редовно уведомен, не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание и не прави искания.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа следното:

С оспорената заповед № РД-14-1689/16.07.2018г. на и.д.началника на ООАА-Бургас, на „Детелина-Дрита“ЕООД гр.Пловдив на основание чл.106а, ал.1, т.3, б.“г“ от ЗАвтП е наложена ПАМ – спиране от движение на МПС до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, извършена чрез сваляне и отнемане на предна табела, отнемане на свидетелства за регистрация част ІІ на автобус марка Рено Мастер с рег.№ РВ-0100-РС, собственост на дружеството и отнемане на свързаните с превоза документи: свидетелство за управление на МПС № 135405234 и заверено копие от Лиценза на Общността № 311690024

От фактическа страна заповедта е обоснована с извършена проверка на 16.07.2018г. от П. Д. и К. Л. – инспектори в ООАА-Бургас, при която е установено, че Roman Gofman с адрес: гр.Кишинев, ул.Кодреар №10, кв.38, роден на ***г. в Р.Молдова, като водач на автобус марка Рено Мастер с рег.№ РВ-0100-РС, собственост на „Детелина-Дрита“ЕООД, притежаваща Лиценз на Общността № 1169 за извършване на международен превоз на пътници, извършва обществен случаен превоз на пътници по главен път Варна-Бургас до аквапарк в к.к.Слънчев бряг, без: 1.Свидетелство за управление категория „D“; 2.Водачът не използва карта на водач за дигитален тахограф, с който е оборудван автобуса; 3.Не попълва пътен лист по образец; 4.Водачът е без карта за квалификация и 5.Водачът е без удостоверение за психологическа годност. За установените нарушения с наказателно постановление (НП) № 22-0000148/16.07.2018г. му е наложена наказание глоба в размер на 6000лв. и с НП № 22-0000149/16.07.2018г. – глоба от 1510лв.

В обстоятелствената част на заповедта е записано, че е налице правно основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. За последното ответния административен орган посочва в становището, че е допусната техническа грешка при посочването на приложимата точка, тъй като видно и от изричното посочване на правното основание за издаване на заповедта – преди диспозицията „заповядвам“, така и от правната квалификация на мярката в диспозитива на заповедта, касае се за такава по чл.106а, ал.1, т.3 от ЗАвтП.

В диспозитива на заповедта е посочено още, че предната регистрационна табела и свидетелството за регистрация на МПС са отнети със заповед № 18-0304-000566/16.07.2017г. на РУ-Несебър при МВР.

Всъщност заповедта е издадена изцяло въз основа фактическите констатации в съставените срещу Roman Gofman от Република Молдова, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2017 № 243223/ 16.07.2018г. от Красимир Лимперов, за нарушения на чл.100, ал.1, т.1, вр. чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.12, § 2, б.“а“, изр.1, пр.2 от Приложение „Контролен уред“ от AETRДВ бр.28/1995г., вр. чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвтП, както и АУАН серия А-2017 № 243204/16.07.2018г. от Петър Димитров, за нарушения на чл.71, т.2, т.5 и т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България обн., ДВ, бр.101 от 23.11.1999г. (Наредба № 33/1999г.), вр. чл.93в, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Нарушителят е Roman Gofman не е направил възражения по съставените актове. Във връзка на тях, още същият ден и.д.началникът на ООАА-Бургас издал НП № 22-0000149/16.07.2018г. по първия от актовете, с което на Gofman са наложени две административни наказания глоба от 10л. и 1500 лв. По втория акт било издадено НП № 22-0000148/16.07.2018г. и на Gofman са наложени три административни наказания глоба от по 2000лв. всяка.

По делото са представени освен цитираните два АУАН и две НП, и договор от 01.05.2018г. с който „Детелина-Дрита“ЕООД е поело задължение да превозва туристи на „Танчев и Ко“ООД за периода 01.05.2017-30.10.20017г. (ако не се касае за техническа греша, договорът касае дейност от предходната година), както и Лиценз на Европейската общност № 1169 за извършване на международен превоз на пътници издаден в полза на „Детелина-Дрита“ЕООД

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от издаването на заповедта, от активно легитимирано лице – адресат на индивидуалния административен акт, за когото той е неблагоприятен, което обуславя правен интерес от оспорването, респективно процесуална допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Атакуваната заповед № РД-14-1689/16.07.2018г. на и.д.началника на ООАА-Бургас е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, според който принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В случая и.д.началникът на ООАА-Бургас е издал процесната заповед именно на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП, като пълномощник на изпълнителния директор на ИААА и това е посочено в текста на заповед № РД-14-1689/16.07.2018г. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.106а, ал.1, т.3 от ЗАвтП. Изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП, за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.

В заповедта органът е описал подробно осъществените нарушения от водача на автобуса. Изрично не е посочил тяхната правна квалификация, но се е позовал издадените вече НП № 22-0000149/16.07.2018г. и НП № 22-0000148/16.07.2018г., цитирал е същите в процесната заповед, поради което двете постановления са станали част от мотивите за издаването й, а в тях много точно и подробно нарушенията са квалифицирани под съответните административно-наказателни състави.

При постановяването на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на заповедта. Спецификата на мерките по чл.106а от ЗДвП изключва задължението по чл.26, ал.1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗАвтП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. Това законодателно разрешение е и логично, с оглед необходимостта от бързо приключване на производството (в случая процесната заповед, АУАН и НП са издадени в деня на проверката), тъй като водачите са чуждестранни граждани. Не може да се счете за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че на едно място в обстоятелната част на заповедта, е допусната грешка в приложимата точка, тъй като на релевантните за законосъобразността места – в нейния диспозитив приложимата норма е посочена точно и изчерпателно.

Според нормата, посочена изрично като правно основание за издаване на оспорения административен акт – чл.106а, ал.1, т.3, б.“г“ от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение.

 С оглед тази нормативна уредба кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са: 1.Извършен превоз на пътници; 2.Издадено наказателно постановление с наложено наказание глоба и 3.Нарушителят да няма постоянен адрес в Република България.

Законодателят не е направил разграничение дали превозът на пътници касае автобусна линия, специализиран автобусен превоз, совалков автобусен превоз или случаен автобусен превоз, всички по смисъла на §1, т.22-25 от ДР на ЗАвтП. Няма изискване и глобата да е установена с влязло в сила НП. Временното спиране от движение на автомобила е предвидено от законодателя като способ за пресичане, преустановяване на вече започнали и продължаващи правонарушения. Предвид възможността за обжалване на НП, влизането му в сила би могло да се отложи за неопределен срок от време. Поради това не следва производството за прилагане на ПАМ да се свързва с това по издаването на НП. Противното би означавало, че не може да се наложи мярка за принуда, докато няма потвърдено и влязло в сила НП, т.е. установеното нарушение ще продължи да се извършва още дълго време. Не това е целта на законодателя при създаването на преустановителни принудителни административни мерки. Освен това НП не би имало отражение върху действителността на заповедта за налагане на ПАМ и поради това, че с него не се констатира извършено административно нарушение, а само се налага съответната санкция за него. Установяване наличието на административно нарушение става посредством АУАН. На основание на така направените заключения, неотносими са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, като наложена преди влизане в сила на наказателните постановления с които са санкционирани нарушенията.

В случая не се спори, а и се установява от АУАН серия А-2017 № 243223/16.07.2018г. и АУАН серия А-2017 № 243204/16.07.2018г., че на 16.07.2018г. с автобус марка Рено Мастер с рег.№ РВ-0100-РС, собственост на „Детелина-Дрита“ЕООД е извършен превоз на пътници. Издадени са и две наказателни постановления – НП № 22-0000149/16.07.2018г. и НП № 22-0000148/16.07.2018г., с които на водача Roman Gofman, който безспорно няма постоянен адрес в Република България, са наложени две административни наказания глоба в общ размер от 7510лв.

Истинността на двата акта не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. По аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, АУАН серия А-2017 № 243223/16.07.2018г. и АУАН серия А-2017 № 243204/16.07.2018г., като официални свидетелстващи документи, се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и обстоятелства.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.106а, ал.1, т.3, б.“г“ от ЗАвтП и е наложил процесната ПАМ. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на органа. Той е длъжен да приложи мярката дори и когато част реквизитите по налагането на мярката – в случая предната регистрационна табела и свидетелството за регистрация на автобуса, са иззети при проверката от органите на МВР, тъй като този факт е ирелевантен към хипотезата за приложение на правната норма.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната № РД-14-1689/16.07.2018г. на и.д.началника на ООАА-Бургас, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона – да се преустанови неправомерното и нерегламентирано използване на моторното превозно средство за превоз на пътници на територията на Република България. Подадената срещу нея жалба като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Детелина-Дрита“ЕООД, ЕИК-160064229, гр.Пловдив 4015, р-н Западен, ул.Вегетарианска №14, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1689/16.07.2018г., издадена от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Бургас, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: