Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         207                        09.03.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети февруари,                            две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 207 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Петър Петков Минчев, в качеството му на ЕТ„Пехо-П.М.“, ЕИК-***, гр.Бургас, ул.Княз Борис І №81А, против решение № 524/02.11.2017г., постановено по НАХД № 2140/2017г. на Районен съд - Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 1600/20.07.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), вр. чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена  имуществена санкция от 1000 лева, като е намален размерът на санкцията на 500 лева.

Касаторът счита, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно, както и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е извършител на нарушението за което е санкциониран, същото не е доказано, защото към акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) липсват доказателства, които да го потвърждават. Изразява несъгласие с приетото от районния съд, че за твърдяната продажба вместо фискален бон е бил издаден договор, защото представения такъв по делото е на чужд език без приложен превод, за да може да се изясни по безспорен начин неговото съдържание. Твърди, че не разбира езика на който е съставен договора, за да приеме, че същият е съставен от него, като въпреки изявлението, че не разбира езика заявява, че никъде в съдържанието на договора не записана неговата фирма. Заявява също, че актосъставителят е заявил, че този договор бил иззет от туристи, а не от него, от което прави извод, че страна по него може да бъде всеки търговец. Прави и други възражения. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като цялостно се отмени издаденото НП. В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е изменил НП № 1600/20.07.2017г., с което на основание  чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18,  като съдът е намалил размера на санкцията на 500 лева.

От фактическа страна е прието, че на 24.06.2017г. актосъставителят Ж. С. съвместно с полицейския служител С. Д., извършили проверка на търговски обект – пункт за отдаване на електрически триколки за ползване от туристи, находящ се в к.к.Слънчев бряг, на крайбрежната алея пред хотел Фиеста, стопанисван от ЕТ„Пехо-П.М.“. Те изискали документите съставени от търговеца и установили, че в пункта се намира кочан с договори, на който бланките са индигирани, като единият екземпляр се давал за клиента, а другият оставал към кочана. Проверката била извършена в присъствието на П.М., който пред проверяващите вписал дата 23.06.2017г. на три от установените договори. Актосъставителят счел, че в договорите е вписано извършването на услуга – отдаване на триколки под наем, за които са били заплатени съответните суми – 15 лв. по договор № 12 от 23.06.2017г., 10 лв. по договор № 14 от 23.06.2017г. и 20 лв. по договор № 15 от 23.06.2017г. Била извършена проверка и на касовия апарат в обекта, при която се установило, че за 23.06.2017г. няма регистриран оборот. При тези констатации бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и оспореното пред районния съд НП. Цитираните три договора на чужд език за представени по административно-наказателната преписка, като техен превод не е извършил нито административно-наказващият орган, нито районния съд.

За да постанови решението си районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изрично се е позовал на единия от тези непреведени на български език договори – договор № 14 от 23.06.2017г.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл.14, ал.1 от АПК, производствата по този кодекс се водят на български език, а ал.3 изисква документи, представени на чужд език, да бъдат придружени с точен превод на български. Същите разпоредби се съдържат и в чл.4, ал.1 и чл.185 от ГПК, както и в приложимите чл.21 и чл.134 от НПК в производството пред районния на основание чл.84 от ЗАНН.

Районният съд е основал изводите си по отношение фактите по делото на приложени писмени доказателства на чужд език, като за единия от тях – договор № 14 от 23.06.2017г., дори е приел, че е основен елемент при доказването на състава на нарушението. С това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при събиране на доказателствата, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка. Цитираният договор № 14 от 23.06.2017г. е заверен за вярно с оригинала от служител на ТД на НАП-Бургас, но по делото липсва негов превод, заверен по надлежния ред. Районният съд не е изискал превод на български език съгласно нормата на  чл.134 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Ако беше изпълнил посочената разпоредба и бе указал на административно-наказващия орган да представи точен превод на български език от оторизиран преводач на документите, с предупреждение, че в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото или само се беше снабдил с превод на документа на български език, съдът щеше да установи всички правно значими факти по начин който може да бъде проверен и от настоящата съдебна инстанция. Така районният съд е допуснал нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, тъй като е постановил решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Констатираното нарушение е от категорията на съществените и не може да бъде санирано към настоящия момент от развитието на производството. Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, без да се налага обсъждане на неговата материалноправна законосъобразност и излагане на мотиви по съществото на спора. Делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане, при което да бъдат извършени указаните в настоящото решение процесуални действия по превод на български на представените по делото документи на чужд език.

Само за прецизност настоящият състав държи да посочи, че в касационната жалба са направени неверни твърдения за това, че този договор бил иззет от туристи, а не от ЕТ„Пехо-П.М.“. Точно обратното се установява от доказателствата по делото – договорът бил намерен от проверяващите в търговския обект.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2, чл.222, ал.2, т.1 и чл.224 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 524/02.11.2017г., постановено по НАХД № 2140/2017г. на Районен съд - Несебър и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Несебър, при спазване на дадените задължителни указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                                       2.