РЕШЕНИЕ  № 308

 

25.02.2016 г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:      1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                          2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  207 по    описа    за   2016  година.

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Д.Х., ЕГН ********** против решение № 1836/22.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5010/2015г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № НП – 11765/29.10.2014 г. издадено от Зам. кмета на община Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал.12, чл. 178д от ЗДвП и чл. 53, вр. чл. 27 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Касаторът, редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител. В жалбата твърди,  че решението на Районен съд – Бургас е незаконосъобразно и неправилно, за което излага подробни съображения. Наведени са доводи, че в действителност няма извършено нарушение. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение, като отмени и НП.

Ответникът – Община Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд – Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за основателна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение № 1836/16.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5010/2015г., е потвърдил наказателно постановление № НП – 11765/29.10.2014 г. издадено от Зам. кмета на община Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал.12, чл. 178д от ЗДвП и чл. 53, вр. чл. 27 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място съдебният състав е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като е приел че не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Така постановено решението е неправилно.

С процесното наказателно постановление И.Д.Х. е санкциониран за това, че на 23.10.2014 г. в 13.10 часа в гр. Бургас като водач и собственик на МПС е паркирал на ул. „Ген. Гурко“ № 65, на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, място обозначено с пътен знак Д 21. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 062292/23.10.2014 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Съгласно чл. 178д от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Настоящия касационен състав намира, че е налице фактическа необоснованост и недоказаност на административнонаказателно обвинение за извършено от И.Х. нарушение по чл. 178д от ЗДвП, във вр. с  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая състава на административнонаказателната разпоредба на 178д от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касатора, свързва налагането на административна санкция – глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. От правна страна вмененото на Х. административно нарушение по чл. 178д от ЗДвП се основа на неспазване на забраната по  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. С оглед на така регламентираното изпълнително деяние и на посочената като нарушена законова разпоредба, очевидно е че съдържащото се в наказателното постановление описание на нарушението не е пълно, доколкото не покрива всички съставомерни елементи на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по см. на административнонаказателния състав на чл. 178д от ЗДвП, във вр. с  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. По никакъв начин фактически не е обосновано, още по-малко доказано, липсата на право на санкционираното лице да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или че превозното средство не е такова, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Не е изследван въпроса за наличието или липсата на издадена по надлежния ред и в изискуемата се форма карта по чл. 99а, ал.1 от ЗДвП, даваща право за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Непълното описание касае обстоятелства, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административно-наказателното обвинение. Ето защо при правилно приложение на закона допуснатото процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено такова и е основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Нещо повече, легалните определения за “престой” и “паркиране” се съдържат в чл. 93 от ЗДвП. Според чл. 93 ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно чл. 93 ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От анализа на тези текстове, настоящият касационен състав прави извод, че разграничителният критерий между “престой” и “паркиране” на МПС не е присъствието или липсата на водача, а времето и целта, за които движението на превозното средство е преустановено. В конкретния случай, по делото не са налице категорични доказателства, че МПС, управлявано от Х., не е било спряно за ограничен период от време, необходим за товарно-разтоварни работи. Разпитаният свидетел – актосъставител преразказва твърдения на свидетелят по акта-очевидец Л., който е констатирал МПС-то на място но не е събрал впечатления за обстоятелствата около спряното МПС (например колко време го е наблюдавал, посещаван ли е за този период автомобилът от неговия водач или собственик. Извършената от касатора маневра следва да бъде възприета като “престой”, по смисъла на чл. 93 ал.1 от ЗДвП, защото от страна на Х. са ангажирани доказателствени средства, с които се установи, че е извършвал товаро-разтоварни работи във връзка със зареждане на прилежащ в близост търговски обект - книжарница. От показанията на св. Л., също е видно, че касатора е посочил извършването на товаро-разтоварни работи като причина за престоя на автомобила, а и става ясно от същите, че той се е появил бързо след като Л. е започнал да оглежда автомобила. Наред с това, предвид обстоятелството, че в непосредствена близост до административния адрес „Ген. Гурко“ N 65 са означени 4бр. парко-места, обслужващи хора с трайни увреждания. а точното място е оспорено от жалбоподателя, в тежест на длъжностните лица, установили нарушението е било и събирането на всички възможни доказателства за точното местонахождение на превозното средство, вкл. И чрез онагледяване на ситуацията с окомерни скици  и т.н., което в конкретния случай не е било сторено и поставя под въпрос съставомерността на деянието. Затова и незаконосъобразно, наказващият орган е приел, че И.Х. е паркирал МПС в хипотезата на чл. 93 ал.2 от ЗДвП. Като е възприел недоказаната в пълнота теза на наказващия орган, Районният съд е издал неправилен съдебен акт.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Бургаския районен съд следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ решение № 1836/22.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5010/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП – 11765/29.10.2014 г. издадено от Зам. кмета на община Бургас.                                 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: