Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                  1096                    20.06.2014 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В.

като разгледа докладваното от съдията Атанасова

административно дело № 207 по описа за 2014 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „КИП-03” ЕООД с ЕИК 102833928, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И.Т.Ж., против Заповед № 1121 от 22.11.2013 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за туризма (ЗТ) е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ- заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 24. Жалбоподателят счита, че не са налице законоустановените предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, като сочи, че описаният обект функционира като ведомствено помещение за столово хранене, в което се обслужват само служители от Съюза на глухите в България и наематели на „Тих труд“ ЕООД и поради това не подлежи на категоризиране.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен. Не са ангажирани доказателства.

За ответната страна не се явява представител в съдебното заседание, редовно уведомена. С писмения отговор по жалбата, обективиран в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда, ответникът оспорва жалбата. Сочи, че към момента на проверката жалбоподателят е предоставял туристически услуги в некатегоризиран обект.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

На 12.11.2013  г. служители на КЗП- РД Бургас извършили проверка в заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 24, експлоатирано от жалбоподателя „Кип-03“ ЕООД. В хода на проверката същите констатирали, че обектът разполага със седемнадесет маси и шестдесет и шест седящи места, и в него се предлагат кухненска продукция, бира и безалкохолни напитки. Констатирали също, че не е поставено на видно място в заведението удостоверение за категоризация, респ. временно такова за открита процедура по категоризиране. След извършена контролна покупка на храна (таратор) на стойност 1.30 лева, проверяващите лица съставили констативен протокол за резултатите от проверката, връчен на представител на търговеца. От последния било изискано да представи в срок до 14.11.2013 г. удостоверение за категоризация. Тези указания не били изпълнени от търговеца, поради което срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение и била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 1121 от 22.11.2013 г., с която на основание чл.177, ал.2, т.1, буква „в“ от ЗТ и чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения правилник на КЗП е наложена принудителна административна мярка: „временно затваряне на туристически обект“ по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен, съгласно чл. 177, ал.2 от ЗТ, орган- председател на КЗП, в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването й. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Според нормата на чл.111, ал.1 от ЗТ, ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти. Разпоредбата на чл.177, ал.2, т.1 б. „в“ от ЗТ оправомощава председателя на КЗП да прилага принудителната административна мярка, при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект. В конкретния случай по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед, а и понастоящем обектът на жалбоподателя не е категоризиран и за него не е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Според настоящия състав на съда, обектът не попада сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.120 от ЗТ. Макар и разположен на територията на предприятие, същият не е предназначен за ползване само от служители на това предприятие и не е ограничен свободният достъп до него за външни посетители. Видно от изложеното в констативния протокол и от приложения по делото фискален бон, проверяващите лица безпрепятствено са посетили заведението и са извършили контролна покупка на храна. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е предлагал туристически услуги, поради което експлоатираният от него обект подлежи на категоризация. При липса на такава, административният орган законосъобразно е приел, че е налице основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Заповедта съответства и на целта на закона. Приложената с нея мярка има преустановителен характер- нейното предназначение е да осуети продължаването на вече започналото правонарушение, разкриващо потенциална опасност от накърняване правата на потребителите.

С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КИП-03” ЕООД с ЕИК 102833928, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И.Т.Ж., против Заповед № 1121 от 22.11.2013 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за туризма (ЗТ) е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ- заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 24.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                               СЪДИЯ: